1.

~ С]цАНСI~И ИЗК 9СТВ

1AJ1K~
I
...~~ ~ ~l,~~ - ' ~
" `-_
~ s~ " ✓ ~ ~~~~~~~~~ Ът~ .

; .
. 1,~~~
r
{, ~ ,- ~ ; 1.?,~• ':~~~' ; ~ ~
t
,

F = ~ ~,_, "~ ` ~ `s~_ ,.-.,;h ~g . .~~. ~ г_.С '

F ~. {~~! ~ ~~`
~ ,~~' ~ ~ ~'

~а%

.
)/

i
7~ ~
/ i- ,
4.~~
\
(
г ~
г1 г ~
4k' { а~ ✓ ~ ~ ~/~
`1 ,
~1 . ~. З~ '~ ~( 1Е
t, Ч .,у~; . ~•~ ~ . ~ ji
~
~ " Э .~ !
~. . `~~• ~~ ~ - і~J
1 \ п}~ ~'. [_.

~у

. (((

~•' /, ~_„ ~" -ц~ ///jjj

F°-, ,

~, J, ~ ~д ~~ •~ ~°~ ~- ~~ ч ~~ ~~ ~ < 3 ,~,.

~`w
~~ ~$~ •~~ ~ ~ ~

J`ь

' ,:~ ь 1 ~ ~~
t ~. ь.. . ~f ~ `~т 1_,•, ~°'°~ •н ( ~ °ч~- 1 - ~ 1_ !Y .
i / f ~`.~ :.' э' ~L11 ~f t~• •,~ ~^ ♦ ..
rr
;-.-
~
 . ~ г

Този труд представлява обобщено изследванё на еволюцията в

~ ~ развитието на османскйтё .изкуства ` на Балканския полуостров .
i в периода XV-XVIII век, влиянията; които са претърпели и ко-
ито самите те са оказвали .
~ Проучени са основните проблеми в развитието на отделните
~ изкуства — архитектура , декоративно -монументални , приложни '
I и изобразителни . Особено внимание е отделено на ролята на
завареното на Балканите наследство в областта ;на архитектура-
та, декоративните и прйложнt ите йзку,ства . Изследвани са влия -
нията на източната култура , а по-късно и на европейската , върху
~ формирането и развитието на османското изкуство в земите на
полуострова .
~ Книгата е предназначена както за студёнти-историци , за спе-
~ циајiисти -изкуствоведи, така и за широк кръг от читатели .

i
~ Поради скръбнаrnо обстоятелство , че авторката
. не дозкивя nодготовката ' за отnёчатването на
~ книгата си , в качеството си на редактор съм
1, длъжна да отбёлежа, че с оглед съхраняването
идентичностniа на авторовата мисъл, в оконча -:
телната редакция нв са нанесенй никакви стилови
G и смрукrnурни корекiуии, които биха изменили ос-
новнитё авторски тези .

Маргарита Храброва

..~
 _
г~
~
~ СЪДЪРЖАНИЕ

МИХАИЛА ПЕТКОВА СТАЙНОВА -

Проф .Едвард Триярски . . . . . . . . . . . , . . 7 '
i ПРЕДГОВОР . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13
i АРХИТЕКТУРА . . : . . . . . . . . . . . . 15,
Култова архитектура
Светска архитектура . . . . . . . . . . . . . . ЗЗ.-'
Крепости и военни укрепления . . . . . . . . . . . . . . 33
Ханища и кервансараи . . . . . . . . .. . . . . . .. . . . 35
Мостове . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 38
Обществени бани - хамами . . . . . . . . . . . . 39
Обществени чешми . . . . . . . . . . 43
Дворцова и жилищна архитектура . . . . . . . . . . . . 50
i ДЕКОРАТИВНО - МОНУМЕНТАЛНИ , ПРИЛОЖНИ И ИЗЯЩНИ
i ИЗКУСТВА . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .. 63 ..
Декоративно- монументални изкуства . . . . . . . . .. 71 =
П ластичнв
елементн .... ............ . .... . 72 !
,i Пъркостепенни пластични елементи . . . . . . . . . . . . 72 (~
Пластичните елементи в гражданската архитектура. . . . . . . . 73 . ;
Второстепенни пластични елементи . . . . . . . . . . . . . 75
Дскоративни мотиви и стилови направления . . ... . . . . . . 79 !
Дърворезба • . . . . . . . . . . 87
Орнаментална стенопис . . . . . . . . . . . . . . . . 90
Приложни и изобразьтелни изкуства . . . . . . . . . . . . 94
Керамично . изкуство . . . . . . . . . . . . . . . . . 94
Каменопластмка . . . . . . . . . . . .. . . 98!,
Метални изделия . . . . . . . . . . . . . 102 !
Килимарство и тъкачестно . . . . . . . . . . . . 105
Миниатюра . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 110
7 ЗАКЛЮЧЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . 126
ПРИЛОЖЁНИЕ . . . ... . . . . . . . . . . . . . 128
i „ Томбул Джамия " в ШУМЕН - Влияние на стила „ Ляле " ( Последен доклад ,
изнесен от Михаила Стайнова на 11 Международен конгрес на турските изкуства -
3 Варшава , 1983). . . . . : . . . . . . . . . . . . . . . . 128 .
? СПИСЪК НА ПО - ВАЖНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ НА МИХАИЛА
i СТАЙНОВА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 133
~С РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК . . . . . . . . . . . 13Ъ
ИЛЮСТРАЦИИ • 138
~

5
 МИХАИЛА ПЕТКQВА СТАЙНОВА '
(1940-1987)

.
.:.::.:.....
•~::::;::>ь«: >: >~~~ •
...:
Тъжните вести бързо се разпространяват , но
за тази трябваше да мине половин. година, за
да стнгне до Варшава . Едва наскоро разбрахме
.. със скръб , чё на 31 март 1987 г : е починала 'в
една софийска болница Михаила'' Петкова ' Стайно iва, на 46 години ,
талантлива българска тюрколожка от средното поколениё .
Родена е в София на 12 август 1940 г. в семейство с големи заслуги Р
за духовното развитие на Вългария . След трагичната смърт на роди-
теnите — Саша Пундева й Петко Войников , които загиват по време
на бомбардировката над Софйя на 10 януари 1944 г :, с четиригадиит -
ната Михаила и сестра й Мария се заемат близки роднини , които
осиновяват момиченцата и им осиг.уряват възможно най-добри усло -
вия за живот и възпитание . Това са Анна 1VI ихайлова, no баща —
Маджарова (1894-1982 г.) и съпругът й Петко Стоянов Стайнов (1890-
1972 г .)., Петко Стайнов е юрист , дрофесор по административно право
в Софийския университет , член на БАН — академик , а и политик .
Неведнъж изпълнява отговорни държавни функции : през 1930 г: полу-
чава министерски пост• през 1935 г . е български посланик в Париж , а -
през 1944-1946 г . — министър на външните работи . Почетен доктор , е
на Варшавския университет . Анна Стойкова е писателка и журналис -
тка, ,известна под псевдонима „ Анна Каменова". Нейните произведе-
ния ,, предимно романи и разкази , са преведени на много езици . Мо-
мичетата се възпитават в . дух на патридтизъм, за което
благоприятствува и паметта на загиналите прадеди (свдалището -на
рода е Копривщица, известна с освободителните си борби), а еднов-
ременно с това и в духа на западноевропейската култура ( в . къщи се
r оворй френски ).
След завъ:ршване на гимназията ,, Антим I" Михаила Стайнова пос-
тъпва във филологическия .факултет на Gофийския университет; спе-
циалност — о, риенталистика : Специализира тюркология; Тюркодогич-
ните • иsследвания имат тук по традиция : историческа и османистична ~
насока .= Преподаватели са историците-османисти и палеографи : проф .
Б . Недков , Б . Цветкова , Г . Д .; Гълъбов , Н . Попов , Н . Тодоров ; С .
7
~i
J Димитро,в и др.' След завършване на ;университета през 1965 г . започва
j) работа в Народната библиотека „ Кирил и Методий " в отдела по
ориенталистика. Работи тук до 1970 г .
(~ I . Задграничният стаж улеснява пътя й към тясно научната работа в
I11i Истанбул , който тя посещава най -малко три пъти; в ьв Варшавз. и Лдс
~I Анжелис . Посещава и мног.о други научни средища : в Югославия ( там
работи заедно с югославския тюрколот Д . Боянич - Лукач), във Фран -
ция , Германия , Ёгйпет, Гърция . Няколкомесечният й престой s Iicaт-
нбул допринася за задълбочаване на знанията, й по езика и литерату-
рата и създава интерес към турската култура и изкуство през п ьрвата
•
половина на XVIII век. По време на краткото си пребиванане във Вар-
i шава , където взима участие в семинара на проф . А. Зайончковски ( по-.
сещава също и Краковвкия център), се запознава с кипчацките пробле -
~ ми , методологичните и други въпроси , свързани ёъс съвременната
тюркология . Дава си , обаче , сметка за това , че съществуването на из-
Ii ключително богати сбирки от османски ръкописи в нейната родина
j определят нея и нейните колёги за ролята на османисти и разкриването
1 на тези архивни и библиотечни съкровища е задължение на бъл rар-
ската тюркология . Но филологично -редакторската работа нё задово -
лява нейните научни амбиции .
~ През 1966 г . Михаила Стайнова се омъжва за известния български
~I актьор Петър Петров ,
Слёд напу, скане на Народната :библиотека Михаила Стайнова запо -
~ чва да сё занимава с научна работа в Института за Балканистика към
БАН ` ( от 1970 г:). Става член на секцията по ' История и 'култура на
~I балканските народи : Тук , след известно ' време , изготвя• кандидатската
си дисертация ,; Тенденции в културата на османска Турция през пър -
I • вата половина на XVIII век - „LJALE DEWRI" - 1975. В . дисертацията
Ii • си ,'която се състои от 268 машинописни страници и 83 фотографии ,
авторката е използувала някои ръкописи от сбирките на ТОР KAPI
i ;I SARAYI' и тези на Университетската библнотека в 'Истанбул .` Изпо-
1 лзувала ` е някои от трудовете на известните турски учени `като О .
i ASLAN/-1 РА ,` А . GOZPINARLI, A. S. UNVER u др . Дисертацията ,;
; обаче, и до днес не е публикувана .
' Работи като научён работник s Института за Балканистйка до края
на живота си . Преди няколко години започва да се занимава и с педа-
~ гогическа работа - чете специални .пекции по османска култура на сту-
~1~ =• дентите историци в Софийския университет . През 1987 г . завършва
хабилитационния си ' труд „ Османски изкуства на Балканите през XV-
1• XVIII в ..". Не •е публикувана и другата обширна разработка - ,, Книгата .
в съвременния живот на балканските турци npeз XV-XVIII в .".
,i
Ii g . ,
~
/ • •;

~
,:. .
 Научните интереси на Михаила Петкова Стайнова обхващат . три
тематйчни сфери . Първата се отнася към . политическото , икономиче -
ското и културното положенив на България и ' другите балкански на-
роди по време .на турското владичество ;. като спец.иално внимание се
обръща на периода на Възраждането . Тази сфера обхваща издадените
и обработени османскй . документи , засягащи Бъл rария и намиращи се
главно в Народната библиотека в София . Трябва: да се отбележи и
големият °принос на младата изследователка в изготвянето на мону-
мёнтални сборни публикации и особено на турски извори за българ-
ската история (т . 5— 1974 г .). Трябва да се спомене: и „ Опис на турски
документи за църковно -националната борба на българекия народ и за
християнските. църкви в Османската :империя - XV-XX век "' (1971 г .),
„ Турски документи за стопанската дейност на Чалъковци " (1969 г :
заедио с А . Велков ), „ Няколко документа за Кърджалийск .ите разми -
рици " (1975 г .): Работата за публикуване на османските документи
дава материал на авторката за размисъл и собствени преценки : Осо -
бено ценни и с новаторска стойност са изследванията на ' ръкописи и
турския печат ; намиращи се в България . С проницателност и добро -
съвестност авторката представя библиотечните колекции , тяхното мёс -
тонахождёние , състав , имената на авторите , копистите и собственици -
те на отделните ръкописи . Серията статии , посветени на тези въпроси :
,,OTTOIVIAN LIBR/-1RIS IN VIDIN" (1979 г:),~„ За османските библио-
теки .и книго,разпространение " (1983 r.), ,;QUELQUES NOTES SUR LA
BIBLIOTHEQUE OTTOMANE DE MENMED HUSREV PASA А
SAMOKOV" (1985 г .), се, съдържат в суми.ран вид в отделён том' —
„ Осман ~ките библиотеки в българскйте земи — XV-XVIII в ." ( Студии ,
София , 1982 г :). Те съдържат информация за османските $ иблиотеки
в Самоков , $ идин, София , Кюстендил , Търново , Стара Загора , Пле -
вен , Свищов , Провадия и представляват ценен справочник за главните
османски ръкописни сбирки , намиращи се в България .
Внимание изсле.дователката е обърнала на някои сложни проблеми
на вероизповеданието в Османската държава . Като . пример за нейните
интереси може да послужи от една страна студията ,, Из взаимоотно -
шенията между Вселенската патриаршия и Високата порта в 30-те го -
динй на XVIII век " (1974 г .), а от друга страна — издадената в Москва .
статия — ,, Ислам и исламская религиозная пропаганда в Болгарии "
(1986 г .).
Другата сфера , още по -близка на нейните интереси , е историята на
широко схващаната , турска култура , главно през Х VIII век и нейните
връзки с b алканската и западноевропейските култури . Нейните инте-
реси се концентрират предимно върху т : нар . „период на лалето " ( тур .

9
 У~

LALE DEVRI), характеризиращ,се с промените в обществения • живот

на горните слоеве на османското общество - по врем.е на султан Ахмед
III' u неговият везир .Ибрахим паша, с появата на новите тенденции в
архитектурата на модерн'изиращия се Истанбул под ев.ропейско < влия=
ние . На този 'период, с който са се занимавали по-рано и някои. други
изследователи ,.авторката е < посветила >няколко сериозни студии . Тцк
I трябва да се споменат : ,, Към въпроса за османския епистоларен жанр "
(Ej (1974 г .), ,, Модата „алафранга" в Османска Турция през първата поло-
вина нa XVIII :век" (1980 r.), „Тенденции в културмото ' и идейното `
~ развитие в осм'анското общество през 20-те •години на XVIII в . - 1718-
• 1~ 1730, ,,Дърворезбата в Османската империя и българската възрож-
~ денска резба" (1974 г . —. в съавторство с А . Рошковска), „ Паралел
~ между българските възрожденски чешми и чешмите в Османската . им - '
j~ перия" (1975 г'. — в съавторство с А . Рошковска), ,,LE COMMENCE-
i j MENT DE L'EUROPEANISATION DE L'ARCHITECTURE DES
~ BALKANS" (1979 г.), ,, Османска култова архитектура ,— XV-XVIII в ."
(1985 r.), „NEUE RICHTUNGEN IM K1 ј.NSTLERI5CE .- LITERA-
~ RISCHEN SCHAFFEN DES OSMANISCHEN TURKEI ZU BEGIN
С - DES 18. JAHRHUNERTS" (1983), ,,INFELUENCE OF THE LALE
STYLE ON THE,TOMBUL DGAMIJA ARCHITECTURAL COM-
PLEX IN SCHUMEN" ( в еъавторство с Маргарита Харбова - рефе -
ратът , който е четен във Варшава;през 1°983 r.), ,,LE THEM OTTOMAN
iII ~ DANS LE THEATRE DE L''EUROPE' OCCIDENTAL DU XVII
(1983) - в съавторство с Р; Заимова.
Към третата тематична сфера, сравнително по -малко за~тъпена , мо =,
II гат да се причислят въпросите на фолклора и езика. Интересни наблю -
j дения ни . предоставя статията „LЕS< PERSONAGES DE HITAR
~ PETAR (.PIERRE LE F І NAUD) ET NASTRADDIN HODJA DANS LA
! LITTERATURE POPULAIRE BULGA.RE" (1966). Проблемите, тя.сно
свързани с езика, никога . не са . били :предмет на особен интерес от '
страна на Михаила Петкова Стайнова, но и по тези въпроси тя има '
~ трудове и по -епециално в началото на научната си кариера, когато
~ написва интересната си статия ,,За периодизацията на туриизмите в
I.' българския език " (1966).
Независимо -ат способностите си в научната работа, Михаила Стай -
нова притежава и литературен т,алант , аъпреки че никога не е публи -
кувала работите си . Този литературен талант личи в преводите й на
османския поет Ахмед Недим , включени в дисертацията й , а еъщо и
в студентския й репортаж :,, В Истанбул и другаде ", в който описва
наблюденията , си от Истанбул , Анкара , Измир и др . Трябва ` да се:
~.
i отбележи , че е ;написала много рецензии относно трудовете на такива ~
' 1I
1 \ 10

, ,1
 4
!1
i

I
автори като Б . Недков , С . Балич , Х . Шабанович , Р . Ф. Кройтёл , К .
Тепли и др.
~ Трябва да отбележим и връзките й с полската наука . Още като ~
студеитка участвува през 1960 г. в изследователската експедиция , ор—
~ ганизирана от Института по ориенталистика при БАН и ръководена
; от академик Ананиаш Зайончковки , която изследва татарски и турски
групировки ( по това време няма съмнение относно тяхното съществу—
ване), а също така и културните османски паметници в България .
~ В Полша, както вече споменахме , идва като стажантка през 1964 г.,
а 20 години по—късно взима участие, като известен научен работник , в
VII Международен конгрес по турско изкуство , организиран главно
г от Катедрата по ориенталистика при Варшавския университет и На—
ционалните музеи във Варшава, Краков и Пяскова скала . Изнася до—
клад, чиято тема вече споменахме , а на връщане от Краков , заедно с
група • участници в Конгреса посещава Честнохова. В ,, Ориенталис -
` тичен годишник " (т. XLIV), представя през 1985 г . статия за осчанската
библиотека на Мехмед Хюсрев паша в Самоков (срв . по —горе). •

~ Неочакваната смърт на българската учена , която ни напусна в раз—

; цвета на творческите си сили и на праrа на нови изследвания , е сериоз — :
на загуба на българската и световна тюркология . Потопи в скръб всич -
ки , които я познаваха . „ Отличаваше се с богата култура и творчески
• плам , принципи и упоритост " - написаха в некролога нейните колеги .

Проф . Едвард Триярски *

Варшава , 1989

. ;

s
~

~•
i

~ сп . „PREGLED ORIENTALISTYCZNY" NR. I-2, 1989 1

•

11
 .
~
J
ь

~ ПРЕДГОВОР
.
i

;
i
i
Предлаганият .труд има за цел да представи някои •от най - характер - i
ните черти на османс'кото изкуство през XV-XVIII в . Това е периодьт,
през който османските турци . завладяват Валканите и превръщат ос-
манската дьржава в мощна империя : Желанието ми е да разкрия как •

това изкуство сё развива , каква е връзката му с балканското •изкуство

от една страна , и с ислямското на други близкоизточни , средноазиат -
еки и пр . мюсюлмански народи . Във връзка с това още • тук намирам
необходимо да кажа , че мнозина смятат ; че Ислямът е само религ.ия
• и функциите му се изчерпват в култови ритуали , в джамии и обреди в .
текета ( мюсюлманските манастири ). Исл.ямът обаче не е само религия ,
но представлява от една страна цивилизация , а от друrа — доктрина '
с определени етични , философски и естетически норми . Не напразно
същест s ува богата научна литература по този выi рос със заглавия :
ж жж
,;Ислямска цивилизация " , „Ислямска култура"
Османската официална култура като мюсюлманска възприема об -
щите. норми на исляма и естетически принципи , като в •ага нещо свое ,
народностно и специфично още от номадските „ ггредислямски " вре-
мена . Същевременно , влизайки в допир с изкуството на заварените
• поробени народи , османските турци възприемат твърде много от тех -
ния естетически и строитёлен опит .
Трудьт е написан в~ьз основа на множество rьубликации -студии , мо - .
нограс]> ии , статии и т . н ., повечето от турски , западноевропейски , съ- •

+
А . Мец, Мусульмаиский Реисссаис , Москна , 1973; Г. З. Грюнебаум , Класический
Иаrнм , Москка, 1986; ТНЕ CAMBRIDGE HISTORI OF ISLAM, v. 2 В , 1SLAMIC ~
SOCIETH AND C1VILIZATION, CAMBRIDGE, 1970, р . 657-824; GOLDZIHER ~
ISMUSLIM STUDIES, VOL. 1, LONDON, 1967; MONTCOMERI WATT W., •

ISLAMIC PHILOSOPHY AND THEOLOGIE, EDINBURGH, 1964. ~

..
THE CAMBRIDGE, HISTORI OF ISLAM, v. 2 В ; ISLAMIC SOCIETY AND ~
CiVILIZATION, CAMBRIDGE, 1970, р. 441-511; D. et J. SOURDEL, LA
C1VlL1SAT10N DE L'ISLAM CLASSIQUE, PAR1S, 1983; GRUNEBAUM, G. E. von,
1И USLIM C1VILIZATION 1N THE ABBASID PERIOD. CAMBRIDGB MEDIEVAL
HISTORY. VOL. 4. ТНЕ BYZANTINE EMPIRE. PT. 1. BYZANTIUM AND 1TS •

HEIGHBAURS. CAMBRIDGE, 1966, р . 662-695; GRUNEBAUM, G. Е. von, UN;1TH ~

AND VARIETH IN MUSLIM CIVILIZATION. CHICAGO, 1955. ~
~
.13
~
,
,~1~ •
 ветски и автори от САЩ , а също така на базата на лични наблюдения
в проучвания на османски паметници у нас — напр . Томбул джамия
в Шумен , текето Демир баб,а в Лудогорието и др . Il ри .пгтхгеният илтос=
i•тративен материал е от различни публикувани източници , но в труда
iI намират място и плановё и схеми , изработени от ст . н . с . арх . Марга-
рита Харбова , к . а . н ., специално изготвени за частта архитектура , за да
i онагледят и доггьлнят текста за култовите .n аметници . На арх : Харбова .
изказвам специална благодарност и за помощта , която ми е оказвала
iII ири уточняване на някои архитектурни термини и понятия . Изказвам
~ благодарност на проф . арх . Рашел Ангелова ; както и на •ст : н . с . Анна
~! Рошковска . Надявам се , чё макар и неизчерпателно , това изследване
ще представлява интё.рес за българския читател , още повече че досега
~

у нас не е излизала от печат книга , посветена на османското изкуство . ,

i
i
• АВТОРЬТ
1 1i • ( януари 1987 г.)
II1ii~ и

',111 i
~

i~,
.

i . .

, .

~111 1,
i ~ I II

1~
i~i1 14
 АРХИТЕКТУРА

Трайното установяване на османските турци на Балканския полуоo-

тров оказва решителна роля върху развитието на тяхното изкуство и
материална култура : До този исторйчески момент - XV век ; все още
не може да се ' говори за обособена османска култура = тя е в процес
на сформиране u тьрпи премнаго влиянието на ислямската близкоиз-
точна и средяоазиатска култура от една • страна, от друга — е в плен
на традицията на тюркски номадски племена , и от трета - в качест-
вото • си на завоевател ;' османските завоеватели се ползват пряко от
материалните и ' културни ценности " на лоробените народи от Мала
Азия > и на териториата на Византия : С други думи , ку.rnтурата им до-
тогава е неограничен конгломерат от' преки заемки от чужди . култури
и плвменни културнй традиции . Идёологическото ед • нство обаче на
османските завоеватели , наложено от утгравленческите слоеве , опреде-
ля доминиращата роля на ислямските традиции в зараждащата се ос-
манска иивилизация: Поради това в сравнително крахьк срок осман =
ците дават ислямски отпечатък преди всичко върху строителното
изкуство и архитектура в новозавладените територии , тъй като тяхната.
основна цел е да превърнат селищните центрове на заварената култура
в мюсюлмански,
Ето .защо с отсядането на османските турци на Валканите , а това е
началото : изобщо на техния оседнал живот , те вече имат всички усло-
вия да създават евоя самостоятелна култура, която с пълно право ,
следва да се разглехFда не ' като клон на ислямската, а като наггьлно
обособена . И ако развитието й е станало . с едни определено бързи
темгговв, макар и неравномерно , това се д•ьлжи именно на допира на.
османците с•ьс заварени чужди култури , на тяхното благотворно влия-
ние поради висшия тигт цивилизация , до който са билй стигнали по -
корените народи. .
Факторите , които обуславят развитието на османеката култура са
много и разнообразни . В. сравнение с развитието на културата в дру-
гите близкоизточни дьржави , тя възниква твърде късно • и за _ няколко
столет.ия извървява противоречивия си ггьт . Етапите •на това развитие
са изследвани и е правена не една тгериодизация , която се отнася преди
всичко за развоя на най -представителните паметници на, османската

15
, • '
 материална и духовна култура и то на територията на днешна Турция .
Тези периодизации крият някои несъвършенства и се нуждаят от доу-
точняване , юо в общи линии отговарят на цялостното развитие и от- .
1
разяват стадиите , през които е преминала тази култура .
Основните клонове на османската култура — литературата и изку-
ството , нямат синхронно развитие що се отнася до мачалния период
на сформирането им . Поради своята специфика , литературата възник -
ва; ' по - рано - наченки на самостоятелно литературно творчество на
османските турии се откри. ват още в XVIiI se кZ. Нашата цел е да иро-
следим преди всичко развоя на изкуството и материалната култура,
както и някои процеси , свързани с функциите на. османските духовни
учрежденияз .За това щё се спрем на периодизациите , свързани с ета-
пите на османското изкуство , строителство и архитектура .
За най -ранни паметници от тези области на османската ..култура
~ можем да считаме възникналите от втората половина на XIV век . До;-
тогавашните паметници на османските ; турии от.разяват твърди есте-
тически принципи . Основното обаче ,• което ги отличава от примити -
;/ визма на до:тогавашната тюркска култ.ура е силното влияние на
• иранските. традиции , закрепени в селджушкото . изкуство и материална
култура.
. .
От втората. половина на XIV век заггочва опит за . самостоятелно
развитие и решение на творчески задачи ; изразени в отделни архитек -
турни форми .и деко. ративни елементи 4. Този етап .продължава до: края
на XV век , когато доггирът на османските турци с визан.тийската кул -
• тура е основаза сформирането на едни по -своеобразни и нови решения
на тёхните паметници на архитектурата , декоративно -монументалните
~ и други изкуства . Със завладяването на балкански земи гтреди падането
на Цариград , ог. гределено може да се говори за качествена промяна в
t, изкуетвото на завоевателите — именно тогава то престава да е амор-
фно и по.дражателно . Когато ще говорим за архитектурата на осман-
ските турци , ще се спрем по-конкретно на въздействието , което зава-
• рената култура е , оказала върху техните строител tt и ; и естетически
концепции . Но следва .още тук да отбележим , че тласък за избистря -
нето на тези ,, концепции е установяването на османлиите в Румелия . °
~ Възлов момент в развитието на материалната култура и изкуство
на о.сманските турци е ггревземането на Цариград . Тосава се слага
начало на напълно самостоятелно стронтелство и архитектура на кул -
тови и - други официални представ.ителни сгради поради осмисляне
опита на завареното , византийско изкуство; богатият материален жи -
вот на бившата византийскв столица се отразява извънредно блаrоприя.т-
но за иsдисане нивото на османската култура .
16
~i
 i

Слёдващият етагт или трвти по ред в така нареченият ' Златен иzк -
XVI и нвчал®то на XVII св характеризира с множество "нови -- ----- -
завовва-
мия, следствив иа нови` успвигни военни паходи , багата плячка на ма-
твриални цвнн®сти , плвнииии и роби , цъфтеж на эанаяти и изкуства и
т . н . Това е врвмвто на М w мар Синан и строители , архитекти , двкора-
тори от нвговата школа , коита 'създават `неn овторимия- облик на мно-
жвство градски • импврски центрове нрвз бвз.брой строитвлни комплвк -
си от - ггредета;вителии общвствени учре. ждеюия . Приложмите и
двкоратмвно- монумвнталми изкуства се-усъвършвнствуват и изтънчввт
благодарвние на внесвюи образци и цвли художвстввни схеми от Близ=
кия и дори Далвчвн изток ..Притокът на стоки и производство нараствв
и залива пазаритв вътре и извън им rгериятв . Този етап на разцввт rго-
степвнно замирв и XVf1 ввк нв носи н w що ново, за повторен лодвм в
матвриалната~ и духовна култура на османекитв турци . Застоят на осј
ма~нската култура трав ггриблмзително до началото на Х VIII век , ко -~
гато заii очва началото на вврогтеизацията wа Османска Турция ;. XVIII;:
век св характвnизира с ,противоречиви твюденции , борба между нови
и стари традиции и опит за м ®дификаиия ма закостенелитв норми в •

кусптурата , каито в,ьв всички ®бласти на жмвота ыа осмамското обгцв-

ство .
Това са в общи лиюии втапитв в развитивто на оеманската култура
до Х VIII век вклюмитвлно .'
Както виждаме , за развитието на османската култура и изкуство и
за обособяванвта им от твзи и други 'близкоизточми страни са двйотву-
вали множветво фактори 'и причими от социално - исторически . и ико -
номичвски характвр ; За сформиранвто и са сггособствали взаимства-
нето или ггрвработката на встетичвски rгриыципи , творчвеки митодтi,
влияние на дnввни традиции , рвлигиозни ггрвдстави , митове, влияние
нв мвстми култури на заварвмото наеелвнив , вьрху ниито. твритории св
създават г i амвтницитв на оеманекото изкуство , вьздвйствивто на сь-
седни култури и r ► р .
От дlзуга страма осмамската култура влиза в общността на близ-
коизт ®чните , защото е мюсюлманска rio дух , което по отношемив ня, •

изкуството сё изразява в общи вететически гтринципи -- единна кАн'=

цвпция за еететиивски идвал и првдмет на изкуството ; обид , вдинен
; репвртоар от етроитвлни , декоративми , композииионни и други иор-
ми, вдинми мвтоди ма тгриложвние ,
• Ислямьт като вьрховна идвология на близкоизточнитв народи еъс
своитв фанвтични догми ® вновива. общмоетта и еднаквостта иа кон=
цвнцията , трактовката и художествените срвдства на ориенталското и
м rосюлмаиско изкуство . Поради това то се атличава от `ввропейскот ®
17
?4 У ~~.П:~~ х ~ ~ i1G гйUЭ. ~1:~~ а
:

,~
 ;i
'

декоративни методи ,
не само по изобразителни сре,qства , строителни н
1i J( . RVRTfl в~ьзглед ' или както по-торе отбелязахме — по естетическя
след
~ идеал .' Т . Райс : пише, че ,, мюсюлманекото изкуетво , създадено
християнекото изкуство , чиято харак -
Хиджра се отличава коренно ат
, романското ;
1~~11
i теристика е различието а we единството . Византийското
,
в християнст -
г© тйческато , ренесансовото изкуство , бележещи етапи
I различни едно от друr о , но определят местни
вотсr, са не само тв•ьрде
111j и твърде различни стилове . "Т' ова на мюсюлманския свят бележи на-
i , но , и в npo-
прот ri в много rіовече постоянетва , не само във времето
, че
~1 ~ I странството . Това r[ роизлиза от една страна or обстоятеn етвото
имали , подобн n на реиесансовите ,_
~I гvтюсюл;манските майстори не са
култ к ьм новото и оригиналното , а са iаривързани към моцели , съхра-
чрез
• нени от времето и традиии "ите~, задоволяват се да ги възобновяват
~ някои детай .n и и варианти ..."
на
До голяма степек е вярна констатаиията на Райс , че сьздателите •
мюсюлманСкото изtсуство , включи rелно и на осминскотn. са се стреме-
~i майстор -
.ли ( а не задоволявали !) да ког r ират до такова сьвьршенство
собствените си
ството • на г i рочути в миналото ислямски творци или
У"цители , че да не може к:оrгието да се различи от оригинала. Но не
степен и до строи -
можем да се еьгласим , че това се отнася в същата
~телното иакуство на османските турци ат XV век натаrък , което rі po6
Балканите .
~ 1~1Ui ~п: ичава от множеств n ттаметници , голяма часr строени на
архитектура н етроителна тех-
То свидетелствува , че тt редосманската
изи -
ника, която те са познавали , не е отеоваряла на техни rе
~
нуждн и
много за
скввния . И може би това обстоятелство е допринесло твърде
обособяването wa османските паметници от тези на останалите ислям-
~ 11~
ск и, в Близкия Пзток и Средна Азия .
Проблемьт за естетическите гтри w цигt и на османската култура има
връз;ка с мноr онаиионалния rw роизход на w ейните• създатели .
Освен в
( Ii строителствато , і t риносът на отдеnни народи се .чуветва в рец други
изкуства, асобено приложнитв . Въr ► реки че такива ' изделия са били
произведени в Осмаw ската им ri ерия , създателите им като немю`сюлма-
• ни и новогr риели Исляма , са изобразявапи върхутях сваи традиционми
Ii ~► брази и моТиви , често rt ьти свьрзани с•ь стари рели r иозии предtстави .
; I1 От друга Етрана, макар ' че llI ериатьт забранявал изобразяване на xopz
)до
и животни и реалиетично отражение на природата , което довежда
цветя , расr ителносr
r трога стилизация на художествени мотиви ката
ара-
и форми сьс зооморфен произход, гтревърнити в така наречените
бески , тази забрана важал;а предимно за стро r о „ ортодоксални " среди
отнася
сзт немю. сюлманския свят, най -вече сред арабите-сунити . Що се
~ о; Персия ,~~r ам~ тази ~ есrетичееха ri овеля ~би n а ~ най -малко ~~спазвана .~~~В
11 r 18
•
•

,С

,
,
 i

, османска Турция с•ьщо била често нарушавана - в миниатюрната _

и живопис , керамикатв ; текст.ила , каменопластиката и т . н : Поради об-
q~ щите пазари в Ймперията обаче, потребителните предмет ~г с художе -
- ствена стойност стават общи за всички народи , контс~ я обитават , ие-
завйсимо къде са произведдени , а битът се орйоыталиs ира7 и
респективн o- исn ямизира . Това е резултат 'от изйскванията и вкусовйте
и i потребности преди всичко на rосподствуващата управляващата класа :
По този w ачин се сти rа до едно сходстВо и единство в материаtгната
кynrypa и.` изкуство , n редимно представителното и пr,rребителното в
е гран'ици rе на им nериятв , особеио в периодите на нейния разцвет . и
засто"й , което хронологически оrчетено е с трайиост до XVIII век . Про-
г_ меиите насты 7 ипи от XVIII век nт естетическа гледна точка могат да ,
;з се дефииират катд процес, при който близо четиривековните традиции
в жултурата и. изкуството на Османската империя отстъn ват пред ре-
а несаксовите и следреиесанеовите евроіtейски влиянин .
Сri омени.хме rro=rope, че това , което различава развитието и сфор-'
)_ мирането на материалната ку.птура и изкуство на османските турци се
и крие както в етническия ' сьстав и традиции на техните създатели , така
ів • u до r оляма стегген в ислямскита идеоло r ии на османската утуравлява-
3_ ща върхушка. Тази идеоло r ии определя методите на завоевание на '
)_ немюсюлманските земи — най -съществените от кдито са колонизация !
6 и ислямизцция . В изследванията на Й . Баркаw 8 тези методи са ясwо
К_ разкрити - той сочи rлввно два пътя на колонизация -- чрез изсе.пване `
на номади -тюрки , водени от фанатизирани вождове , сектанти -мисти -
;а ци , r. нар . ахи , бабаби u rip., u. второ — чрез строеж на вакъфски ком- '.
л- п nекси и градски центрове от отделни гrредставит.ели на воеино-адми- '
нистраr ивната и рiуховно упраgленческа класа — едиа УРбаниза,ция , ;
га ' изиСкваща заселнически rгроцес , за да бьдат обслужван.и и поддържа-
в ' ни тези об iУуествени сr ради . Като имаме rгрецвид , че засеrt илите се
•и тюрки уста.новяват сеттищатаси около текетата и тюрбетатз , издигнати
iи за тех w и канонизирани вrгоследствие светци or една страна, и от друга
а- { щирокато ст.ройтелство на вакъфски r радски комплекси , можем да
ги ~ считаме , че и rлавните rгьтища , както стимулите за изграждане на об-
ц.tествени rе архитектурни паметници на дсманските турци съвn адат с ,
~а { пътищата на тяхната колонизация , ресrіективно испямизация : Факти -'
до ~' чески , именно обществените и предимно култ n ви сr ради и ансамбли : 4
ст і дават ислямеки отпечатък на завзетите от оеманците теритарии , в това ~
а_ f число и на Балканите . _<
Хи ј Следва да разrледаме създаването и развитието на османска r а кулу 4
ся това архитектура , като се ri остараем да~ иклюиим в -изследването си !
g~ наскоро проуtitени паметници от балканските земи , свидетелствуващи
19 .
• г

.
1~
}
 за едмо тагса наречено „провимциално " османеко изкуетво , изяграло
същеотввна р ® ля за _създавине ни специфиниия облик на тази архитек-
тУра .

КУЛТОВА АРХИТЕКТУ,РА

! Оеновна роля за сформираието на османската архитsктура играят

t~ строителимте традиции на оелджушките княжеетва в Мвла Азия , на
новозавладеиитё балканеки земи , строителството ма Византия . През
ХП -XI1I ввк селджушките майстори -строители достигат до ти~п сгради
~
с четлива основно тяло, спокойнв линия на куПола и оформен вход с
,

; богато декориран портал . Кат ® оеновна планова схема се използва

',,, айванмото сьоръжемие ", в средатв на което 'има правоъгълен или
`квадратен двор , а около този двор - жилищни помеиiвния . Компо -
зицията е решена симетричио , обикновено с две взаимно перпендику-
лярни оеи . Ката обратен вариант на ехемата от айваие w тип св сгра-
• дите , 1 гри които дворьт се превръща в зала , пркрита с купол9 , Но и в
дваТа сЛуНаЯ МайсТАрИте ее СТреМЯТ КЪм неразЧЛененА въТрецlи 0 Пр ®-
странетв ®. Товв rьлкуване ма имтериора става оемовем белег на к ® м- •

позициите на джами ' ите от този период ~ о .

I р До края иа Х 1II и прёз XiV век ®еманците завладяват нови терито -
рии в` Малв Азмя, Византня и Балкаиите : Техните столици став'ат по-
j'• след® ватвлиа -- Бми цl ехир (1326 г .), Бурса (1326 г.), Одрии (1361 г .).
~ Б ьв sсеки от тези градове се съГэират майстори строители , декоратори
i u np., които издигат необкодимите фортификационни , религиазни , об-
; иtествени ; Тьрговски и други сгради . Съе завладя sамето на Бурса от
Орхан заПочвв иав стр ® ителен период , известем в изследавателската
~ литература катА „ буусеиски ". Характерно зв него , за иегАвата култова
l' архитектура е малржилияте `,,Т"- о fi разем n лам , т .е . твкв, наречените
• джамии е. ьс завие . 11 • Този архитекту.рен тии има две м ®литвени поме-
~ щенмя разгi сэл ® женм едно зад друго . Всяко от тях завършва във висо -
; нина с куг i ол , Отляво и дясмо wa"главната ос ма сrрадите ( в които се
намират молитвеиите помещения) има страниами Помещения , също
пакрити C кугi оли:
i' Със завладяваието нв Трамия ~-- Одрин , Пловдив , Стара Загора,
~ Н ® ва Загора , Яплббл , Хаск ® во и Мвкедония `- Скопие и други rрадов®,
т ®зи тип' се Премася` и пА бьлгареките "земи ,. в териториите иа днешюа
• 1'Огоелавмя м другаде на Балкамите . Един от блестяшите образци е
j джамията на 1[t ахабеддим паша ( Имарет джамия) и Пловдив (1445 г.),
~ на Мурад I, вЪзс rановвии при МУрад I1, Джумая ' джамйя ' сьщо в Плов=
~ див и др . Джамията на Хамза Gей в Стара Загора 12 , изддигната поити
2® ..

,
 едюовременио с И~ет джамия в Лловдив- може да бъде сравнена с
иея тго ред особемости, Тя се сьстои само от едно квадратно молитвено
rгомегцение , rгокрито с иугi ол и прибавено кьм него аркадно h редверие .
Выгреки различията в гiланировката и двата паметиика са свързани
чрез характера иа изп•ьлнението , от виесения в него декоративеи мо- ,
мент . Зидарията е извъриаеюа на изилючително високаравнище ; изri о-
лsват се дентикули , иачуrгени редове , сталактити и др.,'образувани от
еамото гУодреждане на тухлени ykpaeu.
Иамрет джамия и джамията юа Хамза бей в Стара Загора м® гат да
се сравнят ® т свои страюа с иай -добрите сьвремеюни им паметници в
Одрин , БУрса , Амасия , великолепния храм на Мурад II в Солуw или ;.; •
Джами Кебир ( Го.пямата джамия) в Йеw идже Вардар ( Ян.ица) и др , 1 з-' !
Тези два османски архитектурни rгаметника „ ярко демонстрират рас-
тяи.i ия оггит и овладяване на строителната техника в раюната оеманска ;
архитектура . Освен това с тях се отбелязва един ви.жеw стадий в раз-i
витието на тази архитеитура , -: а така сьщо се доказва значението на
Румелия — еиро rгейските тгро°виw ции ( сггециално Бьлгария и Маиедо -
ния ), които са били активни области ма ймггерията в тгроцеса на сфор=
мирането й . Туи са наrгравени н ®ви о rгити, които доггриыасят извьнред-
но много за сьздаването на самостоятелна османска архитектура . Без
съмнение до края на XV век градовете в Б•ьлгария и: Македония ме; са
бит► и ггровинциални , а самостоятелни цвw трове , в които се развиват и
самостоятелми еететически идеи ... Старата джамия в Ямбол потвьр-
ждава тази тенденция или гrо -точно ролята на румелийското строител-
но изкуство иато едии г ► одготвителен етап за с•ьздавамето на. най -забе-
от лежителните ri аметници в османс 14та архитектура — Улу джамия в
та ;, Маииса и Юн 1ll ерефли и ® дрин ."
ва Иесьммено , цвторьт на горюите , редове , които цитир.аме ; е наrгравил
те ; извьнредно вярно иаблюдение вьрху ролята ма Аумелия sa формиЕаа-
~е- ' нето и разиитието ыи едни ®т юай -ггредставител w ите rгаметиици на ос-
о- мамоката аркитеитура от Х V век . Г( о -кьсио 15 той обобщава стаиови -
ое щата си за тласька , който се дава именно в Румелия за
до изкристализирането на една наггьлно самобитн,а обществена архитек =
тура , като вьз iгриема тезата , че ранното строг~телно изкуство на ос-
► а, ,} манеките турци в Аумелия е едно ггродьлжение на селджушките тра-
диции . За това тай еи служи сье сравнителен матери. ал , с•ы► оставяйки
юа а l тези гi иметюици сьс сьществували дотогива , .і i редиммо в Аиадола ;
е ;; онитва се да открие значе w ието и на местната среда , на с® ция, лно -пси -
,), холог w ческия и идеологически фактор , който е донриюесьл да се сьз -
, в- ; дадат rгаметници , ггргдста.в.пявагци етаrг в развитието на осмаискита
ти ~ архитектура . 13 ыгреии че ri® следователно избя rва да говори за местен
~ 21
опит и заварени строителни школи , том нризнава, чв именно в Аумелия
възникват тези нови естетически и конструктивни идеи . .
Следва да се добавм , чв въпреки разрушенията и опустошенията ,
Румелня не е била празмо опитно поле., върху което османските строи -
тели' са сформирали с sоитв нови гсониепции . Най -малкото архитекту-
рата и строителс rt вото им са били повлияни 'и от теренните особвноети ,
спеиифика на основми строителни материали , а и от плановите схеми
на разрушени или полуразрушени християнски храмове и общвствени
сградя . Не бива да се ri ропуска фактът , че за издигането на османски
памвтници е бил използван опитът и на местни етроители и са еди -
нични случаите , в които би магло да се допусне , че и архитекти ; и
изпълмители са дошли отв•ьн . Например , съдейки от изследванията на
този учен• и на турския изследовател С . Ейдже 16, бихме могли да се
съгласим , че едни от май - гi,редставителните туроки манастири ( текета)
и тюрбетата . в Румелия са дело на майстари и архитвкти , пренеели
строителния си опит на Балканите от старите столици на османските
турии - Бурса-и' Одрин , както и от други градски османски центрове
от riep и oдa XIV до средата на XV' век . В строителството и аркитектур -
ната комцеииия на сгради като тюрбвтата на Къдемли баба при с .
Калугерово , Но s озагорско , s тюрбето на Исхак nawa s Скопие и др .,
тези аатори откриват почерка на хаджи Алаеддин от Коня , архитектът
на Старата джамия в Одрин или на хаджи Иваз паи:га от Токат, страи -
телят на •Зелената джамия в Бурса и Голямата джамия в ,Димотика .
Изаън някои палулегендарни сведения , ггочерпани от Евлия Челеби за
Къдемли баба и респективно строежа на негдвото тюрбе и теке , както
и вакъфирането на 7 села за издръжката му от страиа на султан Nl ехмед
Челеби за датирането и опрвделянета произхода на създатепитв нна
то sа тгярбе М . Кил св позавава на строителната техника, нейнато из-
иълнение и архитектурмо решемие . 17
Това тюрбе в издигнато ат равно издялани блокове от бял мрамор,
разполажени по начин ; който може да се открие s много други ранни
османеки тіаметниии , нагiример 3еленати джамия в Бурса (1415 г .) и
др . Гl редставлява седмоъг•ьлна призма - характврна за бекташимски -
тв текета; с един купол и по-ниска предверие , завърщващо във виса-
чин 'а също с купол . Единствената багато украсена част е иорталът -
арката над вратата , покрита с розов и бял мрамор , изработема изящно .
Като основен елемент , кайто• е характерен ` за ранната османска архи -
тиктура ' в бурсенски стил , авторът на изследвамета сочи барабана на
кугi ала . • Мрамдрът ; покриващ тюрбето , завыршва ма височина 5;30 м
с карниз . Покривът на барабана •исок 1,70 м , покрит с керемиди ,
съвсем елаба излиза над корниза на барабана . Той самият не е иsра-
22
►Я ботвн от мраморни -късове , а от троцтенн камъни и тухли , покрити с
бяла мазилка . По същия. начин е r радена 3елената джамня в Бурса:
Особена характерна черта за ранната 'османска архитектура s височи-
ната на барабана , чрез която той рязко се отделя о.т основното тял[о
на сградата . За атбеляз sане е, ие едва ;след, нтората половина на XV
век изчезват високитв тамбури и корнизът между основното тяло на
османскитв култови сгради и кугголната част служи само да се означи
къде завьриз sа едната и къде започва другата ; в този' случай се под-
черта sа целостта на сградата , а не отделните конструктивни компа- •

нвнти . 18 Такава е конструкцията и на тюрбето на Исхак ггаша в Скопие

oт 1445 г .,-един от най- късните примери;за подабни строежи .
Но като изключим тези паметници от периода •на завоеванйато на
Балканите и то в най - рано завладените тЕритории , ще установим , че
подобми култо s и сгради престават да се строят там още в продължение
на съпдия XV век, отстьпват нред мёстната традиция и вкус , които без 4
друго дават отпвчатък изобщо върху строителството ' на текета и тюр-
бета в Аумелия . Твърде различни са теквтата на Осман ( или както ' ё ~
назован в ред османски изследвания „Uтман") баба B Хасковсксг й Ак ~
Язълъ във Варненско от края на Х V век , гго подобие на които е строено
текето Демир баба в Аазградско 19. Т е са иsградени от дяланн каменни ;
блокове , куггалите са оловени ; тялото на страдите в цялостно , масивно . ~
В тези "случаи несъмнёно има влияние на местни страителни школи и
се откриват следи • от приемственоет на средндвековното българско •

строителство , вътгреки някои стгецифични влементи , присъщи изобщо

на мюсюлманските сектантски култови сгради от Х V-XVI век , като
седмоъг•ьлмия план , ігрисъщ на бекташийски и други алиански текета
и пр . .Имамв ггред s ид именно масивността на каменните блокове и
строителната техника , характерна за ` отарото ' българско строително
изкуство в Севераизточна България, липса на сгтойкатиежду блоковете
от камък , строгата и тежка конструкция на цялото архитектурно тяло ,
Незавиеимо от това , дали тези текета са представлявали почти ко -
пия на ранната османска архитектура , пренесена от Мала Азия нли
друrи територии , прёди османските турци да стъпят s" Юг~оизточна Р
Европа йли са првтърпели влиянието на мвстното заварена балканско .
стронтелство ;, твърде влжно е едно обстоятелство , което _цитираните ,
а и други изследоsатели на• култови сгради , ката текетата , не изт~ыкват ~
и в много случаи съзнателно ги ггренебрегват, въпрвки тгодчертано ~
културно -историческия и социално=гiсихологически n одход в изслед-
ванглята им .20 Това е , че ' османските турци строят текетата си там ,
където някога са същестsували светилища на заваренота население —
било християнски храмове , b ило на други обредни места . За това сви - ~
23
 i,
детелствуват не само лесенди , rro®ер.ия и дРуги извори , като пътеписа
на Евлия Челеби и, на чужди п•ьтешественици . Извь <д' редно с;ериозен
' даказателствен мя,териал са имената на местностите , кьдето са били
I строени подобни сгради . Достатъчио е да q6 ьрнем внимание на на-
зия,нията на хълмовете около с . Калугерово — ,, Св . Илия ", в блкзост
; дв текето Кьдемли баба „ за което 1vI. Кил споменава мимоходом , тr ри
~1{'I; това твърдейки , че това е днешното им име (]971 г.) и че този к2рай е
;'{1{ бил изияла ®безлюден upu w ашествието на оеманскит® турци . Ще
!!I ► `i рипомним , че , както Евлия Челеби , така и съвременни изследовате -
ли 22, недвусмислено говорят за изгониане , изтребване или наскорошно
(след ивхлуваието ня, османците ) бягство на местното населеюие , Едва
ли местността Св . Ияи sс, а и други места с подобни имена са били
„ првкрьетени " сјгед ® сьобождението , след като там и.яма издигмат
никакьв християнски крам от т® зи период и не се помни да е имало .
~ I%i звестем е фдктьт за трайi ността на ниродностната тоггонимия, прена-
~
I'II сяма rгрсз вековете .2`3 Следвд да отбележим обстоятелството , че култ•ьт
к•ьм сяетци сред осма wеките турци е наследен от християнския ; те ни -
Ij когя, не са имали сжети люде , осиен b воите каУ=гомизирани вождове на
мюсюлмански секти .24
i
И така , об® бщавайки кцкто досегашни изследяания , така и някои
~ II~I1• наши изводи , трябви. да заключим , че пьрвият преходен етап към обо-
I с®бяваие и сьздаване wа самост ® ятелна , оригииална османска архи- •

; тектуря,, а и за нейиото разггр®странение, дьлжимо ма ред социално-

1j идеологически и художествено -твормески фактори е насть ►Уил • лед
завладяване иа Румелия и ресггективно ггострояваыето там на общест-
веии , i гредимно култов w егради .
i Сьс зав.падяваието на Ц apwrpaд (1453 г .)' насrьпва нова fi ромяна в
i~~

естетическите концеггции на османските майетори . Комтаи rьт с tгамет-

ниците ня византийскита столица оказва изключително влияние вьрху
строителната култура на турците . Нов момент в нея въвежда архитект
•

Хийреддин 25 , ко rато за ггьрви ггьт употребил в куполната конструкция

колони . Той опрял, кугго.па ue върху ноеещи стени , а вьрху аетири
стьлби , кат® ігростраиството мвжду кугi ола и стемите оггьнал я конхи ,
I1 зав•ьрщваиди вьв вис © чиыа гi олуцилеидрично -или .с п ®лукуп ®ли . 2G
" Като един от еьздателите на клаеически ®смв.нски етил се смятц
•

1• архитвктьт Кемаледди w е иеговята джамия султан Баязид .

~

( След ►°гадането wa Lj ариград ггод; османска влает се стр® ят и 'м w ого

иултови сгради иа Балканите , които сц ггродължеыие и доразвитие на
Ii строените яеие там . 27
,,Златният " XVI век в османската култура намира ярък израз в ар- ;
хитектурата . ® ще сьс зювладяването на Цяуэиград множеството хра-
i11
~!11 24
{' 1

,1 ;
;

-
 ~
9
а мове и дворци звrгочват да влияят върху въ ® бражеиието и строител -
н • ' юата дейиост ма османските турци . А храмът „ Св . София " изи r рава
и решаяаща роля зц гга -натаrьшното култово строителство в имгтерията .
- Но истинска оцениа и ггьлноценно изтголзване на традициите на ггред-
т ставителиото византийско строително изкуство осьществяват Синан '
и и майсторите от неговата школа . Синан изrтолзува визвнтийската ку-
е полна конетрукция , като се отказва от разделението на гУространството
,е на молитвения салон . Той създава едиюни rгодкугтолни гуространства,
,- за чието оформление изrголзувал и богвта декоративна обработка —
о мраморни и керамични облицовки , резба и отено r► ис . Известни са юе-
а говите шедьоври в стеггените на развитие . Тези стеггени бележат трите
и джамии — Шах заде , Сюлеймание и Селимие . 28
т Многобройни са rгаметниците ыа Синаы и школата му ыа Балканите
~.. — в днешrга Югославия , Бьлгария , Г'ьрция , Албания . 29 счита се , че
, той е строител ыа 81 джамии , 50 мееджида , 55 медреоета , 7 мектеби ,
т 19 тюрбета , 14 имарета , 3 б®лыици , 6 аквадукта 8 моста,l6 керванса-
; раи , 33 сараи , 6 rгодзем w и склади и 35 хамама. зb
а Част от култовите ггаметници , дело на мимар Синан са гr ревьрнати
; В ДЖамии ц'ьрКви (W аггр . ,, Св , АнастцсиЯ " В ЦарИград И др .), а ц'ь;рквата
и ,,Св . Седмочислеыици " в София е гтостроена от не rо джам w я , известна
` нод имет® „ Черната джамия ~'I или на Софу Мехмед rгаша , която е
-• ггревьрыата в хриетиянски х@ам елед Uсвобдждението . з 1 Дейноетта на
- Синан е тяено свьрзана с фондаr ореката дейност на султана , велики
Q; везири и друr и уrгравыици - Сюлейман 1, Селим 11, великия везир
-; Мехмед С ® коловин ( Соколу), Мехмед Софу rгаша и др . Определено
може да ее каже , ае tтаметмиците на този забележителен архитект ~.: .
(его -
в мюсюлмаычен грьк от Кайсери , девширме ), : издигнати в България , .
- Сърбия , Бцыат , Босна , Албания и Гьрция ( в Солун и Солунско г7 ре-
Ч димно ), еа етроени •го w нициатива иа Мехмед Соколович , който съз-
г дава множеетво вакьфи за издръжката им . з9
~ В XV1 в . и . наиалото на XV11 в , еа строеиЙ значите.пни дРУги rгамет-
А ници на култовата архитектура — медресета , текета , тюрбета и пр,
Нд.й -ггредставителните от тази е rгоха са от w ово създаде wи от Синан и
неговите учеи w ци , които са ое стараели творчееки да ттреработят и
~ доразвият , вече установеыите ггриыцигги в осмаиската архитектура . Ка-
+ то ггример може да се гтосочи • медресето в Fбекюдар ( Скутари ) по
пад® бие на което са сr роени много други в Румелия и Анадола , Взи -
~• ма 4гки за ®с w ова трад iгцсrаюния .ти rг, Синан . мроектирал ггравоъrьлен
отирит двор , обиколен с цтироки двуетажни галерии гуод два реда мал -
- КИ Куf1®Ли И в'ьтрешни арКяДи . Средната Част на гаЛериЯта е ув@лN чена
- в iа~ я се намира. заля , гi оа< ритц с гголУсферичен куrгол , който n ридава

~ 25
_ .
~
 , на иялото съоръжение завършен вид . Т3 противополо:жната страна се
намира ' вкод във вид на издаден наттред иортал с ниша :33 Забележи -
у ;
~ телното в този паметник е това; че колкото лек и изящен е интериорът
на зданието , с отчетлив ритъм ' нд арките ; талкова сурово. е външното
офармление — гладки стени с два реда тгрозорци лишени от всякаква
I украса,
I • LB архитектурата на мавзолеите ( тюрбетата ) от XV1 в . и началото
на XVT1 в . се извърш sа изцяло преработка на селджушкия прототип
на тези сгради . Дотогава а Цариград отделни паметниии от този вид
~ са почти изцяло копия на строените от селджуките -- напр . едно от
pj1l най- старите ' тюрбета s етолииата на империята е това на Махмуд па-
I ша , великият везир на Мехмед I Т , инициаторът на стровжа на джамия-
1iI та в София , превырната днес в археологически музей ( бившата Улу
джамия или на Садразам Махмуд г► аша)з4 Това тюрбе е издигнато
т[ рез 1464 г ., има осмоъгълна форма и външната му украса , състояща
I;I " се от ' геометрични фигури , образувани от парчета тухли , вградвни в
камък е единствената в Цариград, която напомня украса в селджугцки
~ стил .~Тюр Fiвто на Хюсрев nawa; везир на Сюлейман I(1545 г .) със своя
каменен градеж и купол изияло наподобява тюрбетата в Азърбвйджан
~ и др 35 При Синан и нвговите rгоследователи размерите на гробниците
се увеличават , островърхият куг ► о, л ce заменя с г ► олусферичен, силуетьт
I на основното архитектурно тяло става по -мек . входът обикновено се
офармя катапреддвёрие с колони под малък кулол или навес . вътреш -
I; нато t ► омёщение представля sа сводеста зала с теснй стрелчати прозор -
ци , разположени в 'два пояса . з6 Подобен начин на строеж е бил вечв
! 11i
позмат в Т' умелия, което без друго е резултат от наблюдението и въз-
ггриемане на славяно - византийския строителен адит , като несъмнвно
Синан sнася ' нови самостаятелни решения .д I:дно от най - съвършените
тiорбета -- на султан Сюлёйман 'било построено от Мимар Синан в
1559/1560 г .
След Симан единствено главният архитект на султан Ахмед I-
1Viехмед ага ( също като Синам помюсюлманчен християнин ) се 'опитва
( 4I~ да внёсе гi рамени в ре wенивто ма кул овите сгради : различен брой на
~ минаретата , ново съот,нашение между еветли и тъмни тгространства ;
~. въsеждане на талерии с много прозорци , които протгускат ,обилна свет=
~ лина и . нарущават мистичността и ввличието на интери q ра, присъщи
,

1~ на сградите на Синаи . Така наиример , вътрвшността на вликолепната

i джамия на Ахмед I в Цариград ( Синята джамия) натi омня іi о-скоро
~i интериор на дворцо sа зала , отколкото на храм .
~ Мёхмед ага нямал тгоследователи : Джамиитв от XVI1 и почти до
I средата нa XVITI в . са каггия ' и варианти на Синановите решени'я .37 ' По
.
26
,I ,

~ .
 г
1
~

F
Се , тип архитектура, близка до творбите на Синан е иариградската -Йемк
и- ~ джамия , зав•ьршена rrpeз 1663 г ., която притежава несъмнвни дастой -
ьТ г нства . Архитектите Дауд ага , Далгъч Ахмед, Касъм и Мустафа ага
Го ' повтарят кубнчееката форма на тези здания , гладките стени, които
sa преминават в издигащи св един на друг куполи , кулички и контрафор- •

си , над коита е главният купол с диамет•ьр 17 м , и височина 36 м . Към

джамията се издигат две минарета С три балкона (wерефета). Вътрегц-
ната украса Също напаммя ' минали образци , ггревърнали се в клаСиче-
ски -- по мотивите на мозайката на атените, багато иикрустираните
и снабдеми с дьрворезба врати , позлатените сталактити на михраба , ,
мраморните ажурни прегради и т . н .
з Както вече отбелязахме , ирез ХVII в, иялостната култура на осман -
скйте турии , така и тяхната архитектура е в застой , но в този периад '
се ус•ьвър ►.гаенствувят страителните модели и двкдративно -монумен -
тални изкуст sа, изразено преди вснчко в украсата и интер.иора на кул -
товите сгради , _
През XV]II в . настъпват решитвлми промвн' и_ в културата на осман -
ските турии.'„ Началато на този sек и по -точна 30-те гадини , изввстни
в нСторията като Ляле деари — ,, Период на' лалетата" е и началота на
европеизацията в Османска. Турция .38 В изкуството се забелязват зна-
чителии промени вследст s ив на силио ггочувст sания пол •ьх от европей -
ските модни стилове и течения . През ,,Лядв деври " се с•ьздава един нов
стил , маречен .Т1нле . Основмото , което ' отделя - паметниците ма стила `
„ Ляле" от Тези в класическата османска архитектура , св крие в сьчета-
ниsто на, местната архитектура Сьс западноевропейската следренгесам -
сава, премесена в ОСманската имх• герия тгредимно' чрез Франция. •Но
сьотношението между западно и османска изкуст sо и неговото при -
ложё ив s различни паметниии и в различни краища на империята е
тs ырде разнообразно . Това от своя страна е доаело и до различно
отношение на изкуствоввдите к•ьм естетическите дастойнства на този
стил . 39 Още гговвче , че имвнно в архитвктурата ,' особено s култавата ,
той далече не - се проявява в онази ггьлната чрез всиики сs ои компа -
неити , както rip и други изкуства , особено декарати sно-монументални -
Те .
Любопитем е факrьт , че ггрез този период в Цариград няма нито
една джамия пастроена в стил ,, Ляле` ; т . ё. в нито една от издигнатите
в този период не се наруша sа класическия осмамски стил чрез някакви
нови елементи от евро • іейската архитектура , дбкато таки sа джамии се
строят в ггровимииите на имггерията . През 1726 г . великият везир Иб-
рахим Дамад паша строи в родния си трад Невшехир една джамия , в
каято се за.белязват ред елементи , присъщи на стила ,, Ляле", който
• 27
 . . . . . .. . .
7 .. . .. . . ..

с► торед думите на турския изкуствовед ' Куран са ,, кл w ч•ьт към осман -

;
ския барок ".40 Тези елемеити се откриват ггреди всичко в оформление -
I то и украсата на михраба , гговлияни от стила „ рококо " и „барок ".
Любонитна е мисълта иц същия учен , че особеностмте на джамията на
; Ибрахим цаша се състоят не в мякаиви нововъведенмя от конструкти -
j вен и к ® ыцеггционален характер , не и в това, че в основата на решението
ли rгсиат моменти от класическатя осмаw ска архитектура , а в „слабите
страни wa този стил ",41 На ггръв fгоглед носещите колони с нищо не
r се отличават от колоните в култовите сгради от XVI u XVII век . Но
Те с'b зДаваТ вГl еЧатленИС за НСсвъ р заносТ с цЯЛ 8ТА сТ ру Кт Ур а , Като че
ли с тях се цели да се означат външните ъгли на сградата , вместо да
~j t годчертават своето функционално нредназначение . Осмоъгълиите ку-
.пички е малки kynonu, ► гоетавеюи в ылите на октагоналния барабан
I изrлеждат декоративни , ые защото нямат стрУктУрна функция , но за-
щот® се издигат над корнизв ыа бирабана и надвишавя.т линията , от
i' която - заn очва да се издига куrгол ьт . Подобно удължаване се забелязва
~ и в минарето , което е ►'► рекалено високо в сравнение с тези от клаеи -
ческата оеманска архитектура .42
Това нцрушение на ггрогг ®рциите и излизане изиън рамките на кля,-
~1 сическита османска архитектура чрез цтруктурми и декоративни детай -
ли r гревръщат джамията на Ибрахим riawa в едно маниерно и д® ro-
ля iиа отепен еклектично rгроизведение . Обяснеиието за неусггеха на
нейиия автор е , че той ее е стремял кьм новаторство , без да е вьзrгриел
и г► очувстиувал еететическите ггринцигги на евро rгейското бароково из-
куетво - от една страыа , а от друга — нарушил е тези иа осмаиската
клцсическа архитектура , Без друго , желаыието да се обнови и освежи
осмаиското строително w зкуство се дьлжи на новата атмосфера , на-
qтьпила c XVIfI иек и юасърчението , което ,майсторите от това време
нолучават от уггравляващята вьрхушка да тьрсят нови форми , отго -
j варящи на гrроменения им вкус . Не е чудно Йбрахим Дамяд rгаша ,

!1I който е бил главен ииициатор эа възгхриемане на заn адния о n ит - и

лрилагането му юа местна rгочва в много области от културния и ду-
ховен ж w вот на ооманските турци , да е изискал от архитекта на • тази
; джамия тя да бьде нагtълно разлиина от етроените дотогава , „ модер-
ii на" и „Уыикална . Но както в w ждаме , създателят й не е усг ► ял да но-
етигне това.
, Строените ггрез irьрвата гголовина на Х VI11 в , джамии в Цариград,
;- т ,с . елед ,, Ляле деври ", остават да бъдит в класически османски стил ,
~i като няк® и от тях дори св коггия на tl вметници от XVI в . Н arг puмep;
~1 джамияти на Хекимоглу А n и ггаша (1734 г .) ► говтаря чрез молит ®ения
I, си еалон джаммята ни Джерах г ► аша, издиr.ыата гl рез 1593 г , От друга
•

28
; .,
страна , някои джамии страеии приблизително по същото време като
джамията „ll ялели ", завършена гтрез 1736 г ., въпреки че повтаря мо-
делите от класическия ' ггериод ма осмвнската архитектура , се отличава
с някои ©еоСэености като удължаване иа молитвеняя салон , централ -
ният купол е по -издигнат от тези в класинески османски стил , мииа-
рета:тц също еа тто - виеок w и изтьнеми в сравюемие с класииеските и т . н .
Джамията ,, Мур -и Осмамие " (1755 г .) въпреки , че запазва традицион -
ния ти rг -- ~тетиристенна сгризма на квадратен rілан , покрита с купол ,
открита по.пугалерия и т . н ., веие е силно тговлияна от европейския
барои . Това , което най - миого отлинава осмаwските барокови култови
сгради от класическите се изразява в следмото : куполът отвътре вечё
не се ог ► ира на свободно стоящи колони , а юа вградени към стената f
колони., украсеми с акантови листа ; несто минаретата вече ые завъ- ~
ригват с остри конуси , а са меко и гглавно закр•ылеми .43 Разбира се , ^
има различно осмисляне на европейските стилови течения в архитек -
туратяа , вwесени по разлиини ггьтища в империята и то ее изри,зяиа въs
възгтриемаме на едми или други елементи и тех w ите еъчетания : В много
случаи култовите еr ради чрез украсата си ее приближават rговене до
френекото ,,рококо ", отколкото ирез архитектурното си рёwение — до
бар ® ка . И това е напълмо n бяемимо — османските турци ' вьзприемат
преди вси Liко вьюшната и декоративна същност иа този стил , както и
на рстаыалите следренесансови моди и течения без да вникыат в идей -
ната осиова , гдовела до вьзниквамето им ; Така на n ример Lбарокът се е
появил в тясма връзка е католицизма и ресггективио Реформацията ,
съе етремежа към разиуиване ма готичееките етроги линии, които еа .
естетинееки израз на суровото и ековавв.що духа Средыовековие . Всич -
ко това е безкрайно чуждо иа оемансиото общество ; което влиза за
прьв ггьт в по -тесен контакт с ГI р ®свеидемска Европа. ТI о този начин ,
т .е. при липсата ма оемисляне идеите , стоящи зад архитектурата, по
външен вид и преди веинио ирез вьтрешыкта си украса бароковите
джамии . започват да напамнят повече ма европейски дворци , а не на
катедрала или друг храм . 3атова в много случаи тази украса изглежда
нелепа и като неуместем декор , като се има предвид обредната функция
на тези сгради
Не може да се тв ьрди , обаие , че с ; в ьзприемането на барокови форми
и елементи от друr и европейски стилови течения османската култова
врхитектура само е загубила , както твьрдят юякои автори , гrовечето от
пьрвата гrол ® вина на нвшия век .44 Нямв съмиение , че под влиямие ма
евроггеизацията през XV111 в :, ака ме в столицата , то отново в <7 ровин-
циите иа имггерията се сьздават знаиителни култови паметниии , които
могат да служат за образци на твориеско гтреосмисляюе ма естети' че-
29
ските- ицеи и мотиви , идващи отвън . и сгrолучливото им съчетание с
традиционното османско ст' роително изкуство и архитектура . Тв.къв е
случаят с "С' омбул джамия в Шумен ,. строена rrрез 1744 r. по инициативи
на Халил Шериф , един от. приближеиите на <великня везир Ибрахим
Дамад паш а~ 5иi ревностен rгривърженик на вСички нововъведения през
r► яле деври,
Халил Шериф rгаша строи комплекс , състо,ящ се от джамии; медре-
се; библиотекв . В дВора на джамията , който се образува меж,цу мед-
ресеrо и джамияти , има себил с шадраван . Комплексът Томбул джа -
митг е еди w от сг• олучливо решени rе архитектурни култови комплекси
от 40-те r одини на XVI1I век . В него се : наблюдаsат черти от клаоиче -
ската османска архитектура , на преобладават елементи от стила барок
и Рококо , ковто дава ос w ование да бъде ггричислен към стила ,,Ляле". .
Зи това особеw о дn принася в•ьтре iцната yxpttca на джамията ; боrвта с
тгьстра, стено n ис , характерна с растително- иt ветните си мотиви , лалета
и др . 4 б Въігреки извеет w ия еклектизъм в структурата и декорацията на
джамияТа и заобикалящите . я с rради и съоръжения , не може да се
говори за нврушение чрез отде.nии обеми и детайли на общата архи -
тектурна ко.нцепция , тгрисьщо w а w емалко османски ку.пr ови сr ради от
тrървата n олn вина ua ХVI Л u. u ио-к•ьсно :
Основното тило е разделеw о на две части , Четиристенна rгризма в "
основата , завьршв r, ща е външе w корниз , над която. стъпва осемстенна;
Барабан•ьт , тгр .ед който тази средна; част с•ьщо се издава, създава впе -
чатление за 1 б- тоъ rtулна призми , въпреки че е кръ rъл , Това е резу.чтат
оr пиn астрихе -- 16 wa брои , носещи куrголд., както и от броя на ггро-
зорците . Or чеrирите страни на средната част симетрично се издават
шесr оъrълни конхи е нрозорци , n окрити с о,n ово . Характерно е това
хоризоw тална разчленяване w а джамията .
Редуванета на трите обема в ггроггорции 4;$:16 допринася за харма -
ничн nто и сггокой'но извисяване ни с r радата . Минарето с едно шерефе
( бал. кон ) с•ищо не нарушава ггро rг n рциите на джамията; тд се изlди rа
строин n и бележи , макар и в известна стеrген визуално , центьра на
ком rглекса . Няд част от медрвсето, rіокрито с rгалусферични куполи , е
библиотеката , нагrомняща невисока четиристенна кула . Оr своя страна
тилото на тази с r рада е с типична за оСманските клаеически библио -
теки ко w струкция . Вх •дьт и е на равнището на медресето и rгредстав -
лява rгортал сьс стълбище , водещо до библиотечния интернор . Биб -
лиотеката е покрита с два куггола — r го-малкият е над вътрешното
преддверие , а централтi ият х. у rгол е над n омещението , което е служело
за съхраняване w а книгите и за читалня . Тази централна част има квад-
ратен rrлин с разnлери 4.85 на 4.84 м. •
30
 ~

е Стенописната украса на елипсовидния плафон напомня мраморна

е облнцдвка. МедресеТо е под куполна аркада , rрадена от тухли и камък :
оа • B сградата на джамията -- при. оформяне на предверието и на шадра-
м ; вана — са изтголзуваии мраморни колони .
~з Бмхме мотли :да се. спрем още в•ьрху много детай rr и с декоративен
н коиструктивен харакrер , които отличават комилекса Томбул джамия
~- от класичееката османска архи rектура и същевременно да го съпоста-
~- вигvг с други подобни , издигнати гУрез XVITI век барокови сгради ~
например , джамията на деребеите Чапано rлу в Йозrат , строена преа
; и 177$ r. — такя на.речената Улу джамия , в- която също има мраморни
в- r колони, а ин rериорьт й твърде мно rо напомня този на: Томбул джа-
►к ; мия .47 Красо.таТа w а целия ;комплекс се крие от една страна в жизне-
" радостната му архитектура и украса, и от друr а --- в rt реодолянаrа в
с немалка степен нес•ьразмерност в обемите и маниерност в решението
ra ' на отделни детайли , приеъщи : на друrи ггаметници от rrьрвата rголови -
га на н a XVIiI в ., на които се спряхме по -rоре .
U т османските обществени култови сr ради , чия rо архитектура и
- украса са силно иовлияни от стила Барок и Рококо са заrгаземи немалко
)т . F тюрбета ,, текета и, др . Бихмв : искали да дб•ьрнем внимание в•ьрху две
у мевлевиханета или текета на мевлевити , намиращи се в Цари rрад и
в Пловдив . П ьрвото е учредено n рез 1491 г,, но сл.ед един r олям пожар
а; п peз XVII век е построено наново и преустроявано неведн •ьж каrо чаот
- ; от ггосrройките и rгристройките към него в сегашния си виц са от XVI1I
іт век .48 Това е мевлевихането в квартала Гаrгата в Истанбу,n, n онаст nя-
з- щем ;превьрнато в музей надиванската литература . Пловдивското мев-
~т левихане е твьр,qе сrголучливо адаптмрано в 70-те rодини на нагцил век
3а за ресторант с няколко зали , наречен „ П•ьлдин ". Птt ановата схема ,
разгголожението на централната зала ( бившата „семахане", където са
д се извършвали обреди rе — вьртенето на дервигпите), всички останали
ре помещения , тава wите и дьрворезбите , мотивиrе в украсита и ред други
г а -, елеменr и и детайли в архитектурата и деко. рацията на ,цвете текета са
;а Ё извьнредно сходни . Това ни w аьеде на мис•ьлта , че мевлевихане r о в
е Г[л.овдив вероятно е строено сьс замисъл да бъде копие или почти
{а г копие на мевлевиханета в Галата , което о r своя стряна. е било ёдно от
р_ най-r олемите и централни текета на. мевлевитите в цялата империя .
в- ; Мевлевихането в Пловдив , сггаред нас , е от малкото и може би най - ,
добре реставрираните и адаптирани кьм новите си ФУнкции османски
го ! обществени сгради в Бьлгар rгя .
10 ~ Характерно е , че от края на XV1II в . и в ггродьлжение на целия ХТХ
в . ггредимно в столицата на ©сманската имi герия се строят тюрбета —
мавзолеи w а представ:ители на османската ;върхушкз , издържани в `най-
31
 различми стилове , отражеиие н • модата да се подражава ма европей -
;'', ската архитектура , независимо дали отговаря на` тогавашното съвре-
• • менно строителство на 3апад . Така нв.пример , мраморыото тюрбе на
султан Хамид I(1789 г ,) е в стил барок, тюрбето на султан M аxiи yд II
(1839 г.) в етил амггир , а то sа на Фуад паша (1868 : г .) е, образец за
еклектична архитектура ; тюрбето на Михримах султан (]792 г .) и ма
I-I акшидил султан (1816 r) са също в бараков стил' и т . н . В оъщото
време, плаыовсте и структуратя им запазват традиционмите османски
• форми , докато привнесените. черти от европейските стилови теыения
49
са присы:ци за второетепенмите аркитектурни елементи .

_ компромиса извърwен в османсиата класическа култова архитек-

С
Т }~ра след , в'ЬвеЖДане на МОТИвн и • Цели КонСтруКТИенИ И ДеКоративНи
i композиции от евро li ейските стилови течемия през XVIII в ,, може да
се каже , че в нея никога по sене не се постига съвършенството на Си=
мановите решения . Но сьщевременно европеизацията и новите търсе -
' ния , наетьпили през „ Ляле деври " и целия XVI1I в ., натрупа.пият се
i опит , гi роизхождащ от разли`гно съчетание наевропеизираии елементи
• с традициониите , разкри sи.т иаироки възможмоети пред страителите
на осмамската култова архитектура . Лреодолян е камоиът , налагаw с
векове , разиупени са г(эормите, еъздавв, се едно ri о- жизнено , отговаря-
• що на мовите времена изкуство . Също така , е европеизицията и от-.
хвьрлянето ма канонинмото отношение към старите образци , с течение
i ия времето в . култовото • стромтелство ыахлуваТ светски елементи ме
СиМ 0 оТ общеСТвенаТа архИТ@КТура На За 1'1 аА —' бароКОеИ двориИ , Двор°
ии и 'егради • с украса „ Рококо " и т . м ., но и от местната гражданска,
11 ~ арк тектура , било балканска , било амадолска и от други rrровмнции
на импермята . преплитамията на разнообразни стилове и стилови на-
11 'I слойки йесто са довеждали до сьздаване на оригинални' архитектурни
модели . Т( одобен модел стилови сьчетания ( независимо Как ще ro wa-
речем — иа името нв този стил , койт ® схва ►цаме да домииира иад
ретамвлите в общото " решение и замисьл на даден паметник или ще
rьрсим друго иазвамие), Tbpriu разлиано развитие и вън wните влиямия ,
се инфилтрират различно на поивата нв местми традииив , s кус и строи-
~ телни мавиии иа иародите , обитаващи Османската имггерия . Следва
да отбвлежим , йе едни от върховите постижеиия на османското архи -
• тектурно изкуство от гле•дма точка на еамобитност и хармония, явили
се в резултат от еъиетанието иа конетруктивни форми и декорация са
паметницмте , в които участва в'ьзрожденското българско изиуство . I-Ia-
пример , когато в Цв,риград ее малага стмл bт ампир и култовите сгради
• (1806-1867 г .) 50 и дори може да ее говори нв само зк заrгадноеврогrейско
~~- • влияние , а за иялоетмо коггиране ма архитектурми решения в този стил ,
~ 32 .
• •
~ ~
 ~
~
й- t в Самоков (1845 r:) се създава великолепната Байракли джамия от
~е- български майстори-строители и стенописци от школата на 3ахари
на Зограф . 51 Тази сграда може да се окачестви преди всичко като забеле-
II жителен паметник . на българското възрожденско изкуство ; независи -
за мо , че е предназначена за култовите обреди на м.юсюлманското насе-
ма ление в града. Така всички нардди от империята : внасят евоя дял в
го османското строителство и ако за ранните векове от' това владичество
ки можё да се спори дали в него участвуват заварените местни строителни
ия , школи , то • за времето от края на XVIII и : целия XIX sex имаме ярки
доказателства за изграждане на множество обществени , в това ' число
к- н култови османски сгради от български майстори , гърци ; , албанци ,
іи . арменци и др . Те допринасят за творческото пресъздаване на европей '-
qд ския опит , който не нм е бил чужд и като. еететическа и , като идейно-
и- ; философска концепция .
;е- В заключение може да се каже, че за развитието на : османска.та кул -
се -гова архитектура през разглеждания период съществуват различни
rи : фактори както от строително ,естество , така и от иеторическо -социална
те : н психологическа гледна точка . Не е възможно т.ези паметници да се
с ' разглеждат единствено като продукт на османската и ислямската кул=
я- тура, без да се има предвид строителният опит, многонационалният
т- етнически състав и традицйите на създателите на тези паметници . Съ-
ие щевременно трябва да се отбележи стремежът за уеднаквяване и след-
не ване на един архитектурен стил ; какъвто е класическият от края на XV
Р° `.цо XVII вёк включително , или на една мода, появила се в началото на
ка XVIII век й <преляла към европейските стилови течения барок ; рококо
~и н др . . Но винаги и във всички тези течения , през които османската
а' • архитектура е преминала в периода XV-XVIII в ., се наблюдава принос
зи : на една местна архитектурна концёпция , често диктувана от виждания-
а та на майсторите= строители , проявили усет и ориёнтйрани към мест-
iд® ; ния терен ' и вкус . Това създава разнообразието и особеността на ос-
манската архитектура, дължащи се н • много отношения не само ' на
столичното , но и на
. провинциалното
. . и особено
. .. на балканското изку-'
И- р . . .. . ,
~ ство. ~
за ~
и- ~• _ •

~и ~ . СВЕТСКА АРХИТЕКТУРА
.
а ' КРЕПОСТИ И ВОЕННИ УКРЕПЛЕНИЯ
А-
tи ; В края на Х I і началото на Х II ввк ; когато османските турци завла-
со 1 дяват нови; тёритории ; основна тяхна цел е било строителството на
п , ~' военни укрепления , крепости и др .. в граничните области на империя -

33
 едни от най-
ј та . Повечето от тях днес са развалини , но са. запазени
хисар на азиат-
мощните крепости : по брега на Босфора като Анадолу
с внушителни стени,
скйя бряг , построен в края на Х I век - укрепление
кули и ровове .
европей -
Малко преди падането на Цариград османците строят на
досега вдъхва
ския бряг на Бдсфора крепостта Румили хисар; която и
, крепостнаречена
респект с .размера на мнотостенните си`и 2 ръгли кули
Боаз- кесен или „ разрязваща , пролива .
В своята книга „Турски замъци -крепости по Босфора "53 А .'
Габриел
, като специално се спира на
подробно анализира тези съоръжения
приемствеността в архитектурата им от византийското и европейското
архитекти в
строителство , участието на чужди и заварени майстори и
' твърде
тяхното изграждане . Авторът на този труд е успял да намери
произхода на строители на
голям доказателствен материал именно за
някои
босфорските крепостни съоръжения и както твърди той -' дори
и както от
от "тяк да са били турии , то те без друео са се вдъхновява•
съдръжения , така и от това на
византийското строителство на тези
кула, така наре-
Галата - в случая има предвид геиувзката кретi остна
54
чената Френги кула .
Издиганите крепостни съоръжения на територията на Османската
империя и особено в нёйните граничещи с Европа земи следват в една
босфорски
или друга с.тепен модела на цариградските или по -точно
.
крепости или са преустроени заварени от средновековието укрепления
; крепостта Рам
Такъв е случаят с ,, Бабини Видини кули" в България
Солун в
при Пожаревац на Дунава в Югослав я ; крепостните кули в
Гърция и др : 55
история
Богат на описания на крепостни съоръжения и на тяхната
твърде често
е Пътелисът на Е . Челеби . Прави впечатление обаче , че
крепастни
той говд: ри за разрушени или полуразрушени кретi ости и
, Плевенската, Ямболската =
стени . Такива са били Самоковската
(Зиляхово , Фили -
в.сичките напълно разрушени ; крепостта в rp. Зъхна
в Серес също
дис )• в Гърция , която• била полуразрушена ; кретi остта
необитаема; в Струга креттостта била
така имала разрушения и бйла
и необитаема и т . н . По -
изд.яло разрушена , в Струмица - изоставена
е било разо -
ради това , както отбелязва проф . Н . Тодоров ,
всеабщо
стени на
чарованието на западните пътешественици , че крепостните
не съшествували . За тях
балканските градове били руини или изобщо
крепостната стена . 56
символ и най - характерен белег на града е била
особено ло -мал -
Действително , за градовете в Османската импврия ,
характерни крепости и
;.~

ките и вътрешни селища , далече не са били

във вовнно време да се
преди всичко - крепостни стени , зад които•
34 .

i -.-
 укрива населението . Особеното в османските градове е именно това,
r- че те са били откри • и селища и крепостните стени са били обикновено
3? ~ заварени от по- ранна епоха , като рядко са били добре поддържани .`
Едва-в XVIII век; с настъпването на кърджал:ийските размирици в някои
градове се издигат ,, табии " от местното насе57ние , но те са били вре-
~а ~ленни укрепления , от които сега няма следа .
~
га ~
ХАНИЩА И КЕРВАНСАРАИ •

;л Докато , строитёлството на крепости в било заимствано от визан-

га тийци , латини и славяни , деманските турци са наследили селджушката
о тgадиция за подслоняване на пътници -търговци, пътешественици и керва -
в ~ ни със стоки . Те строят ханища и кервансараи по големите пътища на
Ie ~ нмперията , които обикновено са разположени на един ден п•ьт раз-
rа ~ стояние rio определен маршрут . Според определението на Унсал кер-
вансараите са модерните „ мотели ` ; докато хановете били по-низша
)т катёгория гостоприемници , в които отсядали пьтници с най -различно
ra социално положение ,, но обикновено от по -долните слоеве на общест-
е_ вото . 58 Друга разлика между хановете и кервансараите от гледна точка
~ на функционалиото им предназначение е ; че първите са строени в раз-
га ' лични селицiа, обикновено в техните центрове , докато кервансараите
іа ~ са били разположени и по `пътищата , и по населените места.
си ~ И двата типа" обществени сгради са били пригодени предимно за
я ~ търговски цели . Те представляват постройки със етаи , наредени око.по
м ~ двор зад , открита аркадна галерия . В стаите има огнище и миндери
в Л покрай стените . Наклоненият покрив се ояира на куполи или сводове ~
— тiакривът и кутголите са покрити често с оловени плоскости или
тя ' керёмиди . Самите сгради са строени' от камък unu тухли и обикновено
~. и са на два етажа, пр• което 'долният е служёл за складове и магазини ,
ттг i горният е представлявал стаите за живёене : В средата на двора обик -
— новено има чешма , а понякога и месджит , в някои случаи басейн , шад-
и- раван и rIp.
zo :, Най -старите ханища в Османската. империя са Бей xatr, построен от
па Орхан Гази в Бурса ( вероятна 1393 г .), нарёчен днес Емир яан , изгубил
о _ ; оригиналната си конструкция след по- късни реетаврации ; Ипек хаи,
о _ • от който днес са останали част от дюкяните , ггостр: оен от Челеби Мех -
на , мед султан ; Гейне хаи, от който са останали само част от етаите и
ях техните железни врати ; Коза хан (1489 г .) и др .
6
{ Цариградските ханища обикновено са строени на два или три етажа.
л _ 4 Най - известни са Чухаджи хан от ХУ век ; за който се емята, че ё най-
и ~ старият в Истнбул ; Кюркчи хан (1467 г .), ханът на Рустем паша, Везир
се хап и много други .59 Така нареченият Чорапи xatt, намиращ се в бли --

35
 i
зост до Каггалъ чаршия , който "и досега съществува , е тясно свързанбос
; историята на $ългарите -гурбетчии ; особено аб' аджиите от ХIХ век'.
' 1i 1i На Балканите също е имало ` множество ханища и кервансараи от
;i османския пёриод. Някои' все още съществуват ,'други са 'реставрйранй
и преустроенй и съставляват част от ' строителен комп •екс , а треттi са
• ; оставили само името на мястото в квартала или улицата . Особено
з много такива сгради е имало по пътищата, като древната Виа Егнация
- например , от пристанищата на Албания през Охрид , Битоля и Со-
лун ; по. големия път 'от Дунав 'през долината на Тунджа до Одрин и
• други . б1
i I1~ Евлия Челеби споменава за стотици и дори хиляди ханища само на
• територията на днешна България : Разбира се , когато пише ,' че в Чир=
пан имало ; двеста ханабг , следва • да .се има предвид, че той включва в
• това число и така наречените бекярски и rурбетчийски` стаи в разни
страноприемниии и отделни паянтови постройки . Големи тьрго ~gскй
ханища и кервансараи действително е имало по няколко вьв вуёки
по-roлям град в Румелия и други провинции на империята . Ще Спо<
менем само няколко , за които пише този пьтешёственик : В Самоков
имало 6 иззидани от камьк rьрговски ханища, в Казанлък - един
уреден хан , в Ловеч - 7 малки и големи , а ханът в чаршията също
бил добре уреден и приличал на безистен ; в Плевен имало 6 хана, от
които този " на Михал бей бил изграден като безистен от камъните на
разрушена крегіост ; вьв Видин имало 3 ханища за . припечелващите ,
които са били известни под имената Йеии хаiг , Балгlжи KeйFixau и Чау. иг
хаи . B Ямбол имало 5 оживени и препълнени хана , а на брега на р.
Тунджа имало още един хан и 6 бекярски стаи , в Хасково 1 покрит с
олово хан и още 5 rьрговски , хана и т . н .б3. В Гърция авторът на Пъте-
писа изброява; ханищата на Ахмед паша Ек,мекчи заде . във Фереджик
(Фере), койТо бил покрит с керемиди , в, Карасу Йениджеси имало 11
големи и малки ханища , а сред тях ,, като дървен дворец за гости,
всички ,кубе.та на който са покрити с олово " имало 2 кервансарая с 40
огнища, благотворително дело на Екмекчи заде Ахмед паша . В Солун
б4
имало 16 тьрговски ханища и един голям Куршумли хан и т. н .
В Пловдив сьщо е имало един Куршумли хан ( названието му про-
излиза от покритите с олово куполи ), най - големият в този град, който
не сьществува , но са запазени планове и скици от него,-Там е имало
± още така наречёният Кючук хаiс, Астраджгiйски хап , Кожухарски хан
; и.,други :6S Николй хан: в Тьрново , дело на забележителния бьлгареки
архитект от епохата на В ьзражданёто цста Кольо Фичето; е запазен
до днес . В него са сьчетани елементи от класическата османска архи-
с.
 с• тектура и б •ьлгарския неrговторим архитектурен стил на този изклю= ~
С чнтелен творец . В София имало 6 кервансарая , 1 хам и 1 безистем .66
)т ` От запазените . в Югославия едни от най -представителиите са Кур - ;
ги tумли хап в Скопие , Мориджа хан в Сараево и др .67 ~
'-а Търговските ханища , за които пише Е . Челеби , Са били по -малки" ,
го обществени сгради , т►овече напомнящи на безистени със стаи за тър- ~
тя гчввците и занаятчиите , докато големите са били обикновено в центъра {~
о- а града. Тези централни ханища почти без изключение са били вклю
и ~ чгни в така наречения градски имарет - . комплекс от_.._._ сгради; състоящ • д `
-
е от джамив _ . , медресе_; обществема . кухня, баня, безистен и др . Град- ~
~. .... ~
~а ~Ктiят имарет прёдставлява основна и най-ранна вакъфска :фондаиия
на османските турци след всяко завладяваме на нови територии .68 И ~
в .+ ако може да се говори за някакво градоустройство в периода XV до
~и XVIII в ., то се състои в илановата схема й рес rгективно разположението •
ки , на всички архитектурни обекти от градските ': имаретски центрове в р:
империята .69 i`
ки -
Почти вьв всяко сёлище от градски тигг в имнерията със сградите ' ~
ов от имарета е свьрзана чаршията , която се с•ьстои от множество дюкя- iF
ин нн , кафенета , иайханета, обикновено покрита в по -големите градове с !~
куполи , а в по -малките - открита: чаршията Се слива с пазарищата
и:о
за. всякакви селскостоггански продукти , занаятчийски работилници и
от }
т_н. В r грочем , характерният „ ориенталски " . облик на множество гра-
на ~
ге , дове в днешна Турция , а и в ред балкански селища , е запазен благо - ~
''. дарение на цялостно сьхранени подобни квартали , които нерядко про -
} цължават да са центрове на сьответните селища .70
Ханищата , кервансараите , безистените , чаршиите и пазарите са за-
fC~
~. емали изв ьнредно важно място в икономиката на ОСманската империя
ге- а и в нейната материална култура . Те
са представлявали сборни ' меета •
Ик ;
за занаятчии ; търговци, майстори -строители и пр . от всички краища
11
на имггерията и извьн нейните пре.дели : Били са не само страноприем - 3
ги , ' ници , но и търговски и занаятчийски кантори , „ припечелващите ", как - 1~
40 то ги на.рииа Е . Челеби , са разменяли не Само стоки , сключвали сделки ,
ун ; но са: обменяли и майсторския и занаятчийския си опит. Гурбетчиите
са прекарвали месеци и години , местейки се. от един в друг градски
> о- център на империята , прекарвали са по -голямата част от живота си в
То тези обиталища , откъснати от родните си места и семейства . Етозащо , Ь_
ло определено може да ; се , каже , че от социално1? -функционална гледна
аи точка разгледаните обществени сгради и градски комплекси - се отли- pr,
ки чават от всиики гrодобни в Западна Европа . Това се обяснява с особе-
зен ностите на тьрговско - ико,номическия и соц•иален живот в Османската
~-:
; и- имггерия, централизацията на този живот в големите градове , единст -
г;
37

г
вено оси rуряващи що-годе препитание за голяма част • от незаетите в
селското стопанство поданици на султана . 71

МОСТОВЕ

Османските мостове oт XVI век са каменни конструкции с остри

арки в селджушка традиция . Но в мостовете от XVI в . на Синан , един
от най -плодо.витите строители на тези съоръжения , се забелязва оче-
видна промяна . Пропорциите на арките са съобразени с устойчнвостта
на камъка, конструкцията е приспособена да отговаря на спеиификата
на терена и на реката , при нормално ниво и когато е пълноводна ;
подпорните точки са грижливо избрани , като централните сводове се
извисяват съобразно с разположението и размерите на мостовете .
Носещият свод най =често не е декориран , обикновено украсата се '
ограничава върху парапета и камька , върху който е строителният над-
пис . В Синановите мостове , които са просъществували 400 години ,
функиионалността и издръжливостта са съчетани Q изящество и кра-
сота . Най -красивият негов мост е в Бюк Чекмедже в Турция , дълъг
635 м с четиридесет арки . 72
й a Балканите също е ималр множество мостове от османската епо -
- а, които правели особено си но впечатление на чуждениите - пътепис=
ц ~. Така например Антон Вр~нчич описва моста на р . Тополница из-
г аден от дялани камъни , дълъг 118 крачки , и • широк 9, който имал 5
евода = средните 3— големи и високи , а крайните средно големи и
нискн . Мостьт бил без надпис , но както пише Вранчич , бил „ турско
дело ". Ханс Дершвам също о n исва мост в горното течение на р . Ма-
рица . В Лловдив над ,реката минавал дъльг дървен мост , описан от
няколко rr ьтешествениии . Р . Лубенау съобщава за голям иззидан от
дялани камъни мост край Харманли , Б . Курипешич - за един хубав
каменен мост , преди Кюстендил , който без съмнение е така нареченият
Кадин мост при с. Невеетино , строен през 1470 г . 73
От строените през ХVI век мостове на Балканите един от най - вну-
шителните и красивите е мостът край Свилентрад , съществуващ и до
днес . Граден е със средства на Мустафа паша, везир при Селим I u
Сюлейман II и е описван от ред пътешественици .74 Мостът е снабден
сьс строителен надпис , чийто текст ё rтубликуван . 5
Традицията да се строят здрави и красиви мостове на Балканския
і i олуостров далече не се дължи на османските турци ; за което свиде-
телствуваr развалини , а и почти изцяло запазени , макар и неизползу-
ваеми понастоящем мостове , от предосманската епоха: Само в Източ-
ните Родопи ; в Кьрджалийския край има около 20 моста , често пъти
нарнчани „ римски ". Без друго те не са от римско време , но голяма
38
част са от българското средновековие .76 Въпреки това , не може да се
отре~ге ттриеметвеността в това строителство през османския гтериод ;
~1ё
развито до съвършенство от Синан, предадено на поколения , балкан - ;
ски майстори : Един от последните строители на стари мостстве , 'т,е .
преди да се започне изграждането на такива ; модерни съоръжения с
нова техника и материали , е отново в•ьзрожденският български май-
стор Уста Кольо Фичето , построил забележителния мост над р: Янтра,
така ;наречен Белинскй , ц покрития мост в гр . Ловеч,
От мрстоветс на Балканите , строени през периода XV-XVIII в; и
по -точно : през XV1 в . заслужават внимание • още два — те са на тёри-
торията н;а днешна Югославия . Първият е каменен , издигнат със сред-
ствата на Мехмед тгаша G околович над р . Дрин т.гри Вишеград , и е
строен от 1550 до 1571 т . т . е . цели 21 r одини . Дължината на моста е
179:50 м и има десет големи и един малък свод във форма на остро -
вьрх 'и арки . Мост•ьт е пострадал от последните две световни войни и
г i онастоящем е ре.ставриран . 77 Др.угият мост се намира в Мостар над
р ., Неретва и се счита също за един от най - красивите тi аметници 'на
османската архитектура на Балканите .
Строителството ' му е започнало в 1557 г ., а е завършен лрез 1556 т .
Построил го е Хайредин , който вероятно е бил ученик на Мимар Си -
нан . Мостьт< е с един свод — широк 29,50 м , а височината му над Л ,
нормалното ниво на река Неретва е 21 м . От двете страни на моста
има rio една кула . Кулата от лявата страна е изградена в 1670 г . и е на
шест етажа ,. а каманният снод , с който в . покрита
• , е правен през 1821
г : Тази кула се нарича Херцегуша и е служила на османците к• то склад
зв муниции . Кулата отдясно , наречена Человина или Хелебина кула е
издигната в края на XV1I или началото на XVIII B. и е служила за
стражница и затвор . Нёзависим.о , че тези две кули са строени след,
мсэста , те са напълно в` ха~ мония с неговия сво д
. , който Евлия Челеби.
сравнява с небеена дъга . 7 .

ОБЩЕСТВЕНИ БАнИ - ХАМАМИ

Ако чужденците -европейци , rnьтешествали из Османската империя ,

бива.пи разочаровани от разрушенията или лигтсатц на крепостни стени
в много селища, от общото градоуетройство и жилмщата , то почти
няма иътёшественик , който да не е отрази. л втгечатлението си от тур=-
скнтё общёствени бани — хамамите . Едно от най - подробмите оtтиса-
ния на ха:мам е на лёди IVlep и Монтегю , посетила софийската градска
fi аня i трез време на пътешествието си' в 1716=1717 г . 79 Освен zre ce criupa
детайлно на външния вид и вътрешните помещёния на тази сграда , тя
разказва колоритно за пребиваването на пасетителките в тях ,'. като

39
 и за- ,
отбелязва , че баните са не само места за к•ьпане , но и за отдих
, едва ли '
бавление — едно от малкото за турските жени . В този смисъл
източните
М . Кил има право да отрича развлекателната функция на
пдчти всички изследоg виатели
бани , сравнявайки ги с римските , в които
обществени хамами .
откриват произхода на ранните ислямски
Разликата между мюсюлманските бани , в това число и, османските
съоръже- '
и римските бани се 'откриват преди всичко в ред технически
на помещенията : начинът по
ния , планово разпределени. е и разделен.ие
който достига парата; топлата и студена вода в тях и т :н : Най - общото
следното :
описание на разпределението в източните обществени бан • е
с
първото помещение е винаги мястото за съблекалня и се нарича
" от персийския тер-
арабския термин меслах ( муслук ) или „джамекян
, събле-
мин джамегях , а на турски — союнмальк ( място за събличане
еввел
калня ). Второто ггомещение или следващото .е наречено бейт-ел
( бет ауал ) или на турски соуклук - студено помещеняе . Най -
общо то
отговаря на тепидариума в ,римските бани : Тук има хипокауст ( под-
помещение е от-
подово помещение за топла пара); но тъй като това
Много -
далечено от най - затоплената част , температурата е умерена .
от соуклука до така нареченото абдес- ;
/ често има коридор , който води
и оттам в
тхане ( място .. за миене на мюсюлманите . преди молитва)
двете поме -
помещение за депилатоарни цвли . При по -малките бани
щения са слети . Следва така нареченият хараре или съджаклък —
го-
част от баните . Този съджаклък се
рещо място , т . е . най - отогглената
състои обикновено от два вида помещения с правоъгълен или многоъ-
гълен план . В центъра на помещението има каменна пейка , облицована
камък ",
с мрамор, така нареченият гьобекташ , което означава „ пъпен
и две или гговече куполни ниши , наречени халвет ( на арабски означава
;
„ оттвгляне "; отделено място ). Зад с•ьджаклъка е водният резервоар
пред който понякога се намира така нареченият кюлхап - n ещ ,
който
в по -големите хамами може да има форма на покрнто C купол ггред-
дверие . Зад „ кюлхана " често има широк двор , където се складира го -
-
ривото . В хамамите често се среща айванния тип план , твърде разпро
ранно османската архитектура . Както ;
странен . в селджушката и
отбелязахме по - горе , говорейки за култовата архитектура , айванния
което
план представлява четириъгълно ггространство или двор , около
са нарёдени помещенията .
Османските обществени бани са пряко продължение на селджуш -
ките , . но и те като останалата обществена архитектура имат своето
мяс-
развитиё и особености , които се тгроявяват съобразно времето и
в.
тото , кьдето са били строs ни и рёспективно отразяват промените
1i архитектурата на Османската империя . Нещо повече , според някои

40

;
 автори баните от rледна точка на стилови и архитектурни специфихи
- іілан , комбинации на; форми , украса и др . се изменя.т по - бързо и
гго -за.бележимо от останалите обществени сгради в империята . През
отде.лните исторически периоди съществуват различия - баните от
XV в . се отличаваа . от тези през XVI век , п ез XVII• век съответно са
ti о-други от тези през XUI. u XVIII u т. н .8~ ,Освен това , съществува
извьнредно : голямо разнообразие от типове хамами в различните об -
тгасти на империята, ,
Между най -старите, бани са хамамът на Орхап Гази в Изник ,; по - '.
етроен в близост до имарета му през 1334 г: Същият султан строи през
1339/40 г . хамам и в Бурса . към комплекс , с•ьстоящ се от имарет , джа-
мия , хан и пр . Понастоящем са запазени само стените и един от куло - '
лите над тях . И двете бани от глед~ јточка на планова схема и размери
могат да б •ьдат сравнени с•ьс селджушките хамами в Сахибата и Коня
(1254-1279 г .). Единствената разлика междубрусенската баня и епомё
натите се.лджушки. е тази , че тя е покрита с широк купол над събле-
калнята , докато селджушките имат плоеък покрив . Това е една специ -
фична особеност на османските бани , чиито прёдни помещения почтиl
без изключение са покрити с куполи . От своя страна , широките и често
покрити с зисоки куполи помещения се превръщат в основни елементи ,
характерни за османските бани в периода на сформирането на осман -
ската архитектура от XIV до средата на XV в .; нёзависимо , че в някои
провинциални градове. баните продължават да са покрити само с дьр-
вени т.авани .
Друга особеност в този период е предпочитанието към трансфор -
мация на „ Т "- образния план , присъщ на селджушките бани . Повечето
осмаиски хамами до xV в : включително са строени като варианти на
няко .п 'ко определени схеми , при което решаващ елемент в различията
на гг .панавете им са решенията на помещението ; служещо за еъджак -
нг
л 'ьк .
)- г Като тгримери за тези разновидности . може да бъдат посочёни ха-
)- мамите на Махмуд паша и Тахтул кале 83 ; както ' Чукур хамам от вто -
о рата ii оловина на Х V век в Истанбул 84, хамам •ьт на Даут паша в Бурса
и др .
На Балканите, обаче , не са запазени бани от този тип . Там се забе-
лязва известно влияние на византийската ' и римска архитектура , въ -
ггрек ►•i „ османизацията" на тези строежи , която ' се изразява rгрвдимно
вьв вьтрешната . декорация и няк. ои второстеиённи конструктивни елё -
менті-i: В балканските провинции могат да се наблюдават ` множество
халлами с недбичайниза Анадола вид и ллан , многоьгълни съджаклъ-
цм , хамами с • или без халвети и r.н .' Например в Димотика хамамът

41
 на Феридун бе, й е с оригинална архитектурна схема с осмоъгълен съ-
джаклък ; в хамамя на М,урад II в Солун дори съблекалнята е на ос-
моъгълен план . и т . н .
• От този ,, предкласически " период на османската архитектура за от-
белязване са баните в Одрин дт ХV в ., в които се чувствува отново
; , индивидуалността и спецификата на румелийската османска общест-
iвена архитектура". 85 Това са хамамите на Гази Михал бей от 30-тgб ;
r одини на XV век на Бейлербей от 1429 г . и Топкапъхамам 1440/41 г . ~
От най-старите запазёни у нас бани е хамамът на Фируз бей :в Тър- ..
ново от 40-те годинй на XV век , но за съжаление е в доста ттлачевно
състояние, а още по -жалко е , че една от най -старите бани на Балканите
в Хасково , от Х iV век , беше разрушена в 60-те години на нашия ввк ,
независимо , че не само беше в отлично състояние , но и функционираше '
до момента на събарянето й . Много бани са разрушени в Гърция ; и в
Ю r ославия , но някои биват понастоящем реставрирани и адаптирани
за различни иели . • ,
В България е реставрирана банята на Ибрахим паша в Разград от
XVII в ., в Гърция - Бей хамам в Солун ; бани във Верия , в Йенидже
• Вардар и др • ~
От гледна точка на украсата най - ранните ' хамами ( периода 1389- `
1481 г .) са най - разнообразни . Тогава се наблюдава разточителна мо - ~
заечна декорация , сталактитни преходи и рисувани или мозаечни сво -
дове , украсени с геоме. трични фигури , растителни тглетеници и пр .
През XV в . архитектурата на баните се опростява , украсата - също ,
общественотд строителство , в това число и на хамамите •етава по - ра- '
ционално . Сложно конструираните и широки соуклуии отсrьпват мяс ~
то на т► о - големите съджакл.ъци . В тговечето бани от класическияпериод
главните елёменти са съблекалните , както и съджаклъка , между' които
се намира соуклука във форма на малка стая с правоъг.ълен или квад-
ратен план , т . е . това вече е помещение с второстепенно значенйё , за '
разлика от охладителните зали през Х IV и XV в . Като пример може
да се посоыи отново Разградскта баня на Ибрахим паша (1616 г .) -
един от твърде представителните хамами на Балканите , в който се
наблюдава същата тенд~нция за опростяване на плановата схема и
декорация . •

През Х VIII век стрдежът на хамамите намалява , като единствено в

ограничен брой селища , които през този период особено много се
развиват като административни , военНи и други центрове се явява '
необходимостта от нови обществени бани . Такова селище е например
Шумен , където хамамът е строен.; през XVI1I век , някои градове в Пе-
лопонес , който отново бива завладян от османските турци след вой-

42
ната с Венеция през 1715 г . и др .8 7 През този век европеизацията за-
почва да се чувствува и върху този вид обществена архитектура . На- .
пример в голямата баня на Джагалоулу построена през 1742 r. в I,ja-
ригра.д й8 ределено и най -силно .се чувствува бароковото стилово ;
влияние .
Османските бани са били съоръжения ; които са строени с голямо
майсторство и завидна техника , канализаци .я , вентилационна система
и т . н : Без съмнение османските турци имат заслуга за разпростране- i
нието на този вид обществена архитектура на територията на Балка-
Э
ните , мезависимо , че ,във византийски градове , както в, някои големи :
гр•ьцки ма.настири от Х I-XII в . са открити останки от обществени бани . ~
Но доката в градове като Плиска o т VIII-I Х век са намерени руини от %
.?
прабь .лга. рски . бани , на територията на днешна Югославия и други
областн от България в ггериода X-XIV. век няма никакви следи от '
подобни сгради . Строителството им започва отново през втората гіо- 1
ловина на XIV sex и няма никакво съмнение , че в основата на това
строите.пст sо и превръщането. на хамамите в един от най - представи -
телните гi аметници на обществената светска архитектура е култът на
мюсю .пманите к•ьм водата, тюркските и близкоизточните народи , на i
който вы трос ще сегспрем в следващия параграф . у

ОБЩЕСТВЕНИ ЧЕШМИ ;
r

(Общественитё чешми в Османската империя представляват в по - го -

лямата си част самостоятелни архитектурни съоръжения , носещи и
декоративна украса . Таченето на водоснабдителните източници и из -
гра:ждането им като самостоятелни архитектурни и декоративни па-
метници е преминало у османските турци по ` традиция от близкоиз -
точните u средноазиатските народи , об'итаващ земи ; където винаги е
имало недостиг на вода . Характерно за градоустройствените схеми
още в късноантичния и ранносредновековния период на средноазиат-
ските r радове е отделянето на значително място на кладенеца, извора
89
или напоителния канал :
Ис .пямската религия засилва култа към водата поради религиоз' ните .
ритуа: ли на мюсюлманите , свързани с миенето преди молитва, така
наречения абдест . За мюсюлманите водата е свещена и благословена .
На М охамед се приггисва легендата , според , която , когато бил запитан
да назове най -голямата благодетел , той' отговорил , че това е ,,да се
« 90
даде на хората вода . С . в•ьвеждането на ислямската религия сред
сггоменатите народи , чешмите започват `да се строят край джамиитё —
на i-г-~нмонументалните сгради в селищата . Във връзка в композигi ията
и м <гщзбите в градостроителните решёния се утвърждава и тиітьт на

43
 вадоизточника като •¢ амостоятелнд архитектурно съоръжение . Мрежа-
та от улици в тези решения и силуетът им е rгостигнат от ,равните редове
на къщи и дюкяни . Едрите обеми на джамиите и дворците са акценти .
в площадните възли : За чешмите или • водоизточниците изобщо остава
малкият обем . Но за да бъде подчертана тяхната функционалйа и сим -
волична значимост идва архитектурата им и-декоративната обработка .
Като типове съоръжения османските чешми може да се разглеждат : ,
А . Павилионни чешМи:
• 1. Павилион - беседка , а вътре в него чешма , кладенец , извор .
• 2. Плътно застроено еъор•ьжение — малка сграда с външни чучури .
Б . Еднофасадни чешми. Стени с иучури и корято отпред . .
j От тези типове яай - ранни чёшми в империята са заггазени в Цари -
град чешмата на Дауд паша •(1485 г .) •себил•ьт91 на Ефдалудин бей
(1495),: себильт на Емин ага , себильт на Мимар • Синан и себилът на
Кьл •ьч Али паша (1580)
Чешмата на Дауд гташа се счита' за една от най -старите чешми в
Цариград . Представлява вертикална стена с вдълбана островърха ни -
ша ; а пред нишата долепено кор• то . Резер • ар•ьт й е зад фасадната
стена .
Себильт на Ефдалудин в Зинджирликйор е ъглово съоръжение с
две фасади , украсени с плитки , плоскодънни островърхи ниши :
От тигга павилионни сьорьжения са шадраваньт на джамията На-
сруллах , себильт на Мимар Синан и себилът на Кълъч Али . П•ьрвият ,
от себилите • редставлява осмоьгьлна гтризматична сграда , завършва-
ща в•ьв височина е широк иетирискатен тгокрив с кубе на върха . Себи-
лът на Кгьльч Али е . сьщо павилион с решет•ьчни прозорци и покрив ,
завършващ във височина c kyIion.
Трябва да се отбележи , че захранването на голяма част от общест-
вените чешми гго това време (XV-XVI в.); подобно на домашните , е
ставало с изливане на вода в резервоарите им с мехове . Водоснабдя-
ването на Цариград се променило , след• като Синан разработил и ре-
ализирал гглан за централно непре • ьснато водоснабдяване на столи -
цата на империята . За дёвет , години ,,до всеки кьт на Цари r рад •
достигнала вода ". 92 Това улеснение се гtревърнало в стимул за масово
строителство на чешми.3атгочнало сьперничество между отделни лица
• от по-заможните градски слоеве да издигат чешми , да вграждат в тях
дарствени надписи . Това довело до сьздаване на • акива съорьжения ,
в които -:все гговече се обръщало внимание ' на представителния вид и
декоративната украса . От това време е чешмата на Кара Мустафа, Мер -
зифонлу —.1667 г. Тя е иетиристенна сграда , издигната от едри дялани
камьни . Вьрху лицевата • й фасада • ё вдълбана плоскодънна островърха
44
ниша . В тазй ниша са. поставени коритото и чучур : Надписът е изсечен
върху едър мраморен къс от византийско .време . Подобна е и чешмата
пред в•ьншната -врата на кулата на Баязид в Одрин , построена от Синан
ага . Тя 9зредставлява четиристенна призма ; покрита о- четирискатен
покрив . .
От хронологията на запазените паметници би мдгло да се заключи ,
че по времето на Синан не само се увеличава строителството на чешми ,
но и окончателно ее. утвърждаваттехните архитектурни типове . 94 Тези
от павилионния тип имат силуета и обема на малка сграда .
Силует на сграда имат ..и еднофасадните чешми. Тяхното лице на-
подобява лицевата фасада на сграда . Независимо , че нямат страничн. и
фасади , те почти винаги имат навес или козирка , която напомня над-
весената над плоскостта на стената стряха на .покрива : Също така не-
зависимо дали чучур•ьт е ёдин върху такава стена- чешма или има . чу-
чури в•ьрху всяка от стените на чешматалавилион , мястото им е винаги :
определено с вдлъбната плоскод•ьнна островърха ниша. Това в някак-
ва степен св`ьрзва култа към водата и мястото на изливането й с точно
определеното място на олтарната ниша ( михраба) в култовитё сгради .
Това се отнася и за домашнитё чешми , дори когато те са част от ин - `
териора . Колкото и стените да са били обшити с дъ.рво , измазани и '
тонирани или ггьк облицовани с керамика - гърб•ьт на чешмите ; макар
и малък ( чеGто неукрасен ), имал очертанието на островьрха арка. За-'
това тези чешми са известни n од имёто „михраб - чешме ".
Пиететьт кьм водата бил иодчертаван и от дарствените надписи ,
които сё ггоставят над чучурите . Те представлявали стихове с хроног-
рами , сьдьржащи в•ьзхвала кьм благодетеля ; създал паметника. В тек-
ста той бивал наричан обикновено ;, прйтежател на множество добро - .
детели "; а за водата се изнамирали най - хвалебствени епитети . Образци
на епиграфско изкуство , изпълнени в гглитък релеф', оградени с про -,i
филирани рамки , те се превърнали в един от първите украсени елемен-
ти на чешмите .
,
Класическият период в архитектур ~ та на османските чешми , както '
в остан.алата османска архитектура , прод•ьлжава до началото на XVIII
век , т .е . до началото на европеизацията и възникването на стила ,,Ля- '
ле". Тогава се разширява и благоустройството в големитё средища на
Османската им rіерия . То засяга строителството и рёмонта на 'водос-
набдитёлни съорьжения в Цариград и провинциите . За разгърнатото
строителство на водоснабдителни източници от това време свидетел-
ствува един регистьр от ггьрвата rt оловина на XVI П век . 95 През това :
време били построени 13 чешми в Юскюдар , ремонтирани чешмата
на Дефтердар Ибрахим паша в Ортакьой , Цариград; водоггроводът и ,

45
 шадраван•ьт в градината на дво;реца Бейлер бей ,> построени стёнтr на'
басейна близо до .сарачницата в Цариград , тгостроена чешма със сред-
ствата на майката на великия везир Али паша на пристанището Бешик
таш и др . Освен това, интересни са данните за чешмите на Ax мeд III
в •Юскюдар , лри ,, Ая София ", в Азепкапусу , Берекетзадё и Топхане . За
9
последната чешма в Топхане била дк6арана вода от квартала Бахчек -
ьой , отдалечен на 4 часа разстояние .
Олределено 'може да `се каже , че • това което характеризира облика
i на столицата на империята по време на стила ,;Ляле` ; това, което до
голяма степен създава спеиификата• й тогава, и остава да бъде като
един от . най -запомнящите се архитектурно -декоративни елементи , са
множеството ° пищно украсени площадни чешми от павилионен тип в
различните квартали на града . Тяхното строителство навлиза в нова
фаза . Новото е изразено по-скоро в украсата, отколкото в архнтекту-
рата им . ТиГi овете чешми ' се запазват, но ако .има промени във вида
им на архитектурни ' с•ьоръжения , то се дължи естествено на декора-
тивното начало в комгтозиранёто им : и ` оттам = изменението на про=
порциите на отделните им части : основно , покрив, стреха .
Най - характерни от този ' ти ii паметници са чешмата на Ахмед III до
джамията „ Ая София " (1728 г.); чешмата в ' Берекетзаде в Галата (1732
r.); чешмата при Азепкапас•ь (1735 г.) и др .•

В•ьпреки че силуеrьт на тези чешми е свьрзан с•ьс силуета на памет-

ниците от класическия период ( тук трябва да се има предвид , че това
са чешми от iтавили.онен тил ), новият момент се усеща в уедряването
на покрива, лрекомерното изтегляне налред на стрёхите , прибавянето
на куполи с многоьгьлни барабани . Но стилъ.т „ Ляле " се проявява
най - много в сьчетанието на различни декоративни ггохвати и техгмики ,
с чиито ггроизведения са претоварени стените и стрехите на чешмите .
При това декоративните мотиви от каменната лластика , резбата , ме-
талопластиката , керамиката , особено що се отнася до чешмата на Ах - •

мед III, не • са св•ьрзани в стилно единство . Металическите решетки не

са издьржани в геометричната мрежа — грифит97 , а в растителна пле-
теница , на която е запазен характер•ьт на равномерна решетка, детай -
лът е разработён rio европейски образци . Облицовъчната керамика
има традиционен характер , но вьрху отделни фрйзове и корнизи сре-
щаме растителни редове , които носят стилизации , bлизки до Ренесан-
са , барока и рококото , Характерна за стила ,, Ляле" е украсата на чеш -;
мата •Берекетзаде , съетояща се от епиграфски текстове и релефи .
Преоbладават високи ; вази и цветни стръкове в тях ; разлати съдове
пълни с тглодове ; многолистни едри цветове , стилизирани като розети ;
46
ветрилообразно 'разтворени листа , островърхи кипариси : Между цве-f
гята, използувани при украсата , най -често срещани са лалето и розата.`
От архитектурна и декоративна гледна точка подобна е характерис -
тяката и на чешмата в Юскюдар , в Топхане , чешмата на Ибрахим
геаша в Невшехир и др .
Основното за ггаметниците от ` ггьрвата половина нa XVIII в ., е ; че
те загубват своя конструктивизъм , своята цялост на архитектурни ор-
-

ьанизми , независимо от ефекта , който създават при гrьрвия досег с тях .

Декорацията е изобилна , разностилна ` и подчинена на свои еобствени
закони . Този художествен еклектизъм , въпреки че е ново естетическо
явление за османските тгаiиетници , съвсем не създава тяхната естетич-
ност : Както отбелязахме , в претрупаността от мотиви , изтrьлнени във ..
фактура , цвят , различни материали , намират място и много европей - ;
ски м' отиви , често недобре разбрани или приложени извьн функцио -
яалното им і ► редназначение , каквото се наблюдава и в някои други _'
гваметници на общеетвената архитектура , натt ример в култовата . Така`
нв независимо от високохудожествената обработка на отделни детай -
ли , от голямата стойност на отделми фрагменти , общото вrгечатление
от тези гтаметнйци е гротескно .
До края на XVIII век в о •манска Турция и предимно отново в Ца-`;
риград се появяват чешми s стил барок , ампир и т, н ., някои повтарят `
частично декоративната украса на стила „ Ляле ". 98
От г► ериода XV-XVIII век на Балканите са запазени множество ос-
аsански чешми , както строителни надr ► иси от чёшми , които свйдетёл -
а:твуват за тяхното разпространение :99 Тук е невъзможно да се спрем
дори на ' най - представителните,, но ще стгоменем някои , които в общи
згинии характеризират типа архитектура на тези с•ьоръжения , общ в '
голяма степен` за балканскитв османски чешми : Фактически , те запаз -
зат тигга r ► авилионни и еднофасадни чешми, присъщи за столицата на
нмперията , но .се отличават в определени периоди от време от тях •
хато не следват еднакво развитието им .
Според Е . Челеби по балканските земи били издигнати много чеш-
ми в Солун , Струмица , Щигг и др : Една • от най -старите в б•ьлгарските
земи ,• заг ► азена до днес , е чешмата в Самоков : За нея с•ьщият автор
лише , че гго време на тгосещението си гiрёз 166°1 г . тя $ ила ,, още нова
i00
четири ь rь.пна г ► остройка "; Чешмата е от ггавилионен тип , с каменно 4
тяло , ггокрито с четирискатен тгокрив , с широки стрехи . В ьрху четирите i
й стени има чучури , поставени в плитки ниши с пестелива украса:
розети , стрьковё, лалета u кипариси c повити върхове . Подобни на нвя ':
са и чешмите в Шумен , и арбанашките чешми . Чешмата при часовни -
ковата кула в Шумен е строена през 1741 г . от Мехмед Дудуджоглу , а

47
 I Куршумчешме в същия , град - през 1774 г . - по времето на султан
' Абдул Хамид I. Първата е вградена в стената на кулата , втората е
1I~ свободно стоящ павилион с четирискатен покрив, По -богата е украса-
та на часовниковата чешма . Издигната веднага след ,, Ляле деври ` ;. тя
е с украса в духа на този деко-ративен стил . Върху каменната й стена
са изрязани две вписани контурни арки ,, всяка с различно очертание
— външната - полукр•ьгла , вьтрешната —. остров•ьрха . Полетата в
г • тях са изггьлнени с високи вази с букети от лалета и рдзи , разлати
Ii съдов.е тгьлни с нарове , смокини . и круши , Всеки от тези мотиви е
обиколен с фестонирани рамки , лъкатуш-ни листни гирлянди : Компо -
зи;цията е симетрична с вертикална ос в средата ., Декоратйвните петна
i:
; в двете й половини са еднакви по голёмина и контур ," ;но елементите ,
от които са сьставени , са различни .
' По - раздвижена е архитектурната композиция на третата шуменска
чешма - Кос)жачешме . Тя е павилионна чешма , завършваща във ви -
;- сочина с купол . Към основния й обем са приb авени дълги . стёни с
водопойни корита . Украсата й е пестелива : Състои се от кипариси и
I, многолъчни розети . ,
Близки до това решение са арбанашките чешми . Кокопската чешма.
• е издигната през 1786 г . от Мехмед Сеид ага.. Тя е с каменно корито ,
покрито с четирискатен покрив с широки стрехи : От двете й страни са
прибавени по -ниски каменни стени . :Съвсем близо до това решение е
това на Лазарската чешма . Но при чешмата по пътя за Горна Оряхо -
:
вица тези стени са значително n о -дьлги и . имат водопойни корита .
i В общи линии това са видовете турски чешми ; разпространени и в_
Югославия , Албания и други места на Балканите от периода ХV-XVIII
1i1 в . и п.о - кьсно . От чешмите в Югославия сnедва да споменем множе-
ството такива водоизточници в Скоп:ие - Куручешме; Аладжа чешма ,
Калагс чешма , Хаджи ине Fег чешма и др ., за които няма точни данни
lоl
кога са построени , но •се предrголага, че са от XVI-XVII век , Соко -
102
j личевечееата чешма на Кале мегдан в Белград (1576) и др ;
По - различен е бил видът на някои чешми с мослук или резервоар ,
II l каквато например е била чешмата на Осман Пазвантоглу във Видин,
i / от която са заггазени част от стените на резервоара , който е бил пълнен
l оз
: с донасяна от Дунава вода . Сьщо така ,; рядко срещаща се по .вид,
~q
е чешмата в Клис , Далмация . Тя . е от малкото османски паметници на
iI архитектурата , заггазени на далматинска територия . чешмата е от пе-
риода 1537-1648 г ., като не се знае точната дата на строежа й ; но това
l о4
I' е времето. , когато османските турци са владели Клис . Оттогава са
1i останалй два османеки архитектурни гтаметника — джамия и чешма ,
~i която местното население нар;ича „ Три краля ". Тя е градена от камъни
~
;;• 48
 във вид на циетерна . Входът към чешмата представлява засводен ту-
нел , чийто „ портал " е във форма на остров•ьрх.а арка , градена също
от камъни . В д•ьното на тунвла има три плитки вдълбани ниши , всяка +
с по един чучур . Над тёзи три ниши има каменна арка във формата ;на .
малките ниши , които също са островърхи . Вс•ьщност, ако не същест- •

вуваше „тунелът ", самата чешма е от типа чешма-стена от класи• еския

т _ериод на, османската архитектура или „ михраб -чешме ". '
Характернд е , че rio балканските земи чешмите от стила „Ляле " не
се популяризират твърде много и причина за това е установеният мес-
тен вкус к•ьм формите на малката архитектура . Това се дължи от своя
страна на из.ключително устойчивите традиции на създадените нацио -
нални строителни школи . Като основен белег в строителството на
тточти всички сгради заляга здравото конструктивно начало , което се
отнася и за чешмите . Майсторите-етроители предпоч. итат ясното чле-
нене на тt аметниците от класическия период на османското изкуство и
ттрод•ьлжават да ги прилагат почти по всичкй балкански земи и ,след '
XVIIT - преди всички в България , Македония , Сърбия; Албания . •е ;
държат на четливостта на архитёктурната форма и затова чешмите г
нмат гiестелива украса . И ако 'съществува влияние от стила ,, Ляле " или
някакво друго евротгейско стилово влияние , то е •именно в мотивите '
на тази украса ; а не се разпространява върху архитектурното решентiе .
I-l ренесен е преди всичко флоралният и растителен регистър , вкусът
към крьглите розети , комбинацията от букет и съдо ®е и т. н . Наблю="
дава се , че в селищата , къдёто преобладава турският народностен еле- `
мент , какьвто е случаят с • Шумен , украсата на чешмите • е iто -богата и
е повече мотиви и схеми от стила ,, Ляле ".
Също така , през втората половина на XVIII век и дори сгрез XIX •

век в такива селища и средища , свьрзани със столицата на империята ,

украсата на чешмите придобива барокови форми . Ло -късно декора-
цията се влияе от стила Ама-гир , което се отразява най -много върху
стенните чешми . Чуждите стилове се налагат вече и върху, архитекту-
рата ма . тези сградй , а в селища , където е преобладавало мюсюлман -'
ското население или където < изобщо неимало турйи , нешмите придо-'
биват наггьлно свой облик . Особено това се отнася за българските `
възрожденски чешми в градове като Жеравна , Копривщица, Габрово
и др :, а и в рΡ едица манастирски чешмю от края на XVIII u началото
на Х I Х век . 105

49
 ДВОРЦ U ВА -И ЖИЛИЩН.А АР' ХИТЕКТУРА

Едни •от .пъ'рвите .цворци , издигнат ;и от османеките турци- п-рез XV

век е след завладяването на Цариг.рад: Това е дворецът :на Мехмед II-,
ттосгlэоен през :1454 fi: на мястото на бившия византийски сен'ar, пона-
стоящем там •с• амира Истанбу.лският университет . този дворец из-
горял по времето тга Сюл:ейман Вели!колепни , се наричал Ески сара-й
{Стари.ят дворец). През 1478 •г: ' запои:нало етроителството на ' Новия
,цворец , xo йто вттоследст :в :ие бива •наречен Топ Капъ сарай . Първата
постройка , свьрзана със строитвлството н• новия дворец е павилионът .
Чинли кьошк , с изглёд към Зл-атния p• r, издй:гнат през 1472 г. or архи=
rёкта Кемаледдин . .!Планьт на този павилион напомня ,, Т"- образния
•

n лан на Зе rге'ната • джамия в 'Бурса и •на други паметници от брусенския

иериод, •

Комгтлекс•ьт Топ капъ сарай започва да се застрояв-а от М'ехмед Ifi

Заноевателя в ттерио:да 1475•-1479 .г . Този комплекс представлява • не
само резиденция ма султаните , но в него били • ъс:редоточени r оляма
част . от ,дь.рж-авно-упра.вленческите институци :и, адм,инистративни "
• служби , образованието н-а елитната оеманска въ.рхушка и др. Той се
със~rои от 'слеiдните >сгради:, издигнати в различ:н ;и ;периоди от време :
Кьошкът на султан "Баязид; кьошкът Исхакие и Балъкхане , Меджидив
кьошк, Севкие кьоцткю , Кара `Л?Iуатафа кьошкто , Ял 'ькъошкю , Л%I'емер
к• ошк , 1V1 ахбубие кьошкю.,; СюНет кьоиткю , Хеки;мбаши .кьошкю ,, Баг-
дад кьошкю , Ре.ван : кьошкю и д,р , Ос:вен то.ва се и• граждат бани , учи -
лища , зал-а за аудиенция '( а рΡ зодас .ь ), •номещения за евнусите , див'ана ,
106
ха;реtиа , библ:и b теки :и др :
- ~Е ~ • Голям.а част . от rези сг,ради 'били •ст-роени изключи rелtt о с дърве:н
• \м' атер.и :ал . Това е ;причинаrа след големия тгожар :в Цариг!рад гтрез 16б0
• г. ,да оств,нат само 'онези 'стради ; ко.ито били с 'т.роени с -к:амък и, тухли :
М; ежду т-ях са Багдадск:ият м Ере,вански-я r • кьошкове : Ер'еванският
• к:ыоиiк бил издигн' ат r.ірез> :1635 : г . в •чёст на 'завладяването на Ереван ,
Т-ой е нетолямо мону•м`ентално здание , издь.ржано в т;раднциите :на
класическата осм:анека а:р ,хитектура •от .времето на 'Синам . След •ети ;ри
• rо.динм., коrаr о султв:нската армия завладял'а Багдад , юзраснал и Баг= '
дадският •кьошк . •Той п ;рёдставлява изящна іТо своите пропорции по-
ст;рой;ка с осмо,ьг•ьле!м план , обиколена с м`ра.мор:на .кол о. нада . Пок;ри-
вьr се издига тіред сградата с ши ;роки стрехи и завършва във височина
с :полусфер.ичен .куттол . Сг:радата е •изкл:ючипелтзо богато украсена . Ни -
ск:ата част .н,а стените е облицо:вана ,с ллрамо,рен цокъл, а над този пояс
облицовката е .от р>исувана ке;рами-ка, _
50
 д

През XVII в. освен - Ереванския и Багдадския кьошк в комплекса

Топ капъ били издигнати с каменен градеж няколко представи rелни
сгради — харемът ,; помещението за евнусите, и др . Тези сгради били
построени в различни части на голямата площ на комплекса , без да
са с•ьобразявани . с някакво градоустройствено решение или с някаква
системна , последователна планировка . Единственото съображенне ,
което са имали строителите , било да r рупират няколко от сградитв
така, че между тях да остава дворно пространство . Този вид строи -
телство отново е издьржано в айванната традииия , т. е . групирането
на жилищните или -стопански помещения около квадратен или ' пра-
ва•ьгълен двор .
Изв•ьн този вид схема на групиране ма сгради и схемите на комплек -
сите- имарети , за които става по -горе дума, градовете в Османската
империя не познават други градоустройствени п.ланове до началато
на XVIiI вe к . Тяхното застрояване било хаотйчно и диктувано от един-
ствената в•ьзможност всич~си по-важни постройки да бъдат събрани
зад чертата ' на крепостните ,стени там , к•ьдето те съществуват , а в по-
малките меукрепени селища те са били обитЕновено свързанй с градския
имарет.
През двадесетте -години на XVIII в . еврапеизацията в дворцовата и
гражданска архитектура наст•ьпва най - рано в столицата на империята ,
откъдето се прехвърля в останалите нейни провинции , в това число на
Балканитё .
В досегашмата изследователска литература обикновено се говори ,
че през ,; Ляле деври " затгочва строителството на дворци и кьашкове ,
които били издигнати гто тглановете на френски дворци , като първият
• от тях — Сааг)абад , бил точно копие на Версай и неговия парк , а всички
останали rro сьщото време — управлението на Ахмед III — били точни
копия на този дворец . ~ а~ В ггреобладаващата част: от тези съчинения
се казва , че всички тези паметници били изгорели па време на , sъста-;
нието на Патрона Халил (1730 г .) и може да се съди за вида им по
стари гравюри , скици и минйатюри . Според тези автори този тип ар-'
хитектура изчезва след „Ляле деври ", слага се край на стила „ Ляле" в:
сrроителството и той бива заменен от стила барок .
Дали наистина може да се сложат такива категорични граници меж�
ду строителството през „ Ляле деври " и следващия етап , дали тази
тгериодизация отговаря на архитектурата и строителните школи както
в Цариград , така н віi ровинциите? .
Ако проследим конкретно историята на всеки един от двордите, за . ,
които се твьрди , че са ігостроени по плана на Саадабад и респективно
Версай , а това са издигнатите іго крайбрежието на IVlpaмopн o море ,
51
 Босфора и Златния рог множество постройки като Шерефабад , Ху-
маюнабад , Емнабад , Шевкабад, Нешатабад и много други ; ще видим ,
че още тгри гтьрвия следsащ султан Махмуд I започва реставрация иа
част от изгорел iд през 1730 г . павилиони и дворци . Ще установим също ,
че не всички са били строени по плана на $ерсай , но . запазват модела
или гю -скоро типа на това строителство с галерии , портал u т► р ., ка-
l о8
къвто имат множество. френски дворци ,
При всички тези дворци почти не може да се говори за ново ' строи -
телетво . Новият елемент се с•ьстои в това , че с помощта на павилион
( вила- алъ или кьошк ), или друга неголяма сграда се свързват в един
109 и
обем съществуващи дотогава помещения . Тези ялъ кьошкове от
своя ст'рана са изд•ьржани в класически османски стил , а според твърде ~
интересното ,изследввне на Е . Емсин имат много по - отдавнашен про -
изход . Авторката открива прототипа им в Средна Азия и Далечния
изток , като смята , че са доразвитие на тюркско -монголската шатра от
номадските времена на тези мароди - преди „ златноординекия пе-
риод" и след него . Тя се базира на куполмата или специфично' разгъ-
ната конструкция на покрива , плана , формата на основното тяло и ред
други строителни и декоративни елементи , като използува богат фак -
ll о
тнчески материал и множество сыпоставки , Така или иначе , първо -
началният вид на павилиона или вилата е запазен — така например
нилата на Силяхдаре, влизаща в комгrлекса Айналь кавак е в ,, Т"- об -
111
разен план . Но новата част винаги се прибавя така.,• че не само да
остане като свьрзващо звено , но и да съдържа акцента на обединената
в обща комтгозиция сграда, Благодарение на ` нея се осъществява си.-
метрията . Ако страничните помещения са отіряни на колони, средната
част еігльтна ; ако те са пл•ьтни — средният обем е носен от колони .
Симетрията се тгодчертава още ведньж с разномащабността — съпо -'
ставянето между средното помещение н страничните крила : ако те са
; едноетажни , то е двуетажно и обратно : Именно балансирането и рит-
муването на архитектурните обеми е новият момент в гражданското
строителство : чрез него се изразяна постигнатата връзка между мест-
ното османско и ггроникващо западноевропейско влияние , характерно
за иелия XVI1I и Х I Х век .
Жилищната архитектура на османските турии много по - рано от
дворцовата започва да търси нови форми , планови схеми , което се
обуславя от влиянието на местните строителни школи : Средновеко - ~
вието на балканските земи — гръики , б•ьлгарски , ср•ьбски и др . сеf -
карактеризира с вече установена градска жилища архитектура .. Така
че когато османците започват да с•ьздават свои жилища върху завою =
.ваните земи , те били принудени да заимствунат строителни тигt ове и

52
 . i~

да rи трансформират дотолкова , доколкото това било свързан 0 с тех - j

7 4Э
ния бит и нрави : 1 2 Най -.важният момент в ', това преустройство е ус-
вояването • на повече от едно жилищно помещение , '( от което се е съ- I
стояло дотогавашното им жилище от тиг ► а кьошк н ялъ) и
диференцирането в интериора на харемлък и селямлък : Във- връзка
усвоеното местно строително наследство турските жилищни строител Ј
нн тиг ► ове иолучават своята характеристика според теренните особе -
ности , наличивто на сиецифични местни строителни материали , вслед-
ствие на което насrы гва уеднаквяване по външни признаци между тази ;
нова турска жилищна аркитектура и съществуващото местно немю -
сюлманско строителство .
В тгериода XV-XViII в . на Балканите съществуват къщи От следния
вид : къщи-кули От каменна зидария ( Враца — XVII в .) такъв тип има
и от XIX век в Саранбей (днешна гара Септември ), с : Леденика —
ВеЛИКО rЬрнОВСКИ ОКръГ (XVII В .) ТърнОВ 0; В АЛбаНИя Я др ..; КЪщи-К0-
• наци , ггри които жилищното помещение и стопанските сгради са свър -
зани в общ ансамбъл с дворната масивна сграда ( Агушевите конаци • ;`
в Родопите , конакът в Скопие и • др .); старо'планинският титт измазана
паянтова къща с г ► лочён покрив ; дървените къщи от първия строителен
период в Ког ► ривщица ( Панликянската , • Вакарелската , останали От
преди кърджалийските о rтожарявания ), къщите в Южна България , ripu
които долният етаж заместил стот ► ански двор и помещения , а горните
са били обитаеми (r ► ри това вечер стълбата , по която се стигало до
тях , се вдигала); популярният тип ua малка паянтова къща със сламен
покрив или гголуземлянки , каквито е имало около :Дунава в България
и днеитна Югославия , ,както и около София . Тези типове къщи са били i
• разпространени и в много други населени места на Балканите — в ~
Гърция , Албания и г ► р . B TvIana Азия г► рез изследвания период с•ьщо
били разпространени различни типове жилищно строителство : коша- ~
ровидни кир ►► ичени къщи , наггример в Ахлат , запазени има такива и
до днес в Караман , в с . Докуз и Гьореме - ионастоящем обявени за
резерват : каменни кьщи с равни нокриви -тераси в Антакия , Анталия ,
Ерзурум , Искендёрун : еркерни дьрвени к•ьщи освен в Царйград има в ;
Бурса , Кютахия , Адана , Токат ; от жилищния айванен тиг ► в Анкара
има единични запазёни къщи u г ► р .
Промяната която нас rы 1 ва в архитектурат ~, на М' ала Азия и на бал -
каните rto отношение на "външни белези и планова схема и оттук по - 1
стигане на повторно уеднаквяване в голяма степен на облика на жи =
лищната архитектура в главните средища на Османската империя ;' се
дължи преди всичко на европеизацията : При това, решаващ момент е 1
симетрията и по -Точн.о. използуването на главната ос по отношение на
,
53
. ~
j
~ ,
'; ~
 архитектурата
разделянето на в•ьтрешните помещения . Симетрията в
е била позната в Османската империя и преди XVIII в . но новите
строи -
елементи дошли от Европа , са без друго св•ьрзани с дворцовото
XVIII век в столицата на импе-
телство , появило сё за тгърви път през
строителни мате-
рията. Жилищата запазват спецификата на своите
се изразява и е
; риали , общия си силует , като главната ос отвън вече
елементи
подчертана с•ьс стълбище, портик или силно изявен еркер . Тези
следренесансови стилови
от своя .страна са отражение на европейските
1 течения в архитектурата .
на бал -
Един факт , който безспорно доказва , че ранните образци
в една или друга степён от r
канско жилищно строителство , повлняно :д
проникването на ~
дворцовата архитектур.а в Цариград през XVIII в ., е
япия"
една строителна мода , популярна в България под името „султан ~
113 Основните й архитектурно - композиционни бе-
или ,,султан яrгась ".
появил се за
лези и външно оформление с•ьвпадат с тигrа архитектура ,
„ Ляле деври ".
първи път на територията на Османската империя през
балканска къща
С други думи , •Iрототи •t•ьт на симетричната градека
европеизираната представителна и дворцова
и t е трябва да търсим в
архитектура на имггерията .
земи
Строителната мода ,,султан япасъ " ггрониква в балканските
предимно ио главните пътища Цариград-Одрин - Пловдив ; Цариград-
, свьр-
Серес -,Солун и др . Независимо , че местните строителни типове
зани с бита и материалната култура на Балканите продължават да
съществуs ат , се • оя s ява и този тип , който е характерен преди всичко
Цариград
за Пловдив като град- възел по б•ьлгарските земи , свързан с
възприемат този архитекту -
и Одрин . Uт своя страна селищата , които
Копривщица ,
рен тии са съгцо пряко св•ьрзани с Пловдив - например
Карлово , Стара Загора и ' пр .
иърви
Не е възможно с точност да се определи кога се строят за
почти
път къщи от този ти • на Балканите , но • запазените до днес илй
• до наши дни архитектурни гiаметници , наричани ,,султан япия " са от
' к paя, н a XVIII ; началото на XIX век , от еггохата на Българското въз-•
114
раждане .
Като имаме . предвид казаното дотук , не можв да се отрече прием -
115
ствената врызка между тгьрвите дворци ,, а ла франга" от началото
на XVt1I в .; симётричните къщи , строени гго -к•ьсно и в продължение
на делия XVII1 s ек в Цариград , Одрин и други селища из империята
и вьзрожденските б ьлгарски к ьщи , както всички гтодобни , строени на
Балканите през XVII1 и XIX век . Тази приемственост далеч` не е един -
• ст sеният ггыт и вьзможност за развитието на балканската архитектура .
54
Но степента на самостоятелност и своб:ода . в интерпретацията на ев-•
ропеизираните архитектурни . модели , о:ригинално.та им съчетание с
традиционни форми .е станало sъзможно само благодарение на съз-
дадёната многогодишна традиция да се стро.и па еиметричната пла-
нова схема и силует , чийто първообраз откриваме в начало.то ua XVIII
век ripu първия полъх на еврдпеизацията в имиерията . Майсторнте: в
империята гi редават този станал традиционен и обогатя sан непрекъс-
нато опит от поколение на поколение , а той бива осъществен то. гава,
когато има условия за това . Тези условия са в зависимост преди всичко
от развитието на балканската буржоазия ; при едн`и народи тя се поя-
вява и укрепва по - рано , при други — по-късно , но тя е , която прите-
жава материалните средства и е свързана икономи. чески с големите
импереки средища . Освен това , трябва да се отбележи , че до симет-
ричния тигг к ьща се стига далече не само благодарение на подражава-
нето на една определена мода или прякото заимствуване на модвли
от вътрешността на империята или извън нея . Това е закономерен акт
в строителството , който утвърждава по - високата култура на новите
времена . Така че гражданската архитектура в продълженне на целия
XVII1 век и XIX век е плод предимно на вьтрещното естествено раз-
витие на балканската естетика и изкуство . Тя не е откъената и от об -
щото развитие на сьвременната й в s ропейска архитектура , в която
също се наблюдава стилова еклетика и непоследователност , особено
към края на XV111 и цвлмя Х 1 Х век .
И така , ако трябва да се .rьрсят белезите на новата гражданска
архитектура , явила се през XVIII в . в Османската империя , ге трябва
да се сочат единствено строителни показатели , а по -скоро да се откри-
ват в комгглекса пространствени и художествени белези , чрез които ее .
изразява стремеж•ьт към по- голямо и по - просторно , по -удобно и ком ,
фортно мебелирано жилищно пространство . В този факт ь
се съдържа
един от най -съществените моменти на европеизиране и модернизиране
на турския и балкански бит ..
В заключение следва да отбележим , че . не случайно не нарекохме
гражданеката и по -сn ециално жилищната архитектура в Османската
империя „ османска". От казаното дотук е ясно , че такова определение
е неподходящо ; защото за разлика от обществената култова и светска
архитектура жилищната било на турци , било на бьлгари , сърби , ал -
банци u тгр ., в определено населено място с нищо или твърде малко
са се отличавали едно от друго . В такъв случай по -правилно е да
говорим за турски , грьцки , балкански , сръбски и др . къщи , имайки

55
 БЕЛЕЖКИ

1 Ю . М и л л е р. Искусстно Турtlии , М ., 1965, с 3-4; С. ARSEVEN. T M°RK SANATI .

TAR1H1. ISTANBUL, 1950 — L`ART TURC, ISTANBUL, 1939; S. YETKIN.
1SLAM - T M ° RK 3ANAT1, ISTANBUL, 1950; О. ASLANAPA. T М ° RKISH
ART AND ARCHITEKTURE, LONDON, 1971; E.DIEZ. O. ASLANAPA. T
M ° RK SANATI, 1STANBUL, 1955,; В. UNSAL. T М ° RKISH 1SLAMIC
ARCHITECTURE. SELJUK TO OTTOMAN, LONDO'N, 1973; С. GOODWIN.
HISTORY OF OTTOMAN ARCHITECTURË, LONDON, 1971.
2 Е. J. W. G7 B В. A HISTORY•OF OTTOMAN POETRY. I-1V, LONDON, 1948-1958;
А. BOMBACI. LA LITTERATURA TURCA, M1LAN0,1956; S. PLASKOWCKA-
RIMKLEWICZ, М . LABECKA-KOCHEROVA. Н [STORIA 1.1TERATURY
TURECKIEY. WROCLAV• WAR'SZAVA...1971. М . V. KOCATURK. TURK
EDEBIYAT TAR1H1, ANKARA, 1964. F. М . KOPRULU. TURK 'EDEBIYAT
TARIHI, 1STANBUL, 1926.
3 Тук имамс г i рсдргид ирог l сси , скързаии с осмаиската киижониа традиция , нейиото
разпростраиеиис и патруивале па киижпипа н общсстнеии учрежцепия като биб -
лиотски , джамии , тскста и др . в рамкитс па Осмапската империя.
4 Ю. М и л л е р , t~и 'г. съч ., о.' 61.
5 D. Т. R 1 C Е. L'ISLAM, PAR1S, 1966, р. 9
~ Вж. за тях в разцела „ Архитектура "
~ А. П р о т и ч. Депациог iалезиране и Възраждаггс tta българското иэкуство през
турското робство 1393-1878. Сб . България 1000 годипи — 927-1927, С ,' 1930, С .
383.
в O. L. . B A R k A N. OSMSNL[ IMPARATOTLUGUNDA В [R ISKAN VE
KOLONIZASYON METODDU OLARAK VAKIFLAR VE TEMLIKLER.
VAKIFLAR DERGISI, 1I, ANKARA, 1942, р . 279-386.
9 Вссоб iдая истария искустн , т. 11, М ., 196.1, с. 54-56.
10 S. К . Y E T k 1 N. L'ARCHITEKTURE TURQUE EN TURQUIE, PARIS, 1962, р.
7-44, 70-72.
11
Ор . cit., р . 87, 115, 118-119, G. GOODWIN. Op. cil:, p. 37, 45, 78, 98, 117..
1 2 И . Т а т а р л ъ: Турски кугггови сграци и l гадписи , в Б vлгария , ГСУ , факултет по '
запиции филагогии ,. TLX, С. 1966, а 571 и сл .
13,
М . K,I E L. SOME EARLY OTTOMAN MONUMENTS 1N BULGAR[AN THRACE.
STARA ZAGORA, JAMBOL AND NOVA ZAGORA. BELLETEN CiLT:
XXXVIII, 1,52, ТТК .BASIMERI ANKARA, 1974, p..64L -
14 Op. cit., p. 641-642. _
15 М . К 1 Е L. SOME REFLECTIONS OF THE ORIGINS OF' PROVINCIAL
TENDENCIES 1N THE OTTOMAN ARCHITECTURE OF' THE BALUANS. -
tSLAM 1N THE BALKANS. PER5IAN ART AND CULTURE OF THE 18 th.
AN. D 19 1h CENTURIES. EDINBURG, THE ROYAL SCOTISH MUSEUM; p.
22-.23, 1979.
1G S. E Y C Е. VARNA 1LE BALCIK ARASINDA AKYAZYLI SULTAN TEKKBSL
BELLETEN TTK, 124, 1967, р . 551-600.
17 М • К 1 E L. BULGARISTAN'DA ESK1 OSMANLI MIMARISININ B1R УАРТ 1.
KALUGEROVO-NOVA ZAGORA DAKI KIDEMLI BABA SULTAN BEKTASI
TEKKESI. TTK,,BELLETEN 137, 1971, р. 45-60.
111 Op. cit., p. 58
19 S. E Y C Е. Op. cit., М . KIEL. GUNEY ROMANYA'DA SAR1 SALTIK'1N
CALI~MALARI VE DODU BULGARISTAN'DA ERKEN BEKTA~ILIK

57
 MERREZI UZERINE TARIHSEL'bNEM TA~IYAN NOTLAR. НАС ВЕКТА~ ~
VELI BIDIRILER, DENEMELER,ACIKOTURUM. НАС 1 ВЕКТА TURIZUM• ~
DERNEGI, ANKARA, 1977, р. 20-25. Спорец М . Кил тюрбето иа Дсмир баба к ~
се (•ашиия си tеиц е от гs•гората tt оловииа па Х V111 в ., но според ttae то е рестанри - I
рапо вън нида , н който _ е бигt о иреди огt ожарянаието и разрушавапето му, заедно
с теке •го и други иоетройки по заионсд иа Махмуд 11, като се има предвиц еход-
ствого му с тексго Осмвп баба и Ак Язал •ь .
20
За румелийското осмапско изкустно вж . по - горе и там посочената литература .
21 М • К 1 E L. BULGARISTAN'DA....p. 48
22
В A R K A N. Op. cil., p. 293; Е . Челебв . Пътепис. Превод от османотурски
О.
със (• ани •г• ејг и редактор Стр . Димитров , С., 1972, с . 294:•
23
Нап.ример , нсички хълмоне , s аобикалящи гр . Копривщмца ноеят имепа гга снетци .
Тона селище пикога не e било обитанано от турци и местната топоиимия е еъ -
храпмга от иачалото иа заселването му , което по досегаигни проучвания еъвпада
с края иа Второто българско царстно .
24 Е. С . S E L L. THE•REL1G10NS ORDERS OF ISLAM. LONDON, 1908; S.
TRIMINGHA.M. THE.SUF1 ORDERS 1N 1SLAM. LONDON, OXFORD, NEW
YORK, 1971-1973; 1. SHAH. THE SUF1S. NEW YORK, 1971. Прорлците, както
и други снегии извъп мюсголмапекиге , осмапците са заели предим t го от Стария
и Нония зансг .
25 С . A R S E V E N. L'ART TURK...,p. 59
26
Вссобп t ая исгория искусстп ..., с . 59.
27 За по - нажии ггаме гиици сiт този периоц вж . И . Здръвковн *. Избор гра * е за ироучвагt ье
сггомепика исламске архитектуре y J угоаганиj и . Београд , 1964; За по -важни ое -
мапски култони памсгиипи от псриода X-X1V н . н България е съставсп албум ,
из ;L „ Български хуцожпик ", поц псчаг; за Албапия и Гърция пяма общи трудове ,
иоснсгсии па иай -зиачи •гстгиге осмаиски архмтек •гурии иамстиици , а само отдсл -
пи сгудии и сграпици н пъгсноцигели .
28 Ю
• М и л л е p, г tи г : съч ., С . 32
29 R. М . M E R 1 С. M1MAR S1NAN, НАУАТ I, ESER1, 1. M1MAR SINAN'IN DAIR.
METINLER, ANKARA, 1965
30
Р• С а м а р у и *. М е х м е д .. С о к о л о в н *. Бсоград , 1975, с . 371-372; Ю .
МилдсР , цит . съч ., с . 29.
31 1. E R E N. M1MAR`S1NAN'[N S.OFYA'DA BILINMYEN ESER1. BELGELERLE
TURK DERGISI, 8, 1968, р . 66-70.
32
Р . С а м а р у и *. ци •г . съч ., иос. стр .
зз
Ю . М и л л е р , цит. съч ., с . 34.
з4
І . E R E N. Op. cit., .p. 69
3s B. U N S A L. Op. cit., р: 46 .
36 Ю • М 0:л ' л е р , цит . съч ., С . 34.
37 А . K U R A N. EIGHTEENTH CENTURY OTTOMAN ARCHITECTURE: STUDIES
1N EIGHTEENTH CENTURY 1SLAMIC HISTORY; ED. BY TH. NAFF R.
OWEN. SOUTHERN ILLINOIB UNIVERSITY PRESS, 1977, р. 306-307.
3 8 М . С т а й н о в а . Тсиде t пгии н културата па ' Осмаиска Турция през първата половигга
па XV111 k. — ,, Лзіјіс дс t; ри ", цисер •га tl ия , С .,-1975 г.
39
Тсзи оцспки попикога са иолярпи . N якои антлри паричат памстиици •гс от i•ози псриод
„ грозпи u уродлини ", цру t и - ,, пипи t и u иаруггt апаи1 и естстическата мяра", трети
— ,, всјіиколеііііи или чаронгги ", „ оригииалпи " и др . Вж . г( ит . дисертация , с . 117.
40
А . K U R A N. Op. cit., p. 305.
41
Пак ' гам , с. 305.

58
 z,

42
Пак там , иос . стд. ~
43
Ю. М и л л е Р, цит . съч ., с. 94.
~ С. A R 5. Е V E N. op. cit:, p. 177-178.
45 К . Е S K 1 O G L U. BULGARISTAN DAK1 BAZI TURK VAKIFLARI VE
О.
ABIDELERI. VAKIFLAR DERGIS[, 7, 1968, р. 134-137.
46
За мотивите в степопвета прсз „ Ляле де n ри " вж. иараграфа за „ Декоративгго - моиу -
меиталии изкуства" в цит. дисер •га ii ия , с. 159.
47 С . G O O D W 1 N. op. cit., p. 400-402. Мрамори•г за строежа иа Улу джамия е sse•r
от ' зсмитс иа Чапапоглу , къцсто се е памирал дреипият грац Тавниум , т. е: прсиз -
ползувапи са митериали от тамошиите развалигги . За мраморпите колони в Том -
бул цжамин също е извес •гио , че е преи sлолзувап мраморсн ма•гсриал от Преслав
u пл - спс tl иатго от кр v глита църква.
4в
С . К А R-A M E T L L GALATA MEVLEVIHANESI. DIVAN EDEBIYAT MUZESI.
(1STANBUL), 1977.
49 . В . U N S A L. Ор . cit., p. 46
50 Or. cit., p. 46.
51 А . Р О Ш К О В С К А . Байраклiи цжамин в Самоков . Наг l ионален ипститут за
памс •гпици иа кул •гурага , Исторически музсй — Самоков , 1977, с. 3-4.
52 ю.
М и л л е р , ци •г. съч ., с. 11
5з
A. G A B R I E L. CHATEAUX TURC,A DU BOSPHORE, PARIS, 1943.
54 Op. cit., p. 69..
55
За крспостга Рам , вж. Зцравкович , цит. съч., с.25; М. KIEL. A NOTE ON THE EXACT
DATE OF CONSTRUCTION OF THE WH1TE TOWER OF THESSALONIKI.
BALKAN STUDIES, 14, THESSALONIKI, 1973, р. 352-357.
56
Н . Т о д о р о в. Балкаиският град XV-XIX в. С ., 1972, с .33
57
В. М у т а ф ч и е в а. Къ рджалийско времс . С ., 1977, с . 348-350
5в
В. U N S A L. Op. cit., p. 47-48 eto.
59
Ор . cit:, p. 51-52.
60
М . М а ц ж а р о в. Спомеии. С., 1968, с . 125
61
Н. 1 N A L C I К . ТНЕ OTTOMAN EMPIRE. THB CLASS[CAL AGE 1300-1600.
TRANS BY N. 1TZKOWITZ AND С . IMBER. NEW YORK — WASHINGT.ON,
1973, р , 146.
б2
Е . Ч е л е б и. Пъгсииа.... с.-35.
63
Пак там , а 30-74
64
Пак гдм , с. 135 и 194
65
В . К. П е е в. Град Пловдив , Мииало u иасгоящс ,` ч . 1, Плокцик , 1941, с. 120.
66 1. E R E N. Ор . cit., Р . 67
67 И
Здравковн *. циг . съч ., с .82,116
68
Н . 1 N A L C 1 К . ор . cit., p. 142.
Вж . за ,, Градоуіройегв
69
в иараграфи •гс ,,Хапипiа и ксрвапсараи ", ,,Обществени
четми" и „ Граждаиека архитектура".
70 S. E Y C Е. LES ,,BEDESTEN'S" DANS L'ARSHITECTURE TURQUE. ACTI DEL
SECONDO CONGRESSO 1NTERNAZlONALE DI ARTE TURCA (VENEZIA
26-29 SETTEMBRE, 1963), NAPOLY, 1965, р. 113-141. •
71
Миграциогп i ияг тг r оцес снързап с ' икоиомиисския живот в Осмаиската Чмлерия и
по - точио гака иарсчсиото гурбсгчийство засгry жавя да Нъде разглсдапо в отдслиа
студия пс само ог икоиомичсска глсдиа точка, ио ' и от сог l иаiгио - психологическа.
72 В. U N S A L. Op. cit., p. 76-77.
7з
Вж. Нсмски и авсгрййски пъ •геписи за Балкаиите . Чужди пътеписи за Балканите .
Увод , нодбор и комегггар М . Йопов, С., 1979, с. б4

59
 . . . . . . ..

74
Пак там , пос . стр .
75 С т р. Д
и м и т р о в, Б. Н е д к д в. Надписът ири моста tгад Свиленград . ~
Сд.,, Археология ", год V, 1963, кгг. 1, c. 46-51 и там пос :' л - ра . .
76
И • Б а л к а н с к мс С r ари мостове в Кърджалийски дкръг, ОИМ Кърджали ,
1978, С . 3-46
77
И . 3 д Р а в к о в и *. t! и г, съч ., с . 129-1 30. ;
7в Op. cit., p. 132; D R. C E L 1 С . STAR1 MOST.0 MOSTARU. NASE STARINE, (,
SARAJEVO, 1853, р . 133-140.
79 БалкапитС. през погледа иа .цвС апглийски гi ътеигествеиички от XV111 век . Писма па
М . М о н т е г ю и Е . К р е й в ъ н. Прецгонор , поцбор , прёвод М . Киселигзчева .
С .,1979, с . 80-82.
80 • К I E L. THE OTTOMAN HAMAM AND THB BALKANS. ART AND
ARCHEOLOGY PAPERS, No 9, LONDON, 1976.
81
Пак гам , с . 87.
82 S• E Y C Е. 10N1K'DE BUYUK НАМАМ , OSMA.NLI DEVRI HANAMLARI
HAKKINDA B1R DENEME, TAR1H DERGISI, Xl, 15, 1STANBUL, 1960, р .
99-120. В l~ игираиа•га с •i•удин за осмапСкигс бапи М . Кил цава като примери
пиколшо харакгсрии схеми гла ра t ши лсмаиски бапи , които фактИчески са разг iо -
кицпосги на сции и съ i ц айваисп •гип архитсктурпи реигспин . Вж . с . 88-89.
83
Е. Н . А У V E R D I. FAT1H DEVRI, 1V, ISTANBUL, 1974, р . 602-608.
84
Ор . cit., p. 597. -
85
М . К 1 E L. THE OTTOMAN HAMAM..., p. 88.
86
Ор . cit., p. 91.
87
Ор . cit.,. p. 93.
в8 В. U N S A L. Op. cit., p. 59..
89 А . Р о ш к о в с к а М . С т а й н о в a. Ларалел между българските визрожцспски
чспгми и чспгмите в Османската империи . Сб . Мироглед, Мстоц и стил в изкуст -
в 070. С . 1975, С. 313. . ,
;к 90 D. S T E W A R Т. EARL1 1SLAM. GREAT AGES OF MAN. NEADERLL'AND,
1968, р . 44-45.
91 Себил irг С rs оцоизпiчггик , ог койго Сс рыздава па ръка нода. Това са малки сгради с
рмдсгъчии прозорци , ггрез които СС подана воца с тасове . Вж . А . Рошконска , М .
Стайпова , •o с . съч ., с . 316.
92
С . A R S E V E N. Op. cit., p. 83 - 87.
эз О. A S L A N A P А . EDIRNE VE EDIRNE ABIDELERI: 1STANBUL, 1946, р. 142.
.
94 Op. cit., p. 143.
95
региСгърът е за строгтгелетво и ремопт иа егради , к това число и воцоеггабцителни
изто ~п i игти в иср . 1704-1740 г. в Цариград , публикуван от М . Ердоган . Вж . г~ит. ,
сгагин ог А . Рогнконска , М . Сгайпова , с . 322.
96
Лак там , С. 12.
97 Н . Б а к ла н о в. Г е р е х. Гсоме •грический орг t амспт Средией Азии и методы его
поСтроСнин . Сов . Архсллогии , l Х , 1947, с . 1 1 0 1- 1 20.
98
д ж . А р с е в е н за барокови ид p. чешми , стгот . съч ., с . 177-178
г
9 ~ Така иапримср Са.мо в ССкероизгочтга Бъдгарии са эапазепи към сгогип г ггацписи от
чсшми и эиачигелСн брой ч b тми . ТСэи падниси ее сихраии• аг• в музеи като ОИМ
- Варпа , Толбухип Шумсп , Разграц и цр .
100
Е . Ч е л е б u. t1 и г . съч ., с . 31.
101 Л
• Б о г о е в и ч . ПоСлсции оСгатигги от стари j анни чешми во Скоп, иj у, 36. Музеj
Ьд грац Скопиjе , 1964, с . 40-43.

60
102
А н д р e j e в и ч . Удсо Мехмед - папіа Сокоэгонича у подиза ► ry Бёограда . 36.
А.
Фи n озофского факуiггета, кн . Х [, 1, Београд , 1970, с . 431-440.
103
И • Л ю 6 е н. о в а . Чсшмите н Бългирия от Възраждаисто . С ., 1961, с . 142. Вж . за
вица ita тази исшмд пос . стр . и илюстрация . Е ,:ю
104
И . Здравкович , с ► iом . съи ., с .136.
105
А. Рошковска М . Стайнова , спом . съч ., с :332-339.
106
Срв . Дж . Ареевси , спом . еъч ., е . 141-149; С . К . Йеткин , спом . съч ., с. 103-116 и др .
107
Срв, посочените съчииепия от • Миллер , Арсевси , Асланапа u др . По отношение на
цворците от „ Ляле цеври " те са еципоцуити . Ю . Миллер се опитва да разгрю ► ичи
отдезти ге дворци , строспи през този период от Версай и да подчертае , че са
подобие па сјгрсиски •ге изобщо . Подобио стаиоиигце поддържа Е . Атйл в цит .
съч.ииеиие , с . 354-356, г ► о за жалост и двамата а s тори са посветили само няколко
реца па този въпрос . По - различно е схващането на Е. Емсиг► з • произхода и.
разии •гие го на кьошковетё , вилите , така наречеиите ялъ и павилионния •гип сграци ,
в това числл и дворците от XV111 a., иа което nie се ёпрем ,по -долу.
10
М• S T A.I N O V А . LE COMMENCEMENT DE L'ËUROPEANISASION DE
L'ARCHITECTURE DE LA TURQUIE OTTOMANE ЕТ CETTAINS ASPECTS
DESON 1NFLUENCESUR L'ARCHITECTUREDES BALKANS. RESE,T.XVII,
3, В U СА R EST, 1979, р . 587-607.
109
С тсрмипа „ яц •i." цбикповеио сс иа li ичат крайбрежии вили .
tlO,E. Е M S 1 N. AN EIGHTEENTH CENTURY „YALI" VIEWED IN THE LINE OF
DEVEtOPMENT OF RELATED FORMS 1N TURKIC ARCHITECTURE. ATTI
•DEL SECONDO CONGRESSO INTERNAZIONALE D1 ARTE
TURCA...NAPOLI, 1965, р . 83.
111
Е . А .Т 1 L. SURNAME-1 VEHBL• AN ElGHTEENTH CENTURY OTTOMAN BOOK
OF FESTIVALES. AN ARBOR, MICHIGAN, 1969, p. 356.
1~2
С . A R S E V E N, op. cit., 1 p. '89; 92-93.
113 „ Сузггаи . яиасъ " с словосъчстапис , озпачанащо султатt ска сграда или султа ► [ ски
с •гросж . C исго ca били иаричапи кътитс н Пловцив сус симс •гричиа плаиона
• ехсма , с гросии ирез crioxa•га иа Възраждаисто . Срн . О •r►' о и Рудолф- Хилле . Град
Пдовдив и исгониге сгради . ИБАИ ; VIII, C., c. 379-425.
1 14
Срв . М . С •гайиова , ци г . с •гатия ( поц Ns 108), о. 602. .
115 Така са били иаричаии всиики европсизираии или виесетгы от
Европа предмсти и
обра •зци иа магериалпата и духовиа кузггура в Осмапскага империя . Сипопим на
това иои • гис с „ фрсггг", „ ифрсиг"
116.
По подробио по този вътгрос кж . М . С `гайпова , циг . сгатии и там пос . л . ра ( под Ns
108), с . 607.

Ф
 ДЕКОРАТИВНО-МОНУМЕНТАЛНИ,
ПРИЛОЖНИ И ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА .

Характерно за декоративно -монументалното , n риложно и изобра=

зително
,.... . изкуство на османските турци е богатството и разнообразието
от мотиви и цели композиционни схеми с най - различен произход: в
богатството от съчетанията йм , причудливи иоради смесването на да-
лекоизточни , средноазиатски , малоазийски и античноевропейски де -
коративно -символни `образи и е.кементи . Същевременно тяхното изку-
ство е подчинено на един вкус към рационализъм и строгост във
ф •рмите, който допринася твърдё много . за специфичния му облик .
Плодотворността във фантазията на - османските творци , съчетана с
това
.. рационално начало се дължи до голяма степен на липсата. на
вбсолютен` респект към ислямо-арабския или ислямо -персийския есте-
тичееки канон :' за ,арабите е присъща тържествената помпозност , хи -
пербодизъм, за лерсите - приказност , имагинерност , откъсната от
действителността • изобразйтелност .
Необходимостта от`създаване с бързи темпове на османски памет-
ници па архитектурата в •овозавзетите земи принуждава управлява-
щата османска върхушка да привлича за издигането и украсяването
на тези сгради майстори с най- разнооbразен произход, религия и ес=
тетически виждания , което се отразява както върху архитектурната
концепция , така и вьрху декорацията на тези паметници .
Основното изискване в ислямската естетика е да не: бъдат изобра-
зявани жив• същества и , хора . 1 Доггустимо е да се рисуват и скулптират
само цветя и растителн:и стилизирани мотиви , геометрични фигури в
разнообразни комбинации . Тези комбинации често напом wят , на ка-
лейдоскотt ни фигури — ако се вгледаме в различните варианти около
е• ин; два или повече централни и второстепенни мотиви . В една кера-
мична облииовъчна мозайка , например , ще забележим , че възможнос-
тите за съчетания между тях са извънредно много , но все пак в някакъв
очакван изчертi ващ се порядък .
Често _мотивите в украсата на паметниците на изкуството са със
символен rтроизход , но той е отдавна изличен и неясен за османските
творци . П ьрвообразнте им са животни и птици , различни фантастични
същества като змейове , крилати чудовища и т . н ., изобразявани обик -

63
 новвно в борба — древната ' представа за противопоставяне на доброто
и злото . Така например , при съпоставка отново на едно орнаментално
мозаечно пано или дърворезбена украса ( по -точно — декорирани с
рисувани стилизации дървени ламперии , мебели и пр .) с килими от
" XIV и XV в ., изработени в Османска Турция , ще установим , че в тях
Ji са изобразени едни и същи сцени или част от сиени , "в които мотивите .
са със зооморфен и символен произход . Но в керамичната украса и
декорациите върху дърво тези изображения са до такава степен сти - '
лизирани , че напомнят на сложни растителни плетениии : В текстила
в ред случаи същите мотиви са пресъздадени в първичните , им изчис-
тени стилизации . или са далече по-природонаподобителни . Това до
голяма стегген е спомогнало на изкуствоведите - ориёнталисти да раз-
криват откьде водят началото си тези стилизации , чиито сложни раз=
раб 'отки са наричани в миналото , а и до днес неправилно „ арабески ".
j Фактически тези композиции, са издържани в така наречения стил руми; .
произходьт им не е арабски , а както пддсказва името на този стил
(„ руми ", т . е . от Рум , Румелия ), се е появил на територията на Осман -
ската империя , обхващала . и ёвропейски земи . Но на този въпрос ще ,
~ ce cripa подробно по -долу , ког. ато: говоря за стиловите направленизг :
Тук искам само да отбележа , че нъв връзка със стиловото направление
~ руми най - чёсто се иоставя въпросът за приноса на османските майсто -
Ji ри декоратори , приложници , миниатюристи и; др. и разликата им от
останалите ислямски творци . 3 ащото това направление се развива из-
f: ключително сред османските турци , наследили ", го от селджушките ,
които от своя страна са го доразвили от свои предшеетвеници : При
османските турци това направление е било водещо в продължение на
• няколко века, независимо , че наред с него са съществували . и други —
г~ ;,, хатаи " или ,, чини " и др . 4.
; Въпросът за оригиналността на изкуството на османските< турци и
~ за общността му "с други иелямски ее поставя нв само във връзка с
j еднд или друго стилово . направление, а и — с видовете и жанровете. .
Така нагr ример турският автор Кубан 5 открива голяма прилика в .ор-
наменталната миниатюрна живопис ( илюминаторското изкуство), ка-
i лиграфията ; украса на подвързии и др . на араби , перси и турци , докато
ечита , чв османската архитектура , декоративно -монументално изкуст-
~ во и някои клонове приложно изкуство — металопла¢тика , каменоп =
' ластика , дьрвопластика , керамични изделня и др : имат свой напълно

i самостоятелен облик : Както схващам мисълта на Кубан , това се дъл -

жи на сг"гецификата и характера на тези видове и жанрове , които търпят
ко. мггромиси от гледна точка на ислямската естетика . При тях има
i възможност за rгриемственост по териториален ; вёртикален признак .
64
от историко- хронологическа гледна точка , т .е . приеметвеност между
изкуството и :изобщо - цивилизациите , редунали се в продължение на
хилядолетия в•ьрху територията на днешна Турция и Османската им -
перия . С други думи ,t най -съществено значение за • създаване на ,само -
стоятелен облик в изкуството на османските турци имат културните
пластове , в•ьрху , които се наслоява като най- горен техният . А калигра-
фията , илюминаторското , подвързваческо и друго изкуство следват
изключително . ислямската арабско -персийока традиция и трудно се
поддават ма външни немюсюлмански влияния . Следователно , в този
случай се отчита „ хоризонталният " принцип или обхват на влияние,
като критерият е общата естетика в изкуството на •близкоизточните и
други ислямски народи от една страна и тази на османските турци —
от друга . Но този автор смята , чв „ хоризонталният " принцип е от
второстепенно значение , защото именно чрез него се постига сходство
в определени клонове , ти rтични за мюсюлманското изкуство изобщо ,
а не спёцифичното и оригинално за османските турци .
Тезата на Кубан безсггорно заслужава внимание , независимо , че е
само загатната в труда му , поради което си позволих да я доизясня ,
въвеждайки понятията ;, вертикален " н „ хоризонтален " принцип .
Лрёди да разгледам изкуството на османските тур.ци; бих искала 'да
се спра накратко върху съвременното състояние на изкуствознанието
по тази проблематика .

***

В страниците ттосветени на архитектурйите паметници през периода

XV-XV1Il в . 6 отбелязах , че за разлика от по- ранми изследвания в тру-
довете , тгосветени на архитектурата в ггоследните 10-20 години се об-
ръща изключително внимание на така наречената провинциална ' ос-
манска архитектура и преди всичко — на създадената в Анадола и
Румелия. Това, което е характерно за трудовете , изследващи паметни -
ците на други кломове от османското изкуство е , че голяма част от тях
разглеждат не само сбирки или отделни художествени творби , нами-_
ращи се в Турция , но и извън пределите на бившата Османска империя .
Това са колекции от керамични съдове , метални предмети ; редки ръ-
кописи с миниатюри или орнаментална украса и пр ., запазени в музеи ,
архивохранилища ,; частни колекции в САЩ , Европа и на други места
по света . Обогатяването на музеите в Турция и други страни доведе
до множество тгубликации — статии , студии и моногра,фии . цчудващ
е растежът на тези трудове във въпросния отрязък от време в сравнение
с веичко писано до 60-те години . Прави впеиатление , че почти rrapa-
65
 ~

лелно с всяка нова находка за нея иsлиза от печат научна информаиия

или проучване ; т. е. не се изчаква ,,набирането " на по-голям общ типов ;
материал , за да бъде тогава изследван :` Това в известна степен създава `
впечатление за твърде голямо разнообразие в нивото на материалите ,
поради тяхната нееднаква научна стойност, но причината за такава
една практика ( особено що се отнася до турски автори ), е лесно обяс-
нима . Целта е да се натрупат възможно най-много обнародвания , за
да се с'ьздаде ' база за скорошното им обобщаване : А с това от своя
страна се цели да се превъзмогне веднъж завинаги разпространяването
почти до наши дни на мнение , преди всичко в европёйското изтоко -
ведско ' изкуствознание , за липсата на оригиналност в османското : из-
куство и дори — за несьществуването му , освен като отделен клон от
ислямското изкуство — н•snpoc, който` бегло засегнах в началото на
настоящата работа .
Този в•ы грос се ггоставя с особена острота на Първия международен
конгрес по турско изкуство , състоял се ирез 1959 г .7 На същия форум
бяха изнесени 63 доклада, между които следва да се отбележи встъпи -
телното слово на тогавашния ректор на Анкарския университет проф .
С.. К . Йеткин . В него той убедително доказва , че до първите десетиле-
тия ма наши век едни от най -известните европейски ориенталисти са
оспорвали сьществуването на османско и турско изкуство' или в най-
добрия . случай — на правото му да се равнява с изкуството на други
народи . Например , френският изкуствовед Жорж Сал нзказва следно -
то съжденив : „Турците са големи меиенати , но не и твории".8 Подобно
е отношението на Е . Блоше , който в един от трудовете . си пише ; „ Ос-
манските турци било в Мала Азия , било в Срёдиземноморието ; никога
не ' са разбирали истинското изкуство : купували са това , което им по-
падне в ръцете ." Очевидно , тук вече се поставя под сьмнение и вкуса
на публиката , което само т► о себе си говори за липсата на добри твор-
ци , които да го култивират . В този дух се отрнча приносът на осман -
ските турци в , архитектурата , пластичните изкуства , и ' т . н ., като всеки
паметннк е b ил: определян или , като ирански , или като селджушки и
пр ., т,. е : нринадлежащ кьм културата на други народи, А когато се е
отчитало византийското влияние , то почти < задължително се е изтък-
вало като доминиращо в дадена творба.: С една• дума, дотогавашните
усилия на изкуствоведите са били наеочен • към разкрнване на заем -
ките и гтодражателството на османците , а не към ;новото и оригйнал -
ното , което те са сьздали : Призивьт на Йеткин е, да се сложи< край на
тези ;,заблуди ", както той r и нарича; и да св постави начало • на едно
об.ективно османо -турско изкуствознание .9
~•
 i

В много голяма ,част от докладите също се засягаше темата за са-

мобитността на османското изкуство и тя биваше защищавана чрез ,
конкретни примери в сравнителен план . 10 В резултат от работата на
конгреса , определено може да се каже, че той дава един начален и
перспективен тласък за развитието на османсиото и турско изкуствоз-
нание по пьтя на съвременната изследователска наука .
Тук не е вьзможно да се спра на множеството публикации , появили
се напоследък в духа на това оснонно изискване , но ще се опитам да
посоча главните тенденции в османското изкуствознание в изследва-
ния период и някои по- важни трудове .
Предй всичко бих искала да се спра на изданията в Турция , тъй
като „ скок•ьт " в тази наука ,, за който споменахме , бе извършен най - вече
там .
Едно от най -авторитетните периодични изданйя е Годишникът по
ИСТОрИЯ на N3KyCTBOTO „SANATIARIHI IELLEGE" 11 , в КойТ 0 наМираТ
място тгубликации на изследователи , работещи в и вън от страната .
Ако се оггитам да групирам тези изследвания , то ще набележа ма първо
място работи , посветени на новооткрити лисмени паметници и памет -
ници на изобразителното изкуство , ръкописи , съдържащи миниатюри
или с изящна орнаментална украса, отделни албуми само с миниатюри
или така наречени свит•ьци — рула с различни сюжети , предимно из- .
образяващи сцени от живата и растителна природа. На.й -много такнва
n роизведения се намират в музея Топ :Капу сарай в Истанбул . и са
излезли из под четката и пврото на майсторн от ателиетата към сул -
танския двор . Целта на студиите , занимаващи се с тях , е да се открие
техниката и маниера на изобразяване , различните влияния и ориги-
налността им . Усилията са насочени и към определяне школата и ав-
торството на творбите . Последната задача е ангажирала вниманието
на много изслвдователи , rьй като тя без друго е свързана отново с
проблема за границите между самобитнаст и привнесено . .
Друга група публикации е rтосветена на приложното и декоратив-
нд-монументално изкуство. Тук отново се срещаме с новооткрити или
неизследвани творби; като и в този случай е даден превес на устано-
вяване техниката на изработка , видовете мотиви в декорацнята , ' тех -
ният про iлзход — символен, природоподобителен , зооморфен или рас-
тителен , геометричен , ортографски и т: н . Много , по -малко са
трудонете , в които се тьрси да се установи авторството , каr о се има
предвид сг► ецификата на тези •художествени праизведения — те са с
функционално - пластично и декоративно или самb декоративно пред-
назначение , кьдето ме само в ислямската и по - конкретно — в осман -
ската , но и в евротіейската художествена практика майсторите рядко

• 67
 се г► одписват . Но между изследванията в тази област - откриваме еди -
нйчни тв ьрде любопитни материали върху отделни или група: изделия ,
кои.то . ыосят подписа на създателите им . Особено интересни са тези ; в
които се сочат ' творци с немюсюлмански произход или новоприели
мюсюлманството , което личи от личнитё им 1 2 фамилни имена -
Юсуф син на Абдуллах , Давудоглу Ахмед и пр . _
В , последните 5-6 години бяха открити значителен брой текстилни
произведения oт XV-XVI s. — килими , тъкани и пр .; с които се обогати
колекцията в Музея за турско и ислямско изкуство в Исгнбул . Непо =
средствено след включването на тези находки в експозицията на музея •

в същото периодично издание се обнародваха няколко матер iгала, в

които те са оценени и еравнени с подобни експонати , принадлежащи,
на различни музе.йни сбирки no света .1 3 Ред други статии в Годишника
• запознават читателите му с различни новонамерени изделия на при-
ложното и декоративно изкуетво на османските турии от различни
периоди , в които неотмен.но се търсят белезитё на самобитно творче-
ство . •

Наред с този Годишник в Турция съществуват немалък брой спи-

сания и сборници , с повече или по -малко сггециализиран характер ; в
които намират място изкуствовёдски статии с подобна проблематика
]4
и целенасоченост .
Монографичните трудове rro османско изкуство , издадени в Турция
в ттоследните години , са • с най -разнообразно съдържание и е ' трудно
да се каже коя негова област е най-често засrы i вана . Струва ми се , все
• пак ; че преобладаващата част монографигi: третират въпросите за ми -
ниатюрата и орнаменталната живопис , стенопис и по- малко са тези за
тгластичните изкуства. Прави впечатление, че между тях има публику-
вани докторски тези 1 5, че са добре оформени и богато илюстрирани
и че много от тяк са издаттия - със средствата на турски банки . 16 По- .
следният факт м.оже да се обясни с обстоятелството , че в Турция не
съществува научна институция с достатъмно богата материална и фи -
нансова база , която ; да е в състояние да публи~Сува сравнително лук-
созни монографии и албуми , каквито се изискват ripu изкуствоведските
изследвания ..
От тези монографии са любопитни някои с теоретико -естётически ,
характер , в които се търсй 'връзката на османското изкуство с Исляма
и ислямската еететика . В тях най-често се застьпва проблемът за лип -
сата на изображения на човешки фигури и живи същества , <и обясне-
нието на тази овобеност в ислямските йзкуства . В книгата ,, Турски
пластични изкуства" от И . Х . Балтаджиоглу17 ; например , тази ` липса .
се оггравдава , като .,се гrос q чва ; че е резултат от гго - висше абетрактно
68
мислене •на творците , до което те са достигнали благодарение на. нор -
мите на мюсюлманската философия и респективно естетически канон ;
т :е, не изпитват необкодимост от ,,натуралистично " ( както често при -
вържениците на ' тази естет • ка наричат европейското реалистично из-
куство ), пресъздаване на заобикалящата ги действителност .
Но повечето автори .на подобни трудове се стремят по - обективно
( и именно реалистично ) да разглеждат причините за това явление . Те
из•rькват , че. османските творци в редица случаи превъзмогват канона
по един или друг начин . В това отношение е твърде показателна кни -
гата на Малик Аксел ,; Религиозните ' рисун=ки в турското изкуство " 18 ,
от която съдим ; че освен в мини.атюрната живоиис ; керамиката и някои
други изкуства , нарушение на забраната има дори в калиграфията -
сьществуват така- наречените религиозни • рисунки , представляващи
свещени животни и символни фантастични същества , както и портрети
на мюсюлмански свети люде и подобни; изобразявани с букви от араб -
еката азбука. Особено често създатели н;а подобни рисунки са сектан -
тите-мистици -мевлевити ; б.екташити и др . Впрочем , една от защитните
позиции;; ако така 'можем да ги наречем , на мнозина автори ; третиращи
проблема за самостоятелното развитие на османекото •изкуство се ос-
новава именно на такива творби , от които личи, че османците не са се
сьобразявали винаги с мюсюлманската догматика за разлика от други
мюсюлмани , преди всичко арабите . -
На на този ньпрос ще сс върна отново; разглеждайки отделните
клонове на османското изкуство . Тук бих иекала да отбележалоявата
еамо на още една твърде интересна и може би най -добре оформена от
полиграфска гледна точка монография - за декор~ативните мотиви и
композиции в изкуството . на оусманските турци . 1 . Авторите Акар и
Кескинер групират декоративните мотиви стt оред техните особености
и rгроизход , сиират се вьрху техниката и стиловите направления , от-
читат различните видове влияния вьрху турското изкуство и .периоди -
те , през които то е цреминало . Общото впечатление от труда е за една
прёцизна и на добро научно ниво работа .
Но това , което смущава, е , че независимо от признаването на ви -
зантийското и античното източно и европейско влияние , посочени в
началото на книгата , по - нататък в изложението те се стремят по вся-
какъв начин да го пренебрегнат , дават превес на тюркските и ислямски
средноазиатски , далекоизточни, близкоизточни и т . н . влияния . Така
например се сочат като случайни ггриликите на определен вид декора-
тивни елементи от селджушкото изкуство с египетските или .древно r-
ръцки палмети; за което са се постарали да дадат подробни , но според
мен неубедителни доказателства . 20 Другаде отново се прави опит да

~ ~
 ! :

. . .. .
.

се отрече ( или се премълчава) прякото византийско влияние върху де- ~

коративната украса >на османските турии и т . н . Такава тенденция мо - ;
i
жем < да опр еделим
_ като „ наследствена " в турското изкуствознание .
Например , един от основоположницйте на съвременната турска изку-
ствоведческа наука Дж . Арсевен 2 1 разглежда по подобен• начин взаи- ~
модействието с чуждите или предшеетвували османекото изкуство де- ;
• коративни и изобразителни елементи и форми . Следвайки , неговите
тези турското изкуство се разглежда като единно цяло , като в него • се
включва съществувалото и преди XIV век . творчество на различни
тюркски народи , с разликата например че не се споменава , както Ар-
севен , и гтрабългарското . Очевидно е ; че когато исто.рическата основа
• се прекъсва , във всяко изкуствоведческо съчинение могат да се правят
сравнения , паралели:. и др : между изкуетвата на народите от всички
посоки на света да се обединяват по нетипологични призыаци . И об -
ратно — да се отричат в името на един или друга кауза очевидни
фактори , действували за сформирането на ёдно самостоятелно изку-
ство . Това се отнася с особена сила за декоративните изкуства и изп.о -
лзуваните в тях моти s и и орнаментални схеми , тъй като множество
стилизации , разработвани с една или друга техника , колкото и да са
-- разнообразни ,, имат ггределни възможности — факт , отбелязан по -го -
ре ; Като се отчете и ,,подвижността " на приложните изкуства , в които
най -често участвува деко,рацията , както и вкусовете на едно среднове-
ковно дбщество , прив•ьрзано към антични и утвърдени образци ( имам
предвид османското ), ще може да. се обясни още по -добре на какво се
базират , а и защо са ;уязвими теs и позиции на двете турски изкуство-
., ведки .
При разглеждане предимно характера на трудовете и насоките , на
: асманското изкуствознание в Турция , определено може да се каже , че
„ те общ взето сьвпадат с тези в . Евротi а и САЩ , посветени на -същата
, I проблематика . За отбелязване е , обаче , една тендениия в балканската
~ съвременна изкуствоведческа наука , предимно в Югославия и у нас ,
също и от 60-те до началото на 80-те години на наши.я век , да се говори
I за ислямско изкуство в периода XV-XVIII век в балканските земи , за
~ влияние на ислямски елементи върху местните изкуства , а не за осман =
ски елементи и ресггективно влияние . 22 Оправдана ли е подобиа тен-
~ денция или крие в себе си вдинствено опит да се избегне от родолюбиви
Е и подобни съображения фак rьт , че с османекото владичество на Бал -
1 каните изкуството на османските турци оказва влияние върху това на
заваренитв ггоробени вароди ? Според мен , тя е наrгълно оправдана ,
погледната както от историческа , така и от изкуствоведческа гледна
~ точка . Както отбелязах по - рано , османското изкуство се обособява от
70
останалите ислямеки изкуства благодарение на творческия принос на
всички негови създатели , които са с различен народностен и религио -
зен произход . Подчинени в по -голяма или по-малка стёпен на исля-
мизацията и респективно на ислямската естетика , творците живели в
земите на днешгt а Югославия или България , фактически участвуват в
сформирането на едно ново , самостоятелно ислямско изкуство - ос-
манското . Ето , защо , считам , че определението ,, ислямско" е напълно
подходящо и нещо гговече • всички мови . изследвания в тази област
( за ислямизацията на балканското изкуство ) биха .допринесли , за: да
се разкрие цялостно дел•ьт на нетурските народи в развитието и пости-
женията на османското изкуство и същев.ременно да се разкрие с какво
се е обогатило то и с какво изкуството на самите турци в рамките на
един оb ща империя . И накрая , преди да се заннмая с отделните кло =
нове на османското изкуство , нека прибегнем към някои философски
категории , за да поясня казаното дотук : Ако понятието „ислямско "- се
дтнася к ьм „ османско " (както общо към особено ), то изкуството на
балканските , нетурски и турски народи в границите на империята се
отнася като частно към особено (спрямо османското ) и; то в 'периода
XV-XVIII sex. 23 Това е времето , в което осмаиското изкуство се офор-
мя , изкристализира , стига до своя апогей и упадък . XVIII век е ,, раз-
дялата " на националните изкуства на балканските нетурски народи с
това на османските турци , което започва да ' се европеизира . Изкуст-
вото на • одчинените от тях народи тръгва по самостоятелен ' път , на-
мерило естественото си ново развитие с повторното си rrp иобщаване
към : евро i іейските и неислямски традиции .

ДЕКОРАТИВКО -МОНУМЕНТАЛНИ ИЗКУСТВА

Те са гi одиинени на архитектурното и строително изкуство . Съще-

ствуват , за да украсят сградата , за да с ьздадат естетическо внушение
на конструктивните влемёнти , да гіодсилят и допълнят замисъла на
строителя . Всеки т► аметник на архитектурата е резултат от хармонич-
ното единство между строително и :декоративно решение : Подчине -
нието обаче на декоративно -монументалните изкуства не е абсолютно
— не са редки случаите на ,,отк•ьсването " им не само като обект на
теоретинно - изкуствоведско изследване , а и като самостоятелен жанр
— например монументално-декоративната живопис , стенописа .24 Съ-
що така те са - оказвали влияние в една или друга степен и върху архи-
тектурните концепции . Не са единични .случаите , когато декоративното
начало е вьздействувало вьрху конструкцията и аркитектониката на
сградите в гi оложителён или отрицателен смис•ьл . В първия случай то
71
 ~

е довеждало до олекотяване и оживяване , разчупване на формите в +

една сравнително студена и строга архитектура , във втория - до на-
рушаване на пропорции, неясното и аморфндст в - общия замисъл
Тези две възможности се наблюдават предимно, през ХVIII век в
Османска Турция и преди всичко в периода ,, Ляле деври ". Тогава , с
нахлуването на европейското влияние чрез стиловете Барок и Рококо
се ' нарушават класическите форми на османската архитектура ' и тези ~
направления се възприемат различно според вкуса и усета на` творците ,
но във всички случаи най -силно въздействие оказва декоративната им
функция . Прилагани различно и с различна мярка , елементите от де -
• ~
коративните и пластйчни изкуства , дошли от Европа , са дали своя ;
решаващ отпечатък върху редица османски паметници на архитекту- Э
рата от това врёме . ,
• Пластичните елементи са недел •ми от архитёктурата , но тъй като
имат и декоративен и символен характер , ще ги разгледам тук .
С натрупване на строителен опит , османските турци определяТ и '
своите предпочитания към едни или други пластични елементи.. Още ;
с възникването на османскдто изкуство те .започват да използуват раз-
лични конструктивно -декоративни форми в гражданската си и култо-ва
• архитектура . Определено може да се каже , обачё, че тези , които дават
характерния облик на едно ново творчество , са пластичните елементи
в култовите сгради . .
Тези форми и , елементи са много разнообразни . Някои автори из-
брояват 24 вида ,25 но между тях можем да отделим две основни групи
- първостепенни и второстепенни по значение . От тях също можем
да различим няколко вида, върху които ще спрем нашето внимание .

ПЛАСТИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

Първостепеним пластхчхн едементи

• КУПОЛИ . Това са едни от основните пластични елементи в осман -

ските култови паметници . Според някои учени произкодът на куполите '
е древноазиатски ,гб откъдёто тези форми са преминали в Мала Азия ,
Древна Гърция и оттам - в Европа . Безспорно османските архитекти
възприемат куполните форми чрез посредничеетвото на Византия , ка-
то ги усъвършенствуват и разнообразяват . Същевременно , те заемат
острдвърхите куполи от ирано-селджушката архитектура и фактически
това са първите такива конструкции ; които те издигат - по техен
образец :
72
 В повечето случаи гтластичните елементи на даден архитектурен па-
метник са резултат от общото планово решение на сг. радата . Тъй като
османските турци използуват различни планови схеми , които с течение
на времето се изменят , това се отразява и върху куполните конструк-
ции . Най -голямо разнообразие, съответствуващо на отделните плано -
ви,. схеми , откриваме в култовата османска архитектура . Първоначално
_.
се появява ,, брусенският . тип " джамия ,27 при който куполът е един ,
гтокриващ -квадратен молитвён сал'он : Над входа на джамията обик-
новено има навес , напомнящ на средноазиатеките покривни козирки :
За този вид паметници са характерни . аркадите , като над _ всяка арка
също има rro един мал •ьк купол .
Пластическите елементи в класическата османска култова архитgк-
тура :или иоявилата се след брусенския n ериод от XV век ; често пред-
ставляват малки кубични ьглови кулички на осмостенен барабан , по -
крит с полусферичен кутi ол: В големите джамнн sаедно с тази основна
форма в зоната над барабана са разположени хармонично и се издигат
едни в•ьрху други полукуполи , пиластри , малки кубвта и кулички . На-
пример джамията Сюлеймание в Истанбул е . образец .на такъв тип
джам;ия, където се налага както балансът на форми , така и съвърше-
ният им от : естетическа гледна точка архитектурен образ . Линиите ,
образуващи се от . стройните минарета ~ техните островърхи куполи,
допълват това внушение за красота и равновесие .
Силуе•rьт на малките джамии се ;.различава :от този . на големите : Те
са строени, по образец на гражданската архитектура и затова пластйч ='
ните им елементи напомнят пластичните форми на жилищнитё сгради
в Османската империя . Покривите им са_;вьв формата на пирамида с
козирка ,. които излизат над тялото иа сградите . Към сградата обик-
новено отдясно се намира минарето ,; което в повечето случаи е неви-
;
соко и тромаво .
Това сходство на малкитё . и в повечето случаи провинциални джа-
мии с жилищните сгради в импе, рията ми дава .осноsание да се спра и
на:

Пластичните елемёнти в гражданската архитектура .

Както споменах вече ; пластичните елементи , характерни за общест-
вените и жилищните сгради , са съвсем различни от твзи в култовите'.
~ Покривите са ниски покриващи гтовьрхности и образуват четиристенна
ттризма : Поради необходимостта , обаче , от по -голяма жилищна площ,
постепенно силуе rьт на тези с'гради се изменя и напомня на обърната
пресечена ттирамида , тъй като горният етаж обикновено се издава над
долния , в резултат . на необходимостта от увеличаване на жилищните

73
 помещения . Сrа.оред Арсевен 28 ггластйчните фо,рми в тази архитектура
• не •сама се различават от тези в мюсюлманската култова , а дори са
• наггьлно гтротивоположни и то именно защото джамиите се стесняват
• във височина, Тази извисяваща се форма има символично значение -
издига се молитвено към нёбето . Функционалното предназначение на
r ' жилищното строителство определя и •изисква тъкмо обратното — до-
пната -част да е по-тясна , еркерите — един > или повече — позволяват
на етажите да се издават един над др.уг и да се разширяват . Над по-
• кривите , к.оито напомнят на разстлана шатра; се . издигат оригинални
• и дтличаващи се един от друг комини . Такива комини се наблюдават
•
'? и в нашите къщи от времето на Българското възраждане: покрити: с
керемиди , с отвори за, дима ,- двойки , така наренените близнаци или
1~ `` единични ; чеr иристенни или цилиндрични .
1VI И HAPETA. Тези ггластични елементи в османската култова архи-
• тектура еа сьщо с ггьрвостепенно значение и се изменят във времет b,
съобразно ё различните архитектурни школи . Минарето .се състои от
• ! следните конструктивно -декоративни елементи ; кайде ( осно. ва), пабуч
(стъпало , подгго.ра), гьовде ( тяло ), шерефе ( балкон ; викало ), кюлях
(шатгка, кутгол ), алем ( металния символен . знак на върха — нолумесец ,
' стилизирана пика, флорален елемент и т . н .): Преходната стъпаловидна
29
час~гZ между тялото на минарето и шерефето е в сталактитна форма ,
която ще се спра `по- нататьк . .
Ло ' времёто на барока, т .е . XVIII век , на мястото на сталактитите
се изтголзуват тгластични формй , нагrомнящи украсата на каг ► ител • в
коринтски стил . Сам'ите шерефета са' вече декорирани с а'журни рёлефи
~ и различни скулгттурни фигури в бароков стил и рококо .' Понякога
шерифетата са няколко и се свьрзват помежду си с вътрешна спира-
ловидна 'каменна ' стьлба . Обикновено куполът на минарето е дървен
и . покрит с олово . `
Към по -малките и провинциални джамяи има - изградени от тухл`и
и покрити с мазилка минарета , в които не участвуват всички изброени
конструктивни и декоративни елементи . Също така , има и дървенй ,
които натгомнят на четиристенни кули с малка наблюдателница на
, върха , к ьдето ё викалото, на мюезина . Те са`с малък ггокрив , покрит с
дъски , обикновено четирискатен . Такива минарета има и у нас , най -
често кьм селски джамии . а

Най- високата и ёочещазавьршека вьв височина точка на минарето ,

както споменах , е алемv т : Вероятно поради символното му значение
той е считан за ггьрвостегхенен тгластичезо елемент и се разглежда от-
делно от останалите части на минарето : Действително , следва да се
стгра малко по- обетойно на него , тьй като често погрешно се смята ,
74
 че на върха на в •яко минаре стои полумесец . Фактически , алемите са
най - различни по форма и вид и произходът на най -разпространения
от тях , погрешно се свързва с полумесеца - държавния символ на
редица мюсюлмански страни .3 1 Много често тези знаци са стилизира-
ни в•ьрхове на ор•ьжия — пики; котгия или флорални композиции , об -
градени със сьрцевидна рамка . Те или символизират ' османската воен -'
на и дьржавна . мощ, или са декоративни варианти върху един древен
тюркски мотив = животински рог , какъвто се е поставял на знамената
( конските опашк'и) на тюрките ; който от своя страна символизира сила
и нетr обедимост .З2 Поради това този алем е със завити нагоре върхове , ;
почти допиращи •се едия до друг ( особено в по- ранните османски джа-
мии ), а не о • иращ се на долн'ия си връх като сърп на гголумесец . Пред-
назначението на алемите е и да показват посоката към Кабба ( Мека)
на молещите се мюсюлмани . Двата върха на ,, рога" са свързани под
права линия и са обърнати в тази посока. По същия ' наиин, са орйен -
тирани и всички други видове алеми.

f г'~ Второстепении пластични елементи .

Q т тези пластични елементи най - важно място заемат сталактити -
те ., Това са ггризматични форми , .които служат като преходна стъпа-
ловидна част, зада се свържат две повърхности или строително -деко -
зз
ративни елементи , от които едната е над другата и изггьква над нея .
Чрез сталактитите се осьществява и една от най - разпространените де-
кдративни техники в строителното изкуство на османскитё турци . На-
званието им , както. личи от определението , произхожда от техния ре-
леф , който наггомня на сталактитни образувания . Кубан сочи , че първи
образци от „сталактити " са открити в Хоросан , използувани ; при пре-
34
ходи между стени u ку • оли B михрабни . ниши и тір ,
П ьрвоначално сталактитната украса npu османските турци е тв•ьрде
строга и семпла , но с течение на времето сё усложнява , вмъкват се
различни по форма елементи , изиолзува се смесена техника - тухла ,
камьк , мозайка и пр . В •някои сгради , например джамии , има сталак -
тити, изработёни от дьрво . Особено много те се усложняват през XV-
XVI век . Независимо от това , поради ггредпочитанията към пестелива
декорация , в класическия период на османското изкуство , често 'тя се
съсредоточава изключително в тези пластично -орнаментални форми .
По този начин се ус • лва и ефектьт на украсата , съответствуващ на
вкуса на османските творци кьм рационална естетика .
Д o XVIII век тіочти не сьщеетвуват османски сгради без сталактит-
ни преходи и сталактитна украса : Тогава те биват заместени с баро-
75
 кови елементи , елементи в стил рококо или с ;форми в разнообразни .
европеизирани- съчетан ия . 35
Други пластични елементи с предназначение да пе осъществи пре-
ходът от една плоскост към друга, която изпъква над носещата те-
жестта , са ъгловите вркери. Най -често в, османското строително изку-
ство те прёдс.тавляват ;отновд ст•ьпаловидна форма от тухли и камък .
Имат древен і i роизход , използуват се .още от хетите и от древнитё
тюрки в Средна Азия . В много къщи ;в Ан'кара , Кютахия , Бу_рса и
другаде в Мала Азия могат да се видят най-любопитни ъглови еркери ,
`• обикновено тухлени .3б У нас също се срещат в запазени от възрожден-'
; ската ни епоха паметници . Като пример можеда се посочат ъгловите '
еркери в цьрквата ,,Успение Богородично " в Копривщица, строена
п.рёз 1817 r. Те са тухлени ;и покрити с ;мазилка , оцветенв в синьо —
"
ивета на мазилката. на цялата с града.
КОНЗОЛИ .,, Изіголзува;ните от османските турци конзоли са пре-
дСймно дьрвени ,' г ► онякога каменни . В този случай те имат и декора-
тивно n редназначение ; например в чешми , където поддържат навеса
k. на чешмата'. з7 Някои. конзоли са във формата< на сталактити - те са
малки и са обикновено върху пиластри, при порти и врати , с функцията
да ` поддьржат напречната греда или свода . По всйчко личи , че осман-
~г іите ' са ги заели от селджушкото изкуство . • . •

iI ~ В нашето строително изкуство , 'предимно гражданското , се наблю -

дават образци от извьнредно изящно изработени дървени конзоли в
• дьрвени сгради от османския n ериод й предимно — от втората поло -
вина н a XVIII 'и Х IХ век : Като се ' изключи общото им функционално
~.~ • предназначение с тези ,; уiіотребяванй в сградите • на османските турци •
и материальт , о'т който санаправени , отгределено може да се каже , че
в жилищата , обитавани от бьлгари , конзолите имат` й чисто естетиче-.
ско внушение: Нещо , което не е •отбелязано ' от турските изкуствоведи
по отношение на конзолите , от • който и да е тiериод в малоазийската
или друга архитектура на османските • турци . Този факт може да се
обясни , според мене,' с разцвета на дърворёзбените школи в България
от вто'рата тгол qвина на XVIII век ' до Ос• обождението . 38
КАПИТЕЛИ НА К' ОЛОНИ . Османските турцй използуват два ос-
новни вида каті ' ители — така наречените орнаменти ,,баклави " или
. известни в европейската изкуствоведческа наука като ,,турски триъгъл - '
ници " 39 и сталактитни : При това , както сггоменах , говорёйки за ста-
лактитите , украсена е само преходната ' част , докато носещата ` повъ-
рхнаст т► редставлява iinocxa четириъгълна ( квадратна) плоча.
Капителите ,,на баклави " • а ггьрви път се появяват в Бурса и в памвт-
ниците от бурсенския период на османското изкуство . По-къено ' са
76
използувани от архитёкта Кемаледдин през Х V век в джамията на '
Баязид II в Истанбул . Но в преобладаващия вид са сталактитните ;
капители , разпространени както в Анадола , така и в Румелия. и други '
области от империята . „ Ренесансовият коринтски стил", както г. о на- I
рича Арсевен ,40 се появява в капители ггрез XVIII век .
ПИЛАСТРИТЕ И КОЛОНИТЕ на османските архитектурни па-'
метници са гладки и цилиндрични за разлика от профилираните ( ё,
канелу. ри ) на древните г•ьрии и, римляни или пък спираловидните прй
селджуките . За да подчертаят отново рационализма и вкуса към строги
и непретрупани с декоративни орнаменти пластични елементи в изку-
ството през класическия османски период , най - често турските, изкуст -
воведи сочат за образци изработените ат камък , мрамор или дърво
колони и пиластри . Ако трябва отново да подчертая самобятността
на българското строително изкуство през Възраждането , следва да
обърнем . внимание на разнообразието отд•ьрвени колони , подпори и
ггиластри в преддверията на къщите , ц•ьрквите и манастирите , подпори
на rгорти и др . Те с•ьщо се отличават с простота , дори природонапо -
добителност . Някои от тях наг ► омнят направо изсечени с две разкло -
нения дьрвета , а други са като гладки т•ьнки стволове , с малка корона .
от растйтелни и други стйлизирани мотиви , у нямащи нищо . общо с
кори:нтските , византийски или ренесансови и постренесансови евро-
пейски каг7 йтели .
АРКИ И `СВОДОВЕ . В османската архитектура те са два основнй ,.
вида - остров•ьрхи u плоски . B повечето случаи в един и същи строеж
се изгголзунат заедно и двата вида . Големите арки над всички врати и
портали ' са о'стров~ьрхи , но под тях обикновено има плоска или закръг-
лена арка .' Аркитё , предназначени за поддьржане на куполи , са остро -
`в•ьрхи . Лри ггрозорците - също .` Много михраби имат сталактитна
аркадна ниша . Островърхите арки се появяват след ХI. век при селджу=
ците, отк ьдето преминават в османското строително изкуство , а по -
рано се срещат в Самара , както в унгуреките паметниии . Според Ун-
сал41 техният далечен ггроизход е шумерски :
Блоковете'; от които са изградени арките , са плоски и гладки , обик-
нове'но' са неоцветени или в един ивят, а в гто -големите и представи -
телни обгцествени и `култови сгради , деко_рацията им се състои в реду-
ване на черно и бяло или червено и бяло . Понякога украсата им
ггредетавлява ритмично новтарящи се с•ьщо двуцветни стилизирани
мотиви вьв формата на листо;
В някои аркади от XV-XVIII век , нагi ример в Бурса и Истанбул ,
отделните звена от тази начугi ена верига представляват така наречени -
те . кешкемери или гайrnагглии арки , т . е. вьв формата на вити вежди - гай -

77
 ~ тани . Иапример аркадата =на джамията Емир Султан в Бурса, намй-
раща се във вътрешния й двор , в Соколу джамия в Истанбул ' и други.
У нас n одобни аркади са изполsувани в самоковската Байракли `
джамия и в редстроежи на Кольо Фичето . Но в неговото архитектурно
творчёст •о те напомнят гговече на кобилица - не са така подчертано
~ заострени в цен rьра,- а по-заоблени , откъдето носят. и названието си .
КОРНИЗИ ; БОРДIОРИ и ФР'ИЗОВИ РЕЛЕФНИ БАНДОВЕ . Из-
вестно е , че тякната функция е да обграждат или разграничават деко-
~ ратiлвни пана и релеф'и , с които ги отделят от други композиции или
~ части на дадена сграда , като по този начин подчертават самостоятел=
_
- • ността им.
В османската архитектура те са използувани твърде често , но едва
ли можем да се съгласим с тв•ьрдението на Арсевен,42 че това се дължи .
на някакво тгодражание на илюминаторското и миниатюрно изкуство ,
~ където всеки текст от ориенталски ръкопис или всяка миниатюра били
заграждани с тази цел . Защото , както той сам посочва , техниката . на
' изработката им е също като византийската, а бих добавила , че такива .
са и мотивите , които ги украсяват през периода Х V-ХУ III век 43 _
твърде много напомнящи византийските .
За . да довьрша прегледа на пластичните елементи и тяхната деко -
,
д ративно -функционална роля , слёдва да се cnpa на прозорците. Чрез
своето оформление те създават догiълнителен
: ефект от светлосенки ,
~
` нвзависимо от чисто практическото си предназначение .
}` Те са с дървени , каменни или гипсови конструкйии . 44 Обикновено
са с двойни ст•ькла , като в•ьншните са безцветни и в геометрични фи -
I гури; образувани от самата . форма на стьклото . Използуваните форми
на вьншните прозорци са обикновено крьгли , яйцевидни и процьлго -
' вати , така нареченото слопско око . Вьтрешните често са с цветни дтъкла
~ и ,декорирани с флорални или ортографски мо. ти,ви , съчетани в .красиви
композииии . •
~1 Прозорците в култовите сгради на осм,ански:те турци обикновено са
разположени в два хоризонтални реда един над друг , като долният е
• с плоски рамки , с бронзова или : желязна решетка , докато горн ~гят е с
арки ,. а вьншната решетка е гипсова . Тя е в разнообразни геометрични ,
фигури - ромбове, три •ьrьлници, мноrоъгълници , които образуват
• сложна мрежа от комбинации с рози , кръгове и звезди . ,
В началото н a XVIII век се появяват бронзови решетки; подобни
на ёвро rзейските ренесанеови и следренесансови и същевременно в ня-
'? кди от тях се наблюдават ггричудливи флорал и; охльообразни -и други
~
~ мотиви , образувани от пре rьването и оформ.янето< на метала . Те пред.-

/ О

- . . . . . . . . .
ставляват една смесица от най - разнообразни и разностилни съчета-
45
ния .

ДЕК.ОРАТИВНИ МОТИВИ И СТИЛОВИ НАПРАВЛЕНИЯ

За да си с•ьздадем най - отчетлива представа за украсата , и• ползувана

от османските турци , следва да сё cripa ua основните групи декоратив-
ни мотиви и стилови направления , съществували през изслёдвания
riepu од
Слоред А . Акар и Дж . Кескинер4б върху турското изкуство е имало
четири основни вида влияния .
1. От Централна Азия и Далечния изток — изкуството на уйгурите ,
хуните и китайското изкуство , което според тях никога не е било пре-
кьсвано , а е било извор на мнажество мотиви , а в живописното ( ми -
ниатюрната живопис ) най -силно е било влиянието на уйгурите .
2. Близкия изток : персийското и селджушкото , монголското и това
на сафавидите . •

З . Анадолското и в Средем • изток — елинистичното , на хётите; са-

санидите и Византия .
4. Местни фактори — стилове и форми в изкуството , свързани с
вкусоветё на владетели , местни школи в декоративното изкуство с ко -
рёни в Багдад , Мосул , Тебриз , Диирбекир , Централен Анадол ( Коня ,
Кайсери , Сивас ), Истанбул , Бурса и Одрин . В добавка на тези чети`ри
вида влияния те посочват фактори , действували в различен период от
време и заггадноевропейското влияние .
Периодите , от своя страна , които те сочат , са пет :
]. Декоративното изкуство преди XIIi век .
2. През X1Ii u Х]V век - селджушкия : период и на анадолските
княжества ,
З . Ранен османски период — XV век . ._ •

4. XV1 и ранния XV1I век - най - го'лемият връх в развитието - на

изкуството вьв всички негови области , или класическия период в тур-
ското декоративно изкуство . •

5. Турско ,; Рококо " от XVIII и Х I Х век .

Като изключим дбстоятелството , че авторките говорят за турското
изкуство , с•ьществувало като едно единно цяло на територията на
днешна Турция и Османската империя още преди XIII нек , по принцип
може да се сьглася както с ггосоките на влияние , така и с периодите ,
• през които • то е премянало .47 Приемливо е и определението ,, турско
Рококо ` ; що се отнася до декоративното изкуство и времетраенето му
до 'XIX век , включително като най - общо за един стил , при който в

79
I
I
I различна степен се наблюдава съотношението между класически фор-
ми на османското изкуство и на европейското следренесансово .
Защото , при това_ съчетание във всички случаи в споменатия отрязък
, от време , декоративното изкуство на османеките турци наподобява •

;i. повече на стила Рококо с оглед на същностните му белези , отколкото

на което и да е било друго европейско стилово наггравление , дошло
~ след него - било барок , ампир , бидермайер и т . н .
Ii ДекоративнитС мотйви биват рисувани и пластични , изпълнени с
най - различна техника й , колорит . •Можем да ги разделим в няколко
, основни вида и групи според разпространението и дроизхода им , а
~ така също — в подгру • и според специфични техни белези .• Едни от
най - разпространените са : •
д I. РАСТИТЕЛНИТЕ . Между тях могат да се посочат няколко под-
ГРупи :
Флорални . Те от своя страна са изобразявани по различен начин • и
маниер, •,
1. В стила „ хатаи ". Този тигi e B осн•овата на флоралните мотиви в
• декоративното изк у. ство на османск •те турци , те са извънредно стили -
зирани до сте • ен да не може да се открие какви иветя са изобразени , •
т . е . какъв е произходьт на мотивите .
2. Лолуст 4tлизи-рани флорални ' мотиви , т .е . произходът им може да
се открие — това са лалета , рози , карамфили ; нарциси и др ., изобра-
• зявани по различен начин . Например в керамичната украса има 312
вида лалета само в истанбулски архитектурни паметници .48
3. Флорални мини• тюри .
А . Това са наггьлно натуралистично изобразени цветя — стръкове
с цветя' или отделни иветчета , във вази и т . н . Този тип е присъщ пре-
49
димно зa XVIII и XIX век , издържани в така наречения жанр шукуфе .
Б . Листа . Това са еднолистни , двулистни , три и повечелистни мо=
• тиви , изобразени както в геометрични стил зации , така и натуралис-
тично отново през XV1II и XIX век .
В . Дървета . Съществуват множество стилизирани и натуралистично
изобразени дьрнета , но най -разпростраыените са пет • вида = кипариси ,
фурми , плодови и цьфнали дьрвета и така наречёното дарво rга живота
— символен мотив с митологичен произход.
Г . Плодове . Тези мотиви • се появянат предим'но през XVIIT вeк и 50
• предетавляват гроздове и нарове , често поставени във вази и вазони . .
11: 3 ооморфни мотиви . Най - разпространени са в декоративно -мону-
мёнталните и приложни изкуства n рез XV и Х VI век .' Използуват 'се
• наред с растителните , но от Х VIII век нататък напьлно - изчезват . Тези
мотиви сьщо • можем да разделим в няколко подгрупи .
80
 А . Изображения на животни , легендарии и митол qгични същества ;
от които най = разг► ространените са през Х V век и имат анадолско -сел =
джушки произход:
l. Представляват дракон, феникс , яариии - получовешки полужи-
вотински фантастични изображения - морски или земни .
2. Стилизирани зооморфии ' мотиви , птици , риби и други морски
животни , коне, лъвове , тигри , -елени и пр .
Б . Мотиви в стил ;, руми ". Те се състоят от стилизирани форми на
крила , крака , човки и други • части ' от зооморфни форми . Това са едни
от най -разпространенитв мотиви в изкустното на османските турци ,
които до голяма етепен огrределят неговата отлика от останалите ис-
лямски изкуства . Свързани са с изкуството в Средна Азия , селджуш -
кото , византийското и антично евронейско изкуство . Техните комби -
нации с геометрични орнаменти., както споменах , често се наричат
;, арабески " _ _
III. Геометрични и символии мотиви . Този тип мотиви са в по-голяма
или по - малка степен ггодчинени на ислямската философия й естети ~е-
ски въз, гледи и са изтголзувани предимно от турци и араби . Могат да
бъдат разпределени в :
А . Геомётрични мотиви като крьгове , триъгълници , квадрати , звез-
ди , iиногоъrълници и пр :, които съчетани в композиции , символнзират
безкрайността на Вселената : Обикновено са използувани когато гра-
ниците на комггозиционнитё решения не са точно определени , т .е . не е
точно фиксирано ' началото и краят . им в каменопластиката , дърВорез=
бата или металоггластиката . Те сь.що така намират място и в украсата
на ръкоггиси , където изпълват обикновено празните полета около тек-
ста, заглавнитё страници и тгр.
Б . Символични мотиви , съзнателно или несъзнателно представля-
ващи различни идеи и ггредстави . Произходът им следна да бъде от-
несен. към много древни цивилизации и рестгективно примитивни вяр-
вания. Често тези мотиви преминават ° в геометрични и други фигури .
Например мотивът „ облаци ", чийто • роизход може да се търси в да-
лекоизточното предислямско изкуство . Фактически , това са два вида
мотиви - дракони , напомнящи на облаци , или облаци със светкавица :
Те приемат най - различни форми , вълнообразни и зигзагообразни и
имат широко приложенис при османските турци през XVI и XVII век .
Техните стилизации с нищо не напомнят далечното им символично
значение на две противопоставящи се сили . Подобен е ; и мотивът „ тай -
ки " с китайски произход, който ггредстанлява спираловидни фигури ,
включени в окрьжнос:т , ттървоначално оцветявани в черно и бяло . Из-
образявал . е борба между две животни или стилизации на мъжко и

~:~
 женско същество . Този мотив , преминава в тюркското и оттам - в
изкуството на османските ту,{ ци ( предимно в килимарството), но вече
~ с друго символно значение , изобразяващо п, редставата за ден и нощ :
~ С течение на времето обаче това символн: о значение , подобно на много,
~ други , се изличава от паметта на османските творци и п~1 дължава да
съществува единствено като неясен • декоративен мотив .
IV. Ортографски мотиви . Това е украса , състояща се от букви от
арабската азбука в разлмчни шрифтонв , и е използувана как,то в архи-
z: тектурни , така и в паметници на ггриложнота изкуство . Честа тези
мотиви са така стилизирани , че е трудно да се различат от меандър ,
i свастика и други декоративни елементи , използуван 'и в бордюри , кор-
низи и фризове . _
• Извьн тези основни декоративни моти:ви , мога да :набележа още
редипа второстепенни и тгреходни до появата на европейските в стил
рококо , барок и ампир , а и други европеизирани без определена сти -
лова характеристика. Наггример с•ьдове като вази , чинии , стъкленици
за розова вода, ибрици и други подобни ; свещниии ; и кандила; кораби
цi:- и лодки , орьжия ,; различни пособия и инструменти - мастилници,
калеми , ножици и дру r и , изобразявани най -много в•ьрху надгробия . и
~ свързани с профееията на покойника , в това число -. разтворени книги
g ( кор.ани ), известяващи грамотността или учеността му ; отделно биха
~ . могли да се изброят видове чалми и гг.р, ; с•ьщо поставян.и на надгробни
паметници . Те са свидетелствували за ранга или занятието на предста-
, нители на военната , административна иучена прослдйка в османското
общество; архитектурни т ► аметници като джамии, гробници и др ., най -
. . . .. .

~х често иредставляващи релефи върху стени и зидове , на култо,ви сгради

~= и т . н . , Последният вид декоративни . мо.тиви е разпространен преди
; всичко през XV П I век и започва да се използува оттогава и в илюми -
наторското изкуство , в rькани и бродерии . :По същото време се ггоя-
' вяват скултгтирани, везани и рисувани дворци , павилиони, заобикдле -
ни с езе.ра , дьрвета и rip., крепости и цели градове , напомняй t и иовече
европейска , отколкото източна архитектура .
В общи линии това са "видовете декоративни мотиви в" османското
изкуство .
М:оже би тграви впечатление , че на няколко места използувам тер-
мина иатуралистичко изобразяване на мотиви, а не реалистично . При-
чината е , че; те ' г i редставляват ггресъздадени в детайли и природонапо-
цобително . дървета ,? цветя ,и други , но не намнрам за подходящо и
правилно такъв вид изображения; с функцията w а украсителни мотиви ,
, да наричам реалистични . Това не се отнася за живописта , било на
източните народи , в `това чи.сло и на османските турии , било на евро-
8.2
пейските , където приеъстват подобни изображения . Сюжетната ориен -
талека миниатюра може да бъде реалистична и абстрактна , така както
и картината със еюжет , с претенции sа сюжетност или изразяваща
някаква социално-психо - логическа представа на всеки европейски ху-
дожник от всички времена . Като казвам това; имам предвид целта на
двата вида изкуство - едното '- декоративното изкуство — се стреми
да украсява чрез форми различни паметници на изкуството , другото
— да изобразява в различни форми действителността . Имам предвид
и средствата, с което си служат художниците , създадените от тях шко -
ли , моди и стилови направления . И тук стигам до въпроса за тези
направления в творчеството иа османскитё турци , които ще разгледам
в най - общи линии вьв връзка с декоративно - монументалните изкуства .
> Независимо от всичките видове влияния върху османското изкуст-
во , съотношението Евро n а = Изток съществува още от сформиранет, о
му и то се осъществява в . разграничаването на двете основни естети -
чески на ~ гравления ;, руми " .и_.-.
,. „ чини
.~....,." ( хатаи
,.,,..,. ,. ): Те от своя страна идват
от връзката на османското изкуство с традициите на цялото Близко -
и Средноизточно изкуство . Като най - обща характерйстика за двете
направления съществуват определенията , че „ чини" е художествен ма-
ниёр с далекоизточен и средноазиатски произкод, _. а „руми " — с визан -
тийско -селджушки . 52 Чрез тях се осъществява първият момент на ком-
промис между две естетич.ески гіозиции и съчетание на две различни
групи художествени форми . До двете направления се е достигнало чрез
подбора и дьлгата художествена практика на майстори с ,различен
народностен състав и религия . Тези две направления се преплитат не-
прекъснато в продължение на цялото средновековие и въпреки , че мно -
го от признаците в тях са изравнени , това, което създава тяхната ха-
рактеристика на стилови • направления е следното : В стиловото
направление „руми " rгреобладават мотиви и композиции със 'зоомор -
фен ; символен и растителен произход , които най -често са свързани със ;
селджушкото наследетво, което от своя страна е повлияно от древно-
тюркското , антично-европейското и византийеко изкуство . А характе-':
ристиката на „ чини " ( или хатаи ) 5 з се заключава в предпочитанието на
орнаментално - геометрични схеми или расти.телни традиции . Вече да-
дох примери sa орнамёнтални мотиви и тяхното изтголзуване в деко -
ративното изкуство на османските турци , ще приведа други , к,огато
говоря за отделни декоративно -монументални и други паметници . Тук
искам да стіра вниманието върху някои любопитни подробности —
как в далечното минало е било ехващано различието между творци ,
,работещи в маниера ,, руми" и ,;чини".

Е:~СЭ
 За тези две наггравления най -ранни сведения черпим от поемата на
Низами ,,Скендернаме", наггисана в 1200 година . Арнолд • дава откъс
от нея- в английски превод54 ; в който се говори за съперничеството
между представители на , тези две художествени школи . Накратко съ-
държанието е слвдното : след един богат лир при китайския император ,
на който гтрис•ьствуват множество управ •ици със свои приближени от
• различни краища на света и на който е поканен Александър Велики ,
• започва спор откъде са най -добрите художници , артисти , музиканти
и с какво са прочути . Тогава решават да се направи състезание между
55
един художник , творящ в стила „ руми " и един — в „ чини ",
На двамата художници в•ьзлагат да украсят един купол , като го
• разделят сьс завеса . 56 Всеки трябва да работи , без да вижда полови -
ната на сыгерника си . За ' учудване на всички , след като махат тази
преграда се оказва , че няма никаква разлика между двете половини —
сякаш изписани от една и сьща ръка . Тогава на един от присъствува-
щите , rp ьк гго народност , му хрумва да сложи отново завесата и за .
• обща тгочуда , половината на художника от „ Рум " се оказва единствено
украсёна, докато тази на художника от ,, Чин " поrьмнява ; става като
мьтно огледало . Какво е ставало ? Блестящият майстор на позлатява=
• не; владеещ умението да nonupa u с•ьздава сьвьршена гладка по, въ-
рхност ё успял чрёз нёя да отрази композици;ята на съперника си . ;, Съ-
диите" отсьждат ёднаква награда и за двамата — едини'ят владеещ до
сьвьршенство рисуването , а другият - г► олирането и позлатяването :
Този откьс от поемата без друго малко трудно ще ни убеди в рав-
ностойността на двамата творци , колкото и , високо да се е оценявала
техниката н~а „ огледалното rгозлатяване " от позициите на тогавашната
ислямска ёстетика . Но тук очевидно Низами е вложил друг смисъл ;
присъщ на източната иносказателност - еднаквостта в съвършенст -
вото • на майсторите от Рум и ' Чин се крие в разлика та ' между два
творчески подхода н изобразителното и декоративно изку.ство . За сти -
ла „ руми " е характерно умението да се изобразяват и разработват с
високо майсторство установени мотиви и комггозиционни схеми , до -
като за „ чини " са тгрис•ьщи фантазията , ловкостта и илюзорността ,
чрез която се сьздават художествени произведения .
Безетгорно в ггоемата се засяга и выірдсът за рёалност и заблуда в
изкуството — проблем , третиран често в древността и източндто ис-
лямско среднавековие .
И така , до Х VI1I век тези две стилови наттравления са отговаряли
на естетическото виждане и потребности както на творците , така и на
• консуматорите на йзкуството . През XVIII вeк наст•ьпва ярко изразена
необходимост от промяна на нивото на изобразителното изкуство ,
84
която- от своя страна е следствие от промените в цивилизацията на ' г .
Османска Турция . Стильт „ Ляле " запазва : с•ьотношението Европа —
Изток ; което сьществува в направленията ,; руми -чини ", но този стил
изразява новото сьотношение между декоративната култура на една ;
мно.го променена и нагг.реднала в това отношение Западна Европа ,
~
преминала през Ренесанса ,, Класицизма , Барок ; Рококо и т . н ., и един
съхранил се до голяма степен традиционно -консервативен Изток . '
Новото в декоративно - монументалното изкуство се изразява в по -
различната т,рактовка на познати . орнаментални образци , както и във >
в•ьзприемане на нови , което дава отражение върху цялостната архи - ј
тектоника и ко,мпозиция на украсата на изделията от този период . Заr
тези промени са действували различни социално -политически и кул -
турно - исторически фактори още във ,втората половина на XVII век .
При бащата на управляващия през Ляле деврй султан Ахмед •III —.
Мехмед iV Авджин , в Османска Турцяя вече си пробива път модата
на лалето • Тогава се внася всьщност и неговият култивиран вид от `
Холандия , 56a Вследствие на това се засилва предпочитанието към де-
коративното изкуство , в което преобладава растителния и цветен мо -~
тив . В Одрииския дворец , където су.h тан Мехмёд IV прекарал голяма
част от управлението си , мн'ого майстори са се проявйли с изкуството
д отглеждат .разнообразни видове цветя и лалета , като за целта били
засаждани около този дворец . Но едва при управлението на Ax мeд III
(1803-1830 г .), култьт кьм лалето се ттренася в Цариград и приема тези
размери , за да даде , назва • ие на • ериода и на стила , . създаден гi рез
него . Тогава благодарение на притока от евро r ►ейски майстори , в това
ч• сло. и декоратори , и благ:одарение на контакта и общата работа на
чужденци с местни майстори се . с•ьздава вьзможност за кратко време
да б•ьдат усвоени новите образци и мотиви , характерни за европёйски -
те стилове — г i реди всичко - барока и рококото .
От друга страна , поради дипломатико -rьрговски и културни кон -
венции на оеманския и персийския двор ,- в столицата на империята
прониква частичн q влиянието и на персийската художествена култура .
Подобно на евроггейските майстори в Царитрад nребивават и персий -
ски. строители и декоратори , които носят , със себе сй разпространените
rio това време в Персия рисувани и пластични модели . Особено много
персийски художествено -декорати:вни образци от началото на XVIII
век в Османска Турция идват чрез ръкописите и официалните доку-
менти , разменени между двата двора . Персийските били , богато орна-
ментирани с цветя , гтокриващи нв само маргиналите , но и цели стра-
ници . Пр. имери за такива украси има в•ьрху ръкописи и документи ,

85
 намнрацги се н Ориенталския отдел на Народната библиотека ,,Св . ев .
Кирнл н Методий " в София . ;
Под влияние на това изкуство 'в османската столица се създава жан-
°? рът. шукафе — флорален жанр . Той се състои , както личи от самото му ;
~ название, от мотиви - цветя за украсяването на. архитёктурни и други- '
- паметниии . А поради модата на nалето ' в този момент ,• същото цвете
1 се преврьц.tа в преобладаващ декоративен мотив. То от своя страна
приема нови и разнообразни разработки и бива използувано като еле- '
` мент в • нови с•ьчётания . Жанрът „ шукуфе" пронизва приложните жан-
~< рове , декоративно-монументалните изкуства и бива силно• повлиян от
Р{ западноевроггейските стилове и направления . Традиционните осман -
4_ ски мотиви , композиции , традиционните
i баг'ри и ритмика по този на- ;
чин отсты iват на персийските й европейеките , а в паметниците ;, Ляле
F деври " в °рёзултат на сьчетанието източно плюс• евроnейско се ггоявява
една стилова еклектика . Тя на места буди недоумение с вида си ( както
е при чешмите в " Цари Fрад от това време); но основните й бёлези нред`-
° ставляват сложно и богато напластяване на декоративни мотиви от
" разл 'ични вйдовё. Фактически;, в резултат на тези стилови , а й жанрови
; преплитанйя , се явява стил •ьт „ Ляле", на който се подчиняват майсто -
. . . .

„ рите от цялата империя в по-голяма или по-малка степен , ;в, един " или
_ друг вид декоративно -монументално изкуство . $ьрх'у прдизведенията
~ в стил „ Ляле" откриваме познатите геометрични мотиви : дентикули ,
~. сталактити , меандри , цял един европеизир.ан поток от аканти , спира-
ловидни листни извивки : и натуралистично . разработени раститёлни
'; мотиви и вмъкнати между тях архитектурни пейзажи . Коiипозициите
от растителни мотиви'' най ,бьрзо 'се отдалечават от традиционните си
трактовки вьв форма на сложно начупени арки и ве свеждат до обик=
' новени пирамидални решения . Мотивите в тях са максимално реалис-
тични и се окичват с' доп•ьлнйтелен аксесоар от,., панделки и драперии .
- Като любоггитен момент се появяват с•ьдовете:;вази; вазони, коцгници ,
фруктиери , кани , в кдито много често художниците поставят етръкове
цветя и букети . При това тези съдове поити ' винаги са център на орна-
менталнитв ком i гозиции . Като вид мотин; при това ' твърде популярен ,
те са свьрзани от една стрдна с Изтока ;: а оr друга, поради неразби-
рането на формите на тиіговете съдове и тяхната уiiотреба - с Европа'.
Що се отнася до колорита , конт'растът и сблъсъкът на ' разнопосоч-
ните влияния е по-b чёвиден :- В него се съд•ьржат снмволните цветове
в източните изкуства - синьо и зелено , използуват се златото и п:очти
всички цsетове :в тяхната първична яркост, при това понякога в съвсём
абсурдни съчетания . Това не е нищо друго , освен следствие от смеше- `
•

~
86
 нието и недоста rьчното разбиране на естетическите кониепции на ев-
ропейските стилове по:'отношение на специфичния им колорит . •

• Тvl ожё да б•ьдат дадени множество лримери sa паметници на дър- ;

• ворезбата , камвноі ► ластиката , орнаменталната стенопис и други от • пе-
риода ,, Ляле деври ", които еа резултат от усилията да б•ьде следван • ~
преди всичко тi римера на Еврогiа в изкуството . Те притежават онези
недостатьци ; които са гтрисъщи за всички еклектични и компромисни
творби , родили се вследствие на незадълбочено осмесляне на идващи -'
те отвън идеи и модели ; носят белезите на незрялост , подражителност ,
следват модата и увлечението по нещ различно, непознато , и недобре"
разбрано . Същевременно ; през „ Ляле деври " се създават творби и па-
метници на изкуството, ко.ито категорично доказват желанието да се :
модифицира старото, закостенялото , утгадащото , без обаче да се уни - '
щожи и изхвьрли изцяло традидионната основа в изкуството , без да
б •ьдат те нагсьлно по rьлнати и. заменени под в•ьздействието на евро -;
пейската култура м цивилизадия . В този смис•ьл ;, Ляле деври" е период
с прогресивно значение и за османските турци , и за нетурските пода-`
ниии на султана , именно защото iгрез него, не се отричат разрушително
местните традииии , а те се съчетават , ттовече или по -малко сполучливо ,
с дошлите от Европа идеи и образци , като в резултат се явява нещо
трето . То е носител на тенденцията да се подобри и развие, да се
ггреосмисли дошлото отвьн , да се намери наиионална форма за изя -
ната му .
Ето защо , ако трябвадасе сравни стилът „ Ляле " с наст•ыпилия :след
него в , османското изкуство така наречен турски барок, считам , че ,,;Ля -
ле " е по -гголожително и •оригинално явление от естетически -идейна
гледна точка . Турският.барок , а и който и да е следващ стил през XVIIT
и целия XIX .век в оёманското изкуство са много по-подражателни на
еврдпейските стилови течения и моди , и те не са вече оно-ва „r рето ",
което представлява стильт ,, Ляле ".
,
11 ЪРВОР'ЕЗБА

Като първи основен дял от декор:ативно •монумен.таяното изкуство

ще разгледам д:ьрворезбата , тьй като леката обработка на ' този мате -
риал е била причина да бьдат сьздадени едни от най - ранните п,амет-
ници на османското изкуство .
: Дърворезбата в Османека Турция има дьлголетнр. развитие и е
свьрзана с дьр.вената жилищна архитектура . И. звестно е, • е старите
турски кьщи са строенн от дьрво , кирггич и камък , което се обуславя
от наличпето на: тези местни строителни :материали , >от климатичннте
условия , както и от продьлжаване на заварената • строител wа традиция . .
87
 Във вътрешната -архитектура дърворезбата заема =основно място . Тя
изпълва интериора .- покрива стени, ракли , ниши ,. етажерки , а прёди
всичко = врати , тавани , решетки на чардаци , балюетради .
Дърворезбата заема значително място и в интериора на джамиите .
С най - голямо майсторство в тях са изггълнени мимбари ; михрабни —
олтарни ниши , катедри и тронове . Такива са вратата от джамията на
Садреддин Коневи в Коня , XIII- век — в музея Чинли Кьошк — к.ов-
чежето с гравирано вьрху капака му име : Улуг бей Кюркан ; XV век и
др . 57 Като един от значителните запазени образци от XVI век е катед-
рата 'от джамията на Сюлейман I в Цариград. Цялата •е богато укра-
сена с релёфна плетеннца , кръгове и розети , а средната й част е ажурна .
Често в резбата се вмъкват късове седеф , слонова кост, които оживяват .
въздействието с нови , вече живописми петна . Любопитно в това .отно=
шение са шкафчетата за корани и друга религиозна книжнина, украсата
на камини , тронове и други , например огромния трон на Ахмед I в
Топ Капу сарай . Твърде оригинален и рядко с'рещан е начинът , по
който били украсявани каиии - вид кораби с грациозна и издължена
форма . • Чёсто rгьти те представлявали цели плаващи дворци , колори -
рани в различни цветове .' Особено изящно се изработвали многоброй -,
ните rpe6na, които понякога достигали до ЗО чифта .i58 Поради своята
ёлегантна форма , каиците са често срещан мотив в калиграфската ри-
сунка , а вrгоследствие и в пейзажните. изображения на османските твор-
ци .
Мотивите в ; османската дьрворезба са предимно геометрични . Те
са свързани с традицията на гирифта , чиито реализаиии достигат блес-
тящи решёния в декоративното Йзкуство в Средна Азия и s селджуш -
кото изкуство . 59 Този . орнамент се'` среща "върху тавани , врати ', мимб' а -
ри и др. Nl ного често кьм ефекта на резбата е прибавено и `оцветяване .
Характерна• в това отношение е резбата с rый нареченото ,,едирне иши "
, или „ едирне карь ". Така са били наричани `т t роизведенията на ддрин -
ските майстори . Одринската школа съществува от XIV век . Според
Пакалън 60 „ едирне иши " означава термин , упдтребяван , за да харак -
теризира изкуството в Одрин да се оцветява дьрворезбата , а и дървото ,
въобще . Тези произведения имат ярки устойчиви цветове и изящна
изработка . По същия начин освен тавани; долатги , часовници , се укра-
сявали и подвързии на книги . Те се наричали „лаке". 61 Тази школа
била не само твърде известма в цялата имггерия , но далече извън гра-
нииите й . Изделйята , познати под споменатите имена „едирне иши "
илй-,,карь ", стават нарицателни термини , за декоративння жанр - ре-
зба съчетана с дцветяване и тгозлатяване. Към ефекта на резбата по
този начин се прибавя ново въздействие - върху релефа й се наслаг. ват
••
цветни акцен.ти , честодъти съвсем несъчетани с кулминацията в самата
резба , И тази нова цветност в някаква степен обезплътява резбата,
потапя я в нова , съвършено различна атмосфера , създадена с израз-
ните в•ьзможности на живописното изкуство -. По този начин се укра-
62. ,
сяват тавани , ракли , каруци
Промените , които настъпват с евроттеизацията в изкуството на Ос-
манска Турция през XVIII век не отминават и дърворезбата . Новите
реалистични форми на ренесансовото изкуство , пищните мотиви на
стиловете барок и рококо , . изящните и строги линии на класицйзма
завладяват въображението на творците в Османска Турция , силно въз-
действуват на одринските творци . Сложните геометричнй орнаментал -
ни схеми , прис •ьщи на източната декоративна култура , се опростяват ,
свеждат се до сьчетания от най - прости геометрични форми - квадра-
ти , триъгьлници , ромбове (баклави.), четириъ rьлници и техните съче-
тания . Освен това, геометричната орнаментика никога повече не се
използува като единствена в•ьзможновт за декорация , а винаги е съче-
тана и с растителни мотиви . Тези. растител. ни мотиви през началото
на XV1i] век всё още са били възприемани ггримитивно и ллримитивно
възггроизвеждани : В памвтниците от този ггериод откриваме натура-
листично и .<буквално копиране на образци ; старателно се режат кани
и кутги, цветя с гглоськ релеф и се съчетават . е геометрични плетеници
и . т :н . .
При оцветяването на резбата , както и при оставалите декоративно -
монументални язкуства започват да се изтroлзуват почти всички цве-
тове - както символите на Изтока , така и злато , цинобър , умб.ра и
т . н ., често в крещящи и почти абсурдни сьчетания .
След завоюването на Балканския тголуостров от османците и след
като бива .нарушено развитието на вече установени балкански школи ,
ателието н'а Атон остават да сьществуват , като бъдат център , в който
продьлжаиат най -цялостно и последователно тези традиции . Те се съ -
храняват , а сьщев .ремённо декоративно - монументалните изкуства и
преди всичко резбата се осьвременяват и развиват : Тоеет , осъществява
се един естествен процес на еволюция в тези изкуства , при което се
запазват традиции ; но се осьществява и врьзка с официалното изку-
ство на Осман.ската империя . От друга страна ; контактьт с, Европа не
е наггьлно г+ рекьснат ., Известно е , че монаси и таксидиоти от Света
гора са ггьтували по евроггейските земи и са стигали почти до Виена
през време на цялото османско владичество , което се е дължало на
потв•ьрдените от османеките . власти привилегии; които монасите и са-
мите манастири са притежавали преди завладяването на Балканите .
. Това е станало с цената на огромни. откупи и извънредни облаганяя

89

1
/
г
4
F ,.
на манасти ~эите , имотите им и т . н ., за •което овидетелствуват немалко
документи .
з •

Така или иначе , изкуството , създадено на Атонския полуостров за-

пазва своите отделни национални черти , но тук се постигат и основ-
ните художествени белези , които стават присъщи за художествената
култура във всички балкански земи rio време на XViII-XIX в . Ho вoтo
в изкуството ,дошло с началото на Х V Ц I век в империята , се отразява
на произведенията на дървопластиката на светогорските майстори ,
преди всичко в две насоки :
1. От сюжетиката и мотивите на тази резба изчезва завинаги сред-
новековният плетеничен орнамент .
2. В началото на XVIII в . се легализира възможността за пряко
заимствуване на декоративни мотиви от европейските стилове .
Тези два белега на атонпката резба чрез възрожденските национал -
ни школи стават характерён белег за д•ьрворезбата във. всички балкан -
ски страни '. И ако може да се говори за дебърска школа , тр• вненска,
самоковска , банска и др ., то разликите между тях се дьлжат на личния
принос и авторски почерк на отделни крупни творчески : фигури в тях ,
като Андон монах и Атанас Теледуро ( Самоковска резбарска школа),
Петре Гарка; майсторите от родовете Фръчковцц и Филиповци ( Де-
.64 ;
бърска резбарска школа) и др
Колорираната резба , i го ii улярна в Османската империя и ба.пкан.-
ските земи и смесването на rгластични с изобразителни въздействия
преди всичко на орнамента ни дава дснование да заговорим за деко-
ративната стенопис . •

5 п

ОРНАМЕНТАЛНА СТЕНОЛИС

.. ,~ В най-ранните векове на своята културна история ' османските турци

почти не тіознавали изкуството да 'се изписват паметници . Първите им
представителни светски и ` култови сгради , свьрзани със селджушкото
и византийско наследство са украсени в поввчето случаи с керамична
м:озайка .65 Когато завладяват Цариград :и превръщат най -големите и
~
i, представителни ц•ьркви в джамии , едно от първите преустройства , кои =
то извършват в тях е да замажат всички пана с иконографски изобра-
жения . Заггазват обаче орнаменталните фризове , разноцветните квадри
върху дьгите на арките , пандантивите . с растителн iл мотиви — вази ,
букети. и т . н . Но както се взаимстват моменти от изобразителните
традииии на Балканите , така с•ьщо османците йзползуват много от
богатата растителна тематика ; характёрна за монументалните изкуст-
ва на Изтока . С' други думи , изборът на орнаментални мотиви от
заварени наметниц ii е • ► ьрвият тгодбор кьм декоративните елементи и

90
техния колорит , който османците извършват и който остава като ос- i
нова на декоративното стёнопиено-монументално изкуство до XVIII
век. Стенописът в паметниците на гражданската архитектура в Осман -
ската империя е , свързан с•ьщо с локалните традиции да се украсява ~
жилището на много от подчинените народи . Според немската учена г
Катерина Ото -Дорн 66 в украсата на интёриора, рисуването върху сте-
ните е играело роля както в архитектурата на джамиите , б7 така • и в
светската архитектура : Докато изкуството в култовите сгради се огра-
ничава с орнаментална декорация , в къщите винаги има украсена пред- j
ставителна стая , в •чиято декорация еа използвани фигурални мотиви .
Изключително богатство на фигурални сцени е запазено в така наре- •

чените , „ Халебски стаи " от началото на Х VII век , а се среща и в ис-

лямския отдел на етнографския музей в Берлин , столицата на Герма-
ния . Тук може да се види изображение на престол ; ловни сцени ,
пейзажи и най - интересното което е — такива библейски сцени като ;
,, Тайната вёнеря ", ,, Жертвата Авраамова ", „ Исус "; „ Св . Георги , уби -
ващ дракона". Обяснението за тази • смесица не само на стилаве , но и
на ислямска с християнска религиознатематика дава надписът, който
гласи : „ Това здание е изписано от Хаджи Исе, син на Будрус ( Петър )
през м . джемази юл -еввел 1012 ( септември - октомври 1603 г :)" Надпи - r
с•ьт продьлжава : „Това свято място е обновено от бедния Иса : син на `
8
Будрус, търговёц , за две години .
Това недвусмислено позоваване на традициите на завладените на- р
роди да изписват жилището си , може да бъде подкрегiено й от други &
факти . При разкопките в Червен , Аусенски окръг и в гр . Веляко Тър- ?
ново от сьтрудниците на Института за паметници на културата , Со - ~
фия , бяха разкрити останки от светски предетавителни сгради от къс - ~
ното средновековие XiV-XV век , вьрху стените на които има следи от ~
декоративна стенопис . Тази стенопис дава основаниё ,іia се прёдполага , ~
че стените на тези сгради са били украсени с редове от пана , очертани ~
.69 И
с контурни ивици , а гt од тях -- цокъл , имитиращ мраморна рустика
През XV1iI век един от начините да се украсяват светски сгради в ~
Османска Турция е именно разделянето на стените на редове , от пана iI
или поне — . сигниране на мястото , където има украса , чрез богато ;
рамкирано пано . По никакьв начин обаче не •бива да се свързват пряко
паната и украсата от това време с изобразителната средновековна тра-
диция на Балканите . В'ръзката тук е логическо следствие от заимству- •;
ването на класическите модели , пренесени в Турц. ия чрез гравюри , i
илюстрации на сиисания ; рисунки , пряко участие на нужд iл декорато -
ри , изобщо на активната намеса на европейската художествена култу-
ра . 70 Внрочем , в случая има налице приемственост на изобразителнитё

91
похвати , т•ьй като между начина на разделяне на стените ма пана при
френските ' дворци и представителни сгради , на свой ред може да се
търси закономерност в явленията , дошли във връзка с. Ренесанса и
оттук — вр•ьщането към изкуствата _ на древния- Рим , където също е
имало ггодобни рамкирания и разделяне на стените на пана : такова
разделяне е имало и в монументалната украса и на Източната Римска
империя и т . н .
Примери за такива пана с растителни мотиви и драперии , вазтт и
други прис•ьщи на европеизираната османска стенопис от XVIII век
има в изобилие в гражданската и култова аркитектура в столицата и
провинциите на имиерията . На нея са посветени не един самостоятелен
монографичен или части от iионотрафичен труд , като цитираните вече
изследвания на Г . Ренде и Р . Арък . 71 Тук бих искала да се епра на
украсата в някои помещения от Tori каггу сарай , в обществени столични
сгради и др . Наг ► ример в залата = столова на султан Ax м eд III в Топ
капу сарай , в библиотеката , построена от същия султан , залата „ Кубе
Алт•ь " и др ., и да сравня някои от тях . Така например декорацията ,
извършена по едно, и също време на стените на трапезарията на Ахмед
III u на стените в залата „ Кубе Алть ", сьщо в Топ K any сарай ; се
.

различава . П ьрвата е много по - близка до едни местни , източни деко -

ративни форми , докато интериор•ьт -на залата ,, Кубе Алтъ " е оформен
по подражание на европейските интериорй от времето на класицизма .
Тоест , степента на сьотношението гтри с•ьчетание на източното и : за-
падноевропейското е различна . Паната : на пьрвата зала са подчинени
на формата на традиционната островьрха източна арка . Поставените
в полето на памото мотиви са букети с цветя , разлати съдове а букети
и плодове в тях . Тези . мотиви , колкото и да са свързани с естетиката
на Изтока , са г► реосмислени вьв врьзка с новото европеизирано схва-
щане за декорация . моментьт на евро iтвизацията се сьдьржа в приро -
донаг ► одобителната нова стилизация на . растителните мотиви , във
формите на съдовете ; които местмите художници не са разбрали, ко -
гато са рисували ( дори гiерспективата не им е била ясна), начинът по
който са раздиг ► .лени :заве¢ ите , многообразните шнурове , с които са
били привьрзани , ри rьмът на гирляндите са силно повлияни от чужди
европейски образци и т . н : Независимо от . тази очевидна европеизация ,
майсторите вероятно са имали еамочуватвието , че възраждат класиче-
ското османско изкуство ( или дори , че са го обогатили), защото при
новите форми и вид предмети , мебели и пр . са поставяли украса от
традиционните художвствени занаяти на османските турци - интар -
зия , калиграфско изкуство ; гравюра на метал , инкрустация и др. 72\ По
този начин майсторите следват насоката за т•ьрсене на местни средства

~а
за обНовяване на османското изкуство , преобладаваща в първите де- i
сетилетия на XVIII вeк — ,, Ляле деври ". За другата .тенденция , изразена
в пряко копиране и заимствуване на модели от Европа, карактерен
образец е споменатата зала „ Кубе Алт•ь ` ; където е заседавал Дивана .
Нейните стени имат двуредна украса — цокъл с < геометрични мотиви ~
и над него ред от пана които са отделени едно от друго с лепени
разделителни колони . 73 Вътрешните полета на панаата имитират мра- ~!
морни плоскости . Разделителните колонки са оцветени : Над реда •т
пана минава профилиран корниз , върху който са опрени ажурни ле - ~
пени фронтони , по един над всяко пано . Фронтоните имат пирамидал -
ни композиции и са с•ьставени от S- образни листни отрязъци , рокаи и
др . Вьрху плафона има сьщо оцветени релефнй гирлянди , медальони ,
обиколени с релефни рамки , в чиито централни полета са изписани
тугри на султана . Ако има нещо източно в този. претенциозно; по
европейски изпьлнен интериор , това са диваните и мангала , както и !'
тугрите . Интересно е да сравним този интериор със салона на Хатидже
султан от нейния дворец .74 Ще забележим , че выгреки изграждането 1
на този дворец през втората гголовина н a XVIII век , турските изкуст-.
воведи го отнасят кьм, стила барок 75 ; а той все още rьрпи влиянието `.
на стила „ Ляле ". Вггрочем , такова рязко различие между стиловете
;;Ляле " и турски барок не можем да очакваме . Що се отнася до инте -,
риора , имайки предвид , че и; двата стила са възникнали на цариградска
почва , и то
' тгод силното вьздейетвие на фрвнското строително и деко -
ратинно изкуство , се очертават чертите и на италианското ренесансово ;
изкуство дотолкова, доколкото френското изкуство е повлияно от ита- •~i
лианския ренесанс . 7б
Украсените само с орнаментална декоративна стенопис архитектур -
ни ггаметнйци в османското изкуство са малко и тази украса се раз-
пространява като едва ли не задьлжителна мода преди : всичко през I
XVIII век . Но и тогава стенописьт почти винаги идва да допълни
ефекта от дьрворезбата или леггената шуку'ва украса . Обаче и в тази
си зависимо, ст от други нидове изкуства , стенопис•ьт носи еьщите бе-
лези на еклектика , каквито има ripu другитё , творчески жанрове от този i
период . _
Като самостоятелно явление декоративния стеноггис успява да се
обособи , в балканеките земи , кьдето сьществуват много стари тради -

ции , за които с rt оменавахме . 77

Стеногt исьт ч t о тези земи rt рез Х VIII в . г► риема всички мотиви —
източни , еврогtеизирани и чиста европейски заемки . Но подборът , съ-
четанията и осмислянето на тези мотиви се извьршва с много голям
усет кьм естетиката на Загt адна Еврогга , кьм функционалното им из-.

• 93
 пвлзуваие и оттам ефекrьт е много по - различен .78. Местните вкусове
дават до rоляма степен националното звучене на декоративния стено -
пис, превgъщат го от един художествен жанр в голямо , значимо худо-
; жествено св:етско янление , което е един от характерните белези на из-
\куството на Б ьлгарското възраждане . 79

- ПРИЛОЖНИ . Й ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА

КЕРАМИЧНО ИЗКУСТВО
От края на' XIV век до втората половина на ХV век сред худ.ожест-
; вен'ите занаяти на османските турци извънредно важно място заема
керамиката : От този ранен иериод за нея може да се съди по облицов-
ката, която и днес краси Зелената джамия в• Бурса , Зеления мавзолей ,
джамията на Мурад І І . в Одрин , Чинли кьошк в Цари8~ ад и други
.

повече- или па- малко известни паметници дт това време . •

Техниката на декорацията на фаянсовата -облицовка е различна:

поставяне : на n роста мозай'ка от малки плочки , покрити с глазура ,
обикновено - в ед 4rн цвят,• по-сложната техника се: състои в съставяне • на
мозайка по предварително - изготвен модел or различни по rо• емина
и форма парчета : поставяне' на плочи в сталактитн-и ' ниши и т. н:81
Fегистърът от мот ви , употребяван в керамичната облицовка е раз=
нообразен ; съставен тrреди всичко от растителни елементи ,и следните .
t съчётания . клонки и листа .от един растителен вид, излизащи симет-
рично от двете страни на едн.о и: също стебло ; плетенично; съчетание '
' на разнообразни растителни стрькове и пр . Освен тезй форми съще-
ствуват още два растителни -мотива: стр•ькове и цветя ; св•ьрзани в букет
или във ваза , i ілодове в разлат сьд и др .' Цветята са обикновено сти-
лизирани карамфили , зюмбюли , рози , цветовете на нара ;' •крушата,
' ябьлката , чiёрешата ; мах , божури и др . Твьрде° често . тази декорация
" • се съчетава с арабски надписи , тгреди всичко изп •ьлнени с бели линии
~ и заедно сьставящи обща комгrози. иия - раст-ително ортографека .
Както гrри другите изкуства и керамичното декоративно изкуство
на османеките ' турци до втората половина на-XV век търпи . силно :,
селджушко , близкоизточно и r средноазиатско влияниё , докато лолучи
оригинален облик , който. да .го отличава от тях .
От края на Х V до началото на Х VII век османците създават вели -
колепни образци на: керамичното изкуство : То се •развива и процъфтява
предимно в Изник , където ,се сьсредоточава основното му ,производ-
ство . За ;това сri омагало разгiоло.жението на града —= нааколо имало
залежи ' от . светла глина, от която се изготвяли висококачествени изде-
94
,
- ~iI
 лия : Тук били свиканн . опитни майстори от всички краища на импв- 1
рията , а по времето на Селим I след • похода му в Персия , в Изник били
доведени майстори и оттам . 82 Турският изкуствовед Х . Тамер основа- ~
вайки се на архивни документи , открити в музея Топ капу сарай — ~1
един спис•ьк на доведени от Тебриз майстори , открива сред тях само
двама , занимаващи се с керамично изкуство , и то декоратори , които
работели с гатови образци — приготвяли мозайката по модели , които
им били давани . По такъв начин този автор отрича разпространеното
и наложило се схващане , че в керамичното изкуство на османците от
началото на XVI век има персийско вл.ияние,, благодарение на някакъв
приток на майстори от Иран . 83
Изнишкият ггорцелан се отличава с изключителните си качества —
т► розрачност , здравина , великолепно сьчетание на тонове -~ кобалто -
восиньо , виолетово , маслиненосиньо , по-късно се появява яркозелено
и така нареченото арменско червено . Поради чисто. тата на тоновете не
се добина вт ► ечатление за излишна пьстрота, напротив , цялата тази
гама .се ггрелива в сьвьршена хармония . Умението на майсторите -ке-
•

рамици се изразява в това , че успокояват цялата тази пьстра палитра

със снежнобели надписи на арабица , монограми в светли тонов.е или
тьнки тьмни бордюри . Тематиката на украсата ггродьлжава да бъде
флорална или ортографска , било вьрху облицовъчна мозайка или въ -
рху сьдове . Освен тозя декоративен ретистьр ; в керамичните изделия :
на Изник се • оявяват иконографеки мотиви — в група фаянсови плочи
са иs образени светите места Мека и Медина84.
От сьщия тгериод особе:но внимание ' заслужава изобразяването на -
животни и хора в•ьрху керамични изделия — двойки птици , соколи ,
патици , зайци , антилопи . Вь • реки забраната да се изобразяват хора и ;з
животни , както вече отбелязах , в османската керамика , миниатюрна !
животгис и някои други видове изкуства тази забрана бива нарушавана . I.
Лоявата на хора и животни в това изкуство става под вьздействието 1
и на чужда художествена среда : Нерядко rio различни пътища в сред-
новековна Турция • опадала италианска майолико , предимно вене -
• цианска . Това довело до турски орнаментални композииии , в които г -
има и гтрофилен портрет на юноша — европеец . Такива композиции
са рядкост , но както отбелязва Ю . Милер , те ;, показват естествения `
стремеж на художниците да преодолеят култовата догматика".85 Дру-
ги любопитни сюжети вьрху • орцелан са изображенията на платно -
ходни кораби , обикновено ггоставени в кръг , вьрху вази и чинии , хе-
ралдични знаии и ігр •;86 •

Фаянсовата облицовка продьлжава да заема важно място и в ар-

хитектурата от XV-XVII век . Тя покрива стените на интериора на кул -
г

95
 товите и светски сгради , участвува в оформлёнието на чешмите за
разлика от керамиката при селджушкото и иранското строителство ,
където с мозайка се облииоват предимно фасади . Един от най-богато
украсените памет w ици от XVI век ё джамията на Рустем паша в Ца-
риград - д •ло на архитект Синан , където се намира и едно от най -
красивите пана с растителни мотиви от и •нишки порцелан , украсява -
що предверието на • джамията . Арсевен и др• ги автори твърдят , че
известният под името „ родоски "; от който най - прочутият е линдоският
порцелан , - е фактически дело на изнишки майстори , изпратени като
• затворници в този остров и по -спеииално в селището Линдос . 87 Дори
това твърдение да е вярно , линдоският пориелан е от по - ниско каче-
ство от изнишкия , което отбелязва и Тамер . 88 И наистина , изнишкият
порцелан още през XVI век бил известен далече изв•ьн пределите на
империята . Така наггример Давид Унганд , ггратеник на Максимилиян
I и на Рудолф 11, изпратил вьв Венеция ;, чудни никейски изделия " за
повече от 1000 дуката . Във врьзка с това е забавен неведнъж цитира-
ният от изкуствоведи надыис върху G томна : „ Прав8 9на съм в Никея ; а
сега сьм донесена в Хале , Саксония ;. година 1582 .
• Освен изнишката керамика твърде известна била произведената в
Кютахия , която се среща най - рано ггрез XV и XVI век и . е служела
предимно за облицовка на ниши , оформени от сталактити , в светло-
и тьмносини тонаве , зелено и бяло :
• През XV • I век кёрамичното производство преминава постепенно в
р;ьцете на майстори арменци , гърци , араби и др . Това се отразява
решително вьрху качеството на тези изделия . На първо място се из -
меня декорацията и в редица случаи представлява смесииа от турски
орнаментални мотиви с християнски символи и сюжети - св . Георги
• с плащ и ,дракон , гръцки надт ► ис и кр•ьст на фона на обичайни расти-
• телни мотиви и др . Такова разширение на тематиката ествствено не
би могло да се окаже твьрде благоприятно за нивото на порцелано -
вото производство през Х V ц век , преди всичко тгоради обстоятелст -
вото , че изнишкият пориелан примврно се , харесвал . и търсел по - рано
поради специфичните си качества - определена тематика , определен
рисунък , тонове и пр . Към причината за упадъка на керамяката през
този ггериод се прибавя и това , че г ► оддържането на високо равнище в
течение на векове било невъзможно . Общият уггадък на империята се
отразява и на архитектурата - строежитё в Цариград и в други сели -
ща . Това от своя страна довежда до ограничаване на производството
• на порцелан , до по - небреж.на изработка и оцветяване или недобро
• изпичане на фаянса . Освен това , османското керамично изкуство ; как -
то отбелязах , било свьрзано с два центъра, от които Изник бил по -
.~
 значителният . Според Евлия Челеби в Изник по времето • на Ахмед I
имало триста работилници , докато првз 1654 г . имало дванадесет . За-
падането на този център безспорно довежда до упадък в този художе-
ствен занаят .
Във врьзка. с новите 'строежи в първите десётилетия на XVIII век
султанският двор обрьща отново гiоглед к•ьм старите керамични цен -
трове и се опитва да възобнови производството в старите работилни -
ци : В•ыi реки , че през 1705 и . 1719 г . са излезли укази ,. с които се запо - '
вядва на властите в Изник да се в•ьзстанови . гt роизводството на
облицовъчни фаянсови плочи и съдове , оживлението било частично и
слабо : Направен бил друг опит- за възраждането на керамичното из-
куство - с ферман от 1724 г . Последните живи и годни за. работа
майстори от Изн.ик били извикани да работят в специално построени
работилници в един от кварталите на Цариград — Текфур сарай . 90
Тук до края на XVIII започва да се произвежда в ограничено количе-
ство , почти изключително за дворцови нужди или за украсата на чеш-
ми , традиционната керамика с традиционна сюжетика , но със значи -
телно по -нискохудожествени варианти и съчетания на орнаменталните
мотиви и ко iиггозиции , при което тоновете бледо напомнят цветната
гама на керамиката от XVI век . Такъв е ггримерът с облицовката на
чешмите , ггостроени през ,,Ляле Деври " — на Ахмед I1I и други , раз-
гл,едани в частта за архитектурмите паметници през XV-XVIII век . И
тук следва да ггрипомня , ие в тези сгради керамиката , каменната плас-
тика , дьрворезбата и технитё декоративни мотиви , както и оцветява-
нето им , не са издьржани в стилово и хармонично единство . :
Вьзраждан;ето на някои стари занаяти е част от общата реформа-
торска дейност на осм' анската в•ьрхушка в началото на XVIII век и е
свьрзано с временно разрасналото се столично строителство . Но това
изкуствено вьзстановяване на изнишки порцелан остава откъснато от
общото развитие, на ттовечето художествени занаяти в Османската им -
перия .
Този занаят бил откъснат и от изискванията на търговията и вку-
совите гготрёбности на в•ьншния , европейски свят , от който всички
rгриложни художествени занаяти стават все по -зависими . За това сви-
детелствува красноречивият пример с „ ра.зцвета ", макар и също крат-
ковременен , на кютахския порцелан , който привлякъл вниманиетb на
търговци отвьн , като по този начин неговото производство в крайна
сметка се наложило, а изнишкият и текфурсарайският тгросьществува -
ли до края на века единствёно благодарение на дворцовите строежи и
влагането на срёдства . в гтроизводството им от дворцовата хазна .

97
н

~Г

~. .

~- С изключение на художествено изработенн ,тъкани , килими , платове

и др . до началото на XVIII век османски произведения на изкуството
; достигали в твърде ограничено количество. до европейските пазари,
Порцел: анови съдове и друг вид керамика били изпращани в Европа
}' предимно на кралските семейства или на богати аристократични, и .
• търговски фамйлии . За масова употреба там не се изнасяли порцела-
нови изделия:; а до XVIII` век кютахският порцелан не бил познат на
европейци. През 1715 г. френският тър rовец Пол Люка закупил в Ца-
риград един еервиз от 12 чашки с чинийки , ед4 голяма чаша; две
бутилки за розова вода, две солнияи и две мастилници .91 Това бил
един от първите познати случаи на износ на кютахски порцелан в
Европа.92 За оживлени.ето и постигане на известно ниво в керамичното
производство в Османска Туриия и то спеииално в Кютахия , както се .
вижда, е бил необходим. вьншен тласък , в случая отново от Франция :
Това от своя страна олределило качеството и характера на изделията
— те са тьнкоетенни , покрити с фина глазура, под която ясно личи
мрежата от по -гглътн.и и по- прозрачни пластове на фаянса . Орнамен -
тацията на същите издел.ия обаче е аморфна , изобщ ,, ориенталска",
направена сякацr в угода на европееца . Чувствува се >влиянието на виек-
ския и майсенския пор- целан , а в декоративните мотиви вече . липсва
строгата хармония и геометризация , .приеъщи на изнишк 'ите произве-
дения . Освен това , както бе отбелязано ,• османското керамично изку- •

ство все тi овече става дело на немюсюлманското население и то в цен -

трове, където ,,тайната", така да се каже, на източния пориелан не била
добре известна . В изработванвто .на кютахската керамика участвували
предимно арменци . и гърцй, което и тук се отразява върху сюжетите
на украсата, както и върху технологията на то.ва изкуство .
„ За по -нататьшната съдба на турския: порцелан - било той изиишки ,
родоски или кютахски , — е достатъчно да си припомним, че известният
• у нас и запазен до днес в музея и частни сбирки фаянс — сервизи от
чинии в бяло -сини тонове , кдито започват да се произвеждат от XVIII
век в Англия залинат пазарите в Османската империя . Тези произве-
дени в Европа чинии са издържани в „ ориенталски стил ", харесвали
се и масово се купували , като изместили мест. ното производство , по -
ради, това, we като фабрични били ёвтини и достъпни .

I{ КАМЕНОПЛАСТИКА :
8 раждебното отношение в света ыа Исляма , проявявало се в раз-
• лична степен к`ьм изобразяването на хора и животни , дава отражение
" предймно върху две основни изкуетва — живописта и скулптурата .
98

~
 За произхода на забраната да се изобразяват живи същества и хора „
сред мюсюлманите съществува общото утвърдёно мнение на изкуст-
воввди ,93 че> тя е свързана с иконоборството и изобщо - с борбата;
срещу култа към езическите идоли през ранния период на утвържда-::,
ване на мохамеданската религия . В Корана има само един стих , с '
който се преследват изображенията на •идоли , но не и на хора и жи-'
вотни . Той гласи : ,, О , вярващи , виното и хазартните игри , идолите и
знаците ( на суеверие) са отвратително дело на сатаната, затова ги; из-
бягвайте !"94Тези стихове от Корана , както и стихът за вдъхване на
живот на. глинената птица от Исус ,95 по -късно били тълкувани като
забрана да бъдат изобразявани и скулптирани живи същества. В Хе-
дисите ( устните изказвания на Мохамед върху религиозни и етически
проблеми , записани от последователите му) има не малко тежки думи
за скверността да се ваят и рисуват такива фигури . Например на Мо-
хамед се приписват изказванията : „ Който наарави рисунка , ще. бъде
съден най -строго от Страшния съд... Тежко на този, който нарисува
живо : същество :.. . Не рисувайте нищо друго, освен дървета , цветя и '
мъртви предмвти " и т. н .96 Така че Хадисите , независимо дали наисти -
на са устните разсъждения на Мохамед или не са, са онази религиоз-
но-етична книжнина , която установява фанатичните догми , а не самият
Коран . Ислямските теолозй в течение на вековете са засилвали и ,,пу-'
рифицирали " светата догма, с ' което много неща, приемани по -сниз- .
ходително и особено ` преследвани в ранния период на мохамеданст -
вото , са били санкционирани впоследствие от фанатични нейни
привърженици . В•ы i реки това , множество аа примерите за нарушаване
на тази забрана в изкуството - самите халифи от Арабския свят ,
персийски шахове и османски султани не са я спазвали , насърчавайки,
макар ' и зад затворените врати на сараите си , миниатюристи и портре-
ТИСТИ .
Що се отнася до скулптурата , тя с много малки изключения не съ-
ществува като самостоятелно изкуство в мюсюлманския свят , с нея
догматите на Исляма успяват да се преборят и да я изкоренят. Тя
остава свързана с архитектурата , развива се в орнаментално-декора.;
тивното и монументално изкуство . Всички декоративни детайли илй
фигурални тектонични форми , които имат и художествена обработка
са оъздадени от майстори , които навярно биха могли да творят само-
стоятелни портрети или фигури . Затова смятам , че когато говоря за
този вид изкуство при османските турци, по- правилно е да го раз-
глеждам като каменна пластика, а не скулптура , поради неговото по-
нижено ниво и изравняването му с художествен занаят . ,
..
 іСред османските турци каменната пластика е най -често използувана
; за оформление на капители й преходи между стени и куn оли - ста-

i лактити , за украса на 'чешми и надгробия , нишанташи ( колони , показ-

ващи мястото , където е паднала стрела при стрелба а лък ), фризове с
надписи , бордюри и т. н .
Значителен дял от каменопластиката представлява епиграфиката,
която винаги е умело съчетана с други декоративни релефи през кла-
сическия ' период на: османското изкуство . Този начин на украса е онас-
леден преди всичко от селджушките турци .
Както стгоменах , понеже каменоггластиката е относително несамо -
стоятелён твориёски вид , а е `свързана ,и зависима от архитектурата , то
развитивто й следва общото развитйе ма строителното изкуство в Ос-
манска Турция . Й т'ьй като каменната пластика е един от характери -`
зиращите моменти в строителната история на османците , чрез.. нейните
мотиви и стилизаци, и могат да бьдат отчетени •етапите и стиловите
признаци на това строителство : Ще посоча за пример три пластични
изображение на розети от брусенския период, от класическия и в стил
„ Ляле". 97 В ` ггьрвото се чувствува по -богата стилизация от тази в ,, кла-
сическата розета" — тук личи селджушко. и византийско влияние , из-
разено чрез симетрията и детайлизирането на отделни елементи , вклю -
чени в композицията на орнамента . Плоскостната стилизация и
розетата от класическия sa османското изкуство период й придава
условност , характерна за всички декоративни мотиви , изобразявани
съе средствата на скул n турата дотогава, Розетите в стил „Ляле" са •

едно гточти реалистично изображение на разцъфнала роза — в него са

използувани елементи и от брусенската, и от класическата розета, но
основният замисъл на твореца е ясно изразен — този орнамент трябва
да 'наггомня живо цвете .
Едва ли ще се намери по -добра илюстрация за еволюцията в орна-.
менталната скулптура в Османска Тур .ция , но е любопитно да се про -
следи развитието и на други релефи върху чешми , надгробия и пр ., за
да се убедим в тенденцията към наподобяване на прнродата , настъпи -
ла в началото н a XVIII в . Фасадата на. чешмата Берекет заде в Галата ,
Цариград , на n омняща на чёшмата на Ахмед III, е богата на релефи ,
в които се чувствува ясно изразена тази насока . В двата кипариса,
симетрично разгголожёни спрямо розетата над чучура , могат да се
различат отделните клончета върху ствола и в короните на дърветата;
под богатия корниз — гтьрвообраз на бароковите корнизи на чешми
в Цариград , строени към средата на XVIIT в . са гравирани кошници с
плодове , които са излезли от рамките на символистичното пресъзда-
ване на тези г ► остоянни за османското декоративно изкуство мотиви .

100
Вазите с цветя също създават впечатлението , че са изобразявани от
натура . Отделени от самостоятелни камённи плоскости , рамкирани ,, ,
те напомнят на разглвданата стенна живопис от XVIII в . Характерни `,
са и скулггтурните плетеници с растителен произход — те са омекотени ,
фриволни., напомнят морска пяна и обграждат орнамента
симетрйчно разположен в двата края на фасадата . Тези елементи от и
своя страна са безспорно под влияние на френското декоративно из-
куство , тгрилагано във Версай , Фонтенбло другаде :
Когато говорех залромените в декоративните пластични елементи ,
отбелязах,, че rio тях можем да определим еволюцията на декоратив- .
ните форми в османските паметници . Това обаче не означава , че леко '
можем да определим стиловете по тях , тго -точно — периода от време ,
в който те са сьздадени , защото в своето изкуство османските прилож-
ници често използуват и стари форми , съчетават новите с традицион-
ните и т . н . Затова определяйки стила 'или школата на един паметник ,
в който липсват доггьлнителни указания като епиграфски елементи с
насочващо към. дадена епоха с•ьдържание или дата, е необходимо той
да . бьде огледан
• внимателно преди всичко в архитектонично и компо -
зиционно отношение , да сё познава с • ецификата на видовете памет-
ници ; да се. има предвйд мястото им на възннкване и възможните
вьншни влиянггя . Така например при проучването на османски над-
гробия е необходимо добре да се познаВат традициите и ритуалите в
османските погребения , примерно кои надгробия са на жени и кои на
мъже , кои са на големци или ' на простосмъртни , на духовници , учёня ,
военнослужещи и др . Всичко това , както отбелязах , е отразявано чрез
япределени= скулггтурни и релефни детайли , оказвало е влияние и върху
сложността на украсата и ттредпочитанията към употреба на един или
друг вид орнамент . 98
В този смис ьл трябва тв•ьрде ггредпазливо да се отнасяме към някои
общи за; османското и за балканското скулптурно и декоративно из -
куство елементи , срещащи се и в надгробни плочи, чешми и други
турск;и и в б ьлгарски надгробия , особёно след проникването на запад-
ноеврепейското влияние в Осма,нската империя : Твьрде интересен в то -
ва отношение е надгробният камък на чорбаджи Нешо , намиращ се в
двора на цьрквата „ Успениё Богородично " в Копривщица . В него има
рози с клони , вази , рокаи , каквито се срещат и в османски надгробия
от XVIII и Х 1 Х век . Интерггретацията им; обаче , е сьвсем различна =
тези орнаменти се сьчетават с други като двуглав орел — мотив , свър-
зан с вьзрожденската символика . Този тt аметник е пример за стилова
екn ектика , но би било прибьрзано , ако , изхождайки от общите деко -
ративни мотиви се заключи , че налице е т ► ренасяне на елементи от

101
гi

турски надгробия върху български . Очевидно • ё , че европеизапията е

докоснала и този художествен занаят в българските земи , но не непре-
менно посредством турскйте майстори на подобни паметници . '
И така , каменопластиката на османските турии през класическия
% период от строго стилизирани скулптурни ' елементи , от повтарящи се
и задължителни форми , преминава в една по-разиообразна стилистика
по време на европеизиращото се' османско изкуство , но в нвя се запаз-
; ват строго установени орнаменти ,' имащи и 'функционално предназна-
чение. Наред с тях тя се обогатява и с нови -' вече споменати рокаи , '
вази , вазони и т.н: От втората половина на XVIIt вeк обаче , класиче-
ските мотиви отстъпват място почти изцяло на форми от стила рококо ,
барок и ампир . Това особено много се отразява върху градскит99 чешми
в столицата и в други краища на имлерията; свързани с нея .
• мЕТАЛНИ ИЗДЕЛИЯ

Ще бъдат разгледани в две основни групи :

— В първата влизат съдове и художествено изработвни оръжия от
•

мед, калай , сребро , злато и др. В'ьрху тях много често има украса ,
която• може да бъде релефна или графична ; щ.рихово rравирана върху
плоскостта или изпъкналата повърхност на предметите с острие .
- Във втората група изделията са свързани с архитектурата на
сгради и прёдставл ' яват метални паратгети , решетки на чешми , на про -
зории ; метални апликаиии върху долапи , входни врати , порти и др .
~• Декоративното начало , заложено в тази втора група изделия , е ажурът
; •на самите решетки или стилизираната форма, която е придадена на
г съответния детайл . _
Изделията от едната и ' другата група за нас са важни не толкова с
технологията на украсата им (защото техниката на изчук. ване и грави -
• ране са били познати и паралелно прилагани във всички периоди на
османското изкуство ), колкото със същината на дек b ративната им ук-
i раса и нейните отделни мотиви : •

От раститёлните мотиви най-често застъпвани са стилйзираните ла-

лета, лотоси , зюмбюли .' Често върху метални ' съдове или саби; кинжа-
ли и ятагани срещаме фризове в стил ;, руми " - бордюрите на пред-
метите, рамкиращи други орнаменти или декоративни надписи на
• арабииа .
Ако разгледаме по периоди развитието на османското метално из-
куство , ще констатираме отново , че през XVi дo средата на XVIII век
то бележи разцвет, което проличава от изящно изработени орнаменти
и инкрустации върху съдове и ' брони ; шлемовё и други оръжия , запа-
зени в музеите Тоті Kany сарай , Военния " музей в Истанбул , Лувр ,
102
Ермитажа, Музея на източната култура в Москва, българския етноr-
рафеки музей в София и ред д • уги музеи в Бълга;рия, в етнографски
музеи в Гърцw я , Югоелавия , Албания и др.. .Добре изве.стните от на-
родното ни творчество с:аби -дамаскини , п,редшествуващи френгиите ,
са не само ковани от остър и гъвкав метал , но са flбразци на умението
да се придаде най -изящна форма на метала .
Както голяма част от приложните •изкуства, така и изкуството •върху
метал в ' Османската импврия е било дело :на майсторй с :различна
народност . Така например оръжейни майстори в Цариград са б:ил.и
предимно rь,рци, а t трез XVIII век със своит.е изделия се прочули двата
града в североизто •на Мала Азия — Ерзерум и Трабзон , където :ос-
100
новната маса от занаятчии била армении и г;рузинци .'
Освен стандартните орнаменти . и .надписи върху ятаганите , ;сабите , ,
мечовете и кинжал. ите , често тгьти майсторите се подписвали с хрис-
тиянските си . имена. Любо:питен е фактът , изнесен от IVl илер, че през
XVIT век били изработвани метални ттредмsти , предназначени ва по-
даръци на християнски дворове . Тогава растителните и други източн.и
орнаменти били заменяни с хрйстиянски символи и емблеми , а на
.101 т,,
самия предмет пишело ,, рум ( гръцко или цариградско ) изделие
нас в Етнографския музей в София има тринадесет саб:и с надписи на
арабица , вь.рху които всё още няма публикация . Те представляват зна,
чителен интерес — в тях е гравирано името на собственика , както и
l о2
името на майстора . Интересно е да се спрем на бронзовите и же-
лезни решетки вьрху сёбили на чешми , прозорци и други , и промените
в тях през XVI'I1 в .
През класическия период на османското изкуство мотивите както
на дърворезбата , така и върху този вид метални изделия, са теомет-
рични , изд•ьржани в строги плетеwици ,, образувани or звезди , многоъ-
гълници , ромбоиди и начупени линии или ;тгредставляват обикноввн
,,кафез " от квадрати . В началото на XVIII век се появява съвсем нов
модел метални решетки и нова текника на обработване на метала..
Нап;рим.ер ,фигура , ттредетавляваща лале в•ьв всеки ъгъл , или -нв раз-
движения кантур в ромбоидна решетк.а е мотив , който не е бил познат
i оз .
в османската метал;озтластика дот.огава . Тези моти:ви са безспорно
чуждо влия. н ие — смесииа на стари персийски и нови европейски мотивии .
Още по -фрив.ол.на и чужда за тогавашното османск.о изкуство е решЕт-
ката на чешмата на ,Ахмед iII, която е в стил рококо :и барок , пр:имесен
е турски изопачени орнам:ентални елемент: и , т .е . етрогите стилизации
и геометрични мотиви се >извиват в охль.овидн>и или други закръглёни
форми . Подобни охлыовиды:и форми на метални балюстради се срещат
през Вьзраждането в български къщи, -но формите и съчетанията го-
103 .
~
~

~ ( ворят за друг вкус и мярка на техния майстор . 104 Съчетанието на

; ориенталски — близкоизточни ,:средноазиатски , дори индуски форми ,
с европсйски , което откринаме в чешмите .от ,,Ляле' деври ", вс•ьщност
` създава впечатлёние за вдно художествено недомислие и сляпо след-
• ванё на модата . В този смис•ьл не трябва да се разглеждат изолирано
от цялостното решение отделните добре изработени детайли в тези
метални решетки`, когато се оценяват естетически; както това често
откривамё в някои от •цитираните трудове - на Арсевен и други ав-
• тори .
В •ьв врьзка с настъпилите промени в Османската империя , в осман-
ските тгровинции още през XVII и началото на XVIII век се съживяват
• средновековните цёнтрове и се сьздават нови за художестнена обра-
бо'тка на метални изделия . Продьлжават се традициите на изтъкнатите
105 и
чиировски врачански майстори . В центрове за обработка на метал
се пренрьщат Устово , Прилеи, Кратово , Воден , Берковица , София ,
Пловдив , Стара 3 агора, Сливен , Казанлък , Карлово , Габрово , Пана-
гю рΡ ище , Троян , Дряново , Етро rголе , Пирдоп , Шумен и ' много дру-

Между изделията, изработени в тези центрове , и официалните тур-

ски произведения на металопластиката , съществува сходство , обусла-
вяно от ёднаквия бит и оттам — близките форми на.. с•ьдовете и пред-
метите, както и еднаквостта в декоративните мотиви. 107 Например в
балканските мётални съдове , както в турските , се срещат мотивите
кипариси , бадеми , лалета , нарове , розети и други , с•ьчетани с ажури ,
~ сталактити и др . От друга страна тези ориенталски декоративни еле-
rt менти се използуват в негтосредствено сьчетание с християнски симво -
л' ли , както се спомена вече ;= крьстове , Св . Дух , образи на светцй и цели
евангелски и библей.ски сцеми . •

Едни от новите моменти в художествената обработка на метвла в

балканските земи , н то предимно у нас , е художествената кирилска
епиграфика вьрху тези сьдове . Тя представлява дарствени надписи ,
подписи на майстори или на собственици , разиоложени върху д•ьното
или бордюра на сьда , или на някое лично място ма изделието . 1 08 Тези
надписи могат да сьдьржат иьлен текст или ггьк често са сведени до
~ монограмн , като за да бьде подчертана значимостта на текста, са ог-
радени с кднтури или по - богата орнаментална рамка във вид на ме-
дальони, Тези декоративни iиотиви са свьрзани с гражданското само -
съзнание на вьзрождемската личност . Появата им съвпада cXVIII век ,
t продължава през целия XIX век, те придават на металните изделия
стойността на самобитно украсени художествени творби . l о9
104
~

~
 КИЛИМАРСТВО И тЪКАЧ_F~CTBO

Едни от най -старите занаяти , достягнали до голямо съвьршенство

;
при османските турци е килимарството и тьк4чеството . Те са свързани
с бита , с шатрата още от номадските времjена на тюрките . Тогава
цялото обзавеждане на жилището — шатраl се е състояло от кожи ,
тъкани , килими с различно предназначение — декоративно и прилож-
но , както и двете заедно . Това са били единствените мебели , служели
за постилки , тrокривки , в•ьзглавници , прегради , стенна , украса, като
същевременно са предпазвали от студ и горещина. С тъкани от раз-
лична материя ( предимно овча или козя въляа, по- рядко камилска) са
се изработвали седла и различни дисаги, с които се пренасяладокъщ-
нината ; имала и специални седла с джобове за пренасяне на малкитё
110
деца .
Най - ранните проиs ведения на килимарството в днешна Турция са
открити в Мала Азия . Те са от XIII век и се намирали. в Коня ,< джа-'
миятана Аляеддин и в Улу джамия в Бейшехер , 111 Сега се съхраняваj
в Истанбул — музея за ислямско и турско изкуство и в Коня : _
Сьществуват две основни те •н• ки за изработване на килими : едната
е така наречена вьрзана техника ( тіри типа персийски килими ) м гладка :
техника : „Вьрзаните " килими обикновено се тъкат на отвесни станове,
като най - напред се приготвя когтринената основа за вьзлите , които ще
се, врьзват вьрху нея . Тъкачите работят с два конеца наведнъж , но има
и три вида тькане според броя и качеството на конците : теклеме о вдин
копринен конец , чифтлеме - с два и бархане , обикновен , т .е : без коп=
ринени конци . Качеството на персийския тигг килими извьн естетиче-
ските им достойнства от гледна точка на съчетание на мотиви и багри ,
е свьрзано с качеството на вьлната и д•ьлжината на копринените конци .
Най- известните турски килими с вьрзана техника са изработените
в Гьордёс , Кула , Бергама , Кьршехир и т . н . Старите ушакски килими
са. прочути по целия свят и напомнят на изработените . в Переия по:
качество и вьншен вид: Гьордеските са с•ьщо прочути поради фината
ди изработка и вълна . От XVI век натат•ьк в Истанбул затгочват да се
произввждат сьщо много красиви и качест• ени килими , Впрочем то -
гава килимарското изкуство , както всички останали в Османска Тур-
ция е в разцвета си , появяват се нови видове — с медал. ьон в средата
и различни растителни и флорални мот,иви , а в Тебриз и в Кайро се
разпространяват така наречените дворцови килими , чийто мотиви са '
вдьхновени от ирански майстори , 112
Гладката .техника при тькане на килими напомня на гобленната и
в зависимост от материалите и тяхното качество могат да служат както
за постилане на под ( т . е . това са различните видове черги ), така и за

105
 покривки на легла , възглавниии , украса на стени и др . У нас такива
са котленските , чипровските и подобен тип гладко и лито тъкани ки-
лими . При последните т•ьканта е по- рехава , отколкото при гобленната
техника .
Мотивите в османското килимарско изкуство според Арсевен са
четири основни вида :
1. Архаични и символни
2. Стилизйрани зооморфни
З . Стилизирани растителни
4. Мотиви , иредставляващи предмети (покъщнина , битови и про -
изхождащи -от животински фигури и други стилизации ). '
Растителните мотиви са по -късни , и както посочих , по-голямата
:
част от тях идват от Иран , к ьдето килимите са осеяни с цветя , накацали
ј
ч птици и други — една фантастична флора,: кдято в представите ни
~ обикновено се свързва с райска градина .
` От гледна точка на дбщи в османското и българското килимарско
изкуство мотиви за мас най -голям интерес представляват архаичните
и символните , както и стилизираните зооморфни .
Сред символичните най- разпространен е обръчът , кръгът , симво-
лизиращ сльнцето . >Счита се , че произходът на пет- и- осемлистните
розети е свързан с тази фигура , а тя , както видяхме, се използува не
единствено в килймарството , но в много други декоративни и прилож-
ни изкуства . Друга фигура, която също привлича вним. анието , е сти-
лизацията на з,мей , който в някои древни култури символизира бога
на бурите . В . най -старите : килими може често .да се видят разнообразни
изображения на този мотив . Обикновено е прёдставен с една черта. и
пет излизащи от нея перпендикулярно черти , извити в края , представ -
ляващи краката му . Този „ змей " е често срещан мотив и в българските
килими . Между карактерните архаични и символни мотиви е . фигурата
кръст , който означава четирите посоки на света ; свастиката , символи -
зираща четирите бога на бурите (според хетите, например), два чети -
риъ rьлника , които изобразяват къща, фигура във форма на жезъл с
` три li азклонения , който символизира дървото на живота и т .н,
Арсевен посочва, че голяма част от тези мотиви- произлизат от хет-
ското изкуство и писменост и свързва символното им значение съе
113
значёнието , което те са имали в тази култура . Но ако проследим
мотивите в килими , изработени от много различни народи и то от
четирите посоки на света , I ще забележим , че те са твърде сходни с
•изброените ио -горе . Това мb же да означава единствено , че тези-фигури
имат още по-древен произход, който е трудно да се определи . А почти
вднаквото им изобразяване може да се обясии с средствата на тъкаче-
106
 ~f
€
G
ската техника , която не предлага богати възможности за разнообразни
варианти върху един и същ мотив . И още нёщо , килимарското и тъ- (
каческото изкуство са също едни от най -древнйте по света , от което
следва да се предположи , че те са представлявали основно средство
•

за осигуряване 'на ред битови и жилищни нужди на множество иароди ,

преминали през номадския начин на живот . Но запазените най -стари
образци могат да бъдат само на народи , които- по-късно са ' преминали
от номадски к•ьм оседнал живот , поради това , че тъканта гние , което
обаче не означава, че тези народи приемат непременно мотиви от ня-
каква заварена древна култура на територията , на която са се устано -
вили трайно . За мен е по-скоро съвпадение сходството на изобразява-
ните в килимите на османските турци мотиви съе съществуващите
символни знаци или йероглифна писменост на хетите , защото , както
изтькнах , считам , че техният произход е много по -древен . Но без дру-
го , и символните значени'я на такива мотиви имат нзвестни граници и
приемствена врьзка, което ще рече , че напьлно е вероятно кръстът да
означава четирите посоки на света, змвят да представлява бога на
бурите или на земните сьтресения изобщо , да има четири бога на тези '
сътресения от четиритё посоки на света и т . н . - представи общи яли
сходни за примитивни цивилизации . В този смисъл определено можем
да тв•ьрдим че българското килимарство и тъкаческо изкуство , което
без друго е св ьрзано с прабългарското , в никакъв случай не бива да
се представя като провинциален клон от османското , както твърдят
114
някои автори , независимо , че е с•ьществувала: възможност за „ об-
мяна на опит" между османските и б•ьлгарските тъкачи • в рамките на
империята . Н. о не е случайна : общността между мотивите в турските и
българските килими - предимно в изработените с гладка техн,ика -
черги , поетилки и други , както и в техниката на изработка на лодобни
текстилни изделия като губери , халища ; • ечета , плъстени •илими и пр .
Те са продукти : на едно сго -старо и в•ьв всеки случай по -примитйвно
занаятчийство от вьрзаната техника на ггерсийските килими , които от
своя страна са, както и само'то им наимёнование подсказва , дошли от
Близкия изток . • -
Но нека се в'ьрнем към другите мотиви в килимите на османските
турци - стилизи 'раните зооморфни са предимно в стила ,, руми ", а
растителните са гіреди всичко , както отбелязах ,• отново с ирански про-
изход. В декоративната схема на тези т•ькани са включени стилизирани
битови и ' други предмети , често така отдалечени • от оригиналния им
вид, че трудно могат да се разпознаят . •Това са стомни , ибрици , лопати ,
полилеи , саксии , вази и др . '
107
 ~i
1
Използуваните мотиви еа свързани често с различните видове ос-
мански килими . Освен по качествд на материята , предпочитанието към
едни или други багри и т. н ., те се отличават и по функционалното си
предназначёние . Така например има молитвени килими , върху които
има изобразена михрабна ниша, като догтьлнителните мотиви в тези
' ј килими , наричани седжедета , са кандилници , свещи , ибрици и др . Една
~ отлика между турските и персийските седжедета е , че в турските няма
У : ~ стилизирани надписи . Друг вид са сn оменатите по-горе килими с ме-
r \дальон , който се нарича гьобек ( пъп ), а бордюрите по краищата им -
„ кенар сую " или „ кенарени води ".
Така наречените царски килими са от типа с медальон ( гьобек ) и се
• отличават . преди всичко с големината си . Интересно е описанието на
F Стюарт как сё изработва такъв един килим : ,, Под ръководството на '
един салим или калфа , който „ пёе " c iионотонен глас тtалитрата на
~ иветовете, които се редуват върху килима , майсторите работят усър-
• дно , за да направят 900 възела в час , като rio този начин изработват
r килим със средно гго. 200 възела на квадратен метьр и около два метра
1t5
~..• д•ьлги . От тях произведени г iрез XVt век има запазени в музея Мет-
fr рополитен в Ню Йорк , във Вашингтон ; 1Vl юнхен , Стокколм , Виена ,
Лондон и др .
~ През XIV u XV век килимите са обикновено с геометрични и зоо-
морфни фигури ; като стилизациите на животни са много по- ясни от
тези в селджушкото изкуство и наиомнят на определени видове ' =
.J • тигри , львове , коне , антилогги и др . • От този тип са останали извънред-
i• но малко образци , но за тях , особено за тези от XV век , може да се
съди от таблата на италиански и други художници от XV u XVI вex,
които °утготребяват като фон за картините си "декоративни елементи ,
• заимствувани от ориенталските и гi о -специално турски килими, В жи -
вописта на венецианския художник Лоремцо Лотто такива мотиви ук -
• расяват трона на Мадоната или покривката на маса , например в „Се-
мейния тгортрет",намиращ ее в Ермитажа . Друг" венецианец — Парис
Бордоне , сьщо ги използува в картината си „ Връчване пръстен на
11,б
дожда" и пр . Декоративни мотиви , заимствувани от турски и ориен=
талски килими , има в произведенията на Холбайн , Ян ван Айк и др .,
като повечет o- са зооморфни и геометрични . Като образци вероятно
117
са им служели килими , изработени в Ушак и Бергама .
Килимите ггроизведени в Османска Турция , са били високо ценени
в чужбина , европёйски rьрго s ии неггрекъснато са изнасяли тези изде-
лия и са се специа.лизирали в този rьрговски бранш , хойто изисквал
немалко , ггознания — едва ли не колкдто следва да има един експерт
•

` ио живоггис или друго изкуство . Любопитни са данните , които дава

~
108

~: .
В . Герверс за износа на килими в Източна Европа и по-специално от
Анадола и Персия в Трансилвания и Унгария , които :тя в извлякла от
регистри и лични кореспондвнции от XVI и XVII век : Между многото
любители от богати и аристократични фамилии е и Г . Ракочи I, в чиято
кореспонденция се дават сведения за разнообразието на тези изделия ,
за множеството кйлимарски центрове , за цените и размерите , а също
така за вкуса на трансилванските управници , който ггонякога се е раз-
личавал ч, увствително ' от този на османеца . От тези писма ставало
ясно , че много килими са били правени по поръчка , придружени с
118
подробни изисквания ,
За разлика от други декоративно -монументални и приложни изку-
ства през XVIIT век в килимарството и тъкачеството на османеките
турци не наст•ьпват особени промени както в техниката , така и в из-
образителните мотиви . Може да се каже , че тогава преобладава рас-
тителната и флорална орнаментация , която навлиза и в молитвените
килими — украсява тголетата и бордюрите около михрабната ниша. В
този период, обаче , западат някои центрове ' като Ушак и се издигат и
доразвиват други като Бергама, Гьордес , Кула й др . Но още в XVII
век започва да се забелязва известна непрецизност в изработката , в
с•ьчетанията от цветове и мативи на някои видове килими , особено
предназначени за износ или за rьргония , изложени по големите пазари
в империята.
Въпреки това , килймарското и т'ькаческото изкуство в Турция и
досега е на sавидна висота . И днес могат да се видят било фабрично ,
било ръчно изработени с т•ьрговско предназначение великолепни ки-
лими в Истанбул и други градове на страната :
С няколко думи следва да се спрем и на други видове текстилни
изделия — іглатове , бродерия , облекло и др .
Османските турци , наред с други източни народи , са били известни
по цял свят с умението си да изработват изящни платове и дрехи от
„сьрма и коприна " още от ранните столетия на сформирането ыа Ос-
манска Турция . Брокатите , атлазите и всевъзможните други платове
и облекла , изготвени от подобни материи са били задължителен дял
от даровете , които османците са поднасяли на владетелските дворове
при взаимни тt осланичества . Тьргонските и дипломатически . сделки и
пре rовори , осъществявани между Европа и Османската империя на .
различни нива , винаги са придружавани с „дарове " на топове плат и
;qруги rькани ; както облекла и наметки , с които са били удостоявани
европейските ггредставители на една или друга мисия . „ Халатът " 119 и
разл'ичните негови разновидности , с който бил обличан османския
поданик или чужденец , чиято цена може да бьде сравнявана с тази на
109
 най- редкйте произведения на изкуството и скъпи предмети , е бил сим -
вол на доверие ; признание , власт и т. н . от .страна на султана или други
управници . Видът на материята, с която тези облекла са били изра-
ботва»и , е била специално олределяна от различни случаи и за раз-
лични обществени рангове - от каква кожа да бъде наметката, от
какъв плат и с каква украса тъканта на дрехата , със или без сърмени
и златни конци и пр . В известна степен това разточителство . на скъпи
материи в облеклото на османската аристокрация и за подобни дарове
дори се отразило върху хазната на османския двор през XVIII век .
Един документ , издаден от Ахмед III забранява използуването на съ-
}` рмата в тьканите за дрехи и продажба на такова облекло в Цариград,
поради рязкото намаляване на скъпоценен метал за сечене на моне-
:°. ти . 120 Нёзависимо от това до XIX век включително в Османската им-.
• перия продължават да сё изработват ск•ыпи платове, тъкани и дрехи ,
~ предназначени както за облекла , така и за дарове и ритуали . Известни
~ са множество случаи , когато подобни изделия са били предназначени
~ не само за чужди владетели , дипломати и други светскм лица, но и за
1г1
° християнски служители на култа , за църкви и манастири и т . н .
Видовете тькани в Османска Турция са били много и най - разнооб-
к разни - атлас , камка , диба , серенг , чатма , серасер , бенек , муккадем и
~• пр ., изработвани в Истанбул , Бруса, Амасия , Одрин и в други малоа-
зийски и други градове , влизащи в границата на империята.. Изящни
са платовете , тькани в Антакия , а името „мусёлин " произхожда от гр .
Мосул , к'ьдето се произвеждали тези тънки копринени платове , както
• и. сърмени изделия . Проиутите по цял свят кадифета се изработвали в
Бруса , Биледжик и Скута •и ( Юскюдар ) и др . Най -качествените тъкани
~-- са били произведени отново през XVI век с най -красивите съчетания
от мотиви и цветове . Преобладаващите мотиви са отново флорални
и па- рядко зооморфни със средноазиатски произход , в някои по- ранни
~ тъкани се криват украсителни мотиви с византийски и селджушки .
122
произход .
Вёзмото и бродерията на османските турци е бил също един от
µ най - развитите художествени занаяти , чиито изделия са били харесвани
" и тьрсени далече зад пределите на империята . Особено много са се
~у нравели в Югоизточна Евротга , в Уw гария и Австрия . Дантелите . и
r • бродериите , техните мотиви са влияели върху подобни произведения ;
123
z
~{ изработени
_ в тези страни , особено в Унгария- и на Балканите .
~
t,
МИНИАТЮРА

Еу
Повечето от сьвременните изследователи на османско -турската жи -
вопис откриват корените й в изкуството на древните тюрки . Известни
~i
~ 110
различия съц:[ествуват по отношение на периодизацията в развитието
на доосманската миниатюра , но в общи линии тези периодйзации съ-
впадат : Така например , Г . Феха смята , че най-ранният етап (до осно -
ваването на анадолската империя на османците ) е у.йгурекият , следва
ирано -селджушки , монголски и анадоло -селджушки , в. рамките на
VIII-XIV век . Най-дълготраен е периодът на уйгур~кия стил - той
процъфтява в Средна Азия и продължава без прекъсване и в почти
неизменна ,форма до XV век , давайки отражение върху османската
миниатюрна живопис. Уйгурите са народ с тюркски произход и език ,
господствуващ на ,територията на Монголия от VIII дo средата на IX
век . Османо -туреката миниатюра, наследница на богати хилядолетни '
традиции , появила се през XV век , достига своя разцвет и самобитност '
124'
лрез Х V.I ввк .
125 126
Според други автори периодите в турската живопис са четири :
- 1. Предислямсми и ранноислямсми , в който турското изкуство има
централноазиатски и урало -алтайски произход . Народите , създали то -
ва изкуство са манихейци и будисти . Сред тях могат да се отличат
уйгурите с високо ниво на цивилизация . Те са повлияни в изобрази -
тёлното ,си изкуство; от китайци , сасаниди - иранци , дори от древните
rьрци . С ггриемането на исляма центрове на тюркското изкуство стават
Бухара и Самарканд . М . Анд, подобно на Г . Фехер , изтъква , че в
ранната миниатюрна живоггис на османците се чувствува влиянието
найгурите , но подчертава и това на гореспоменатйте други наро-
ди .~27 Следователно , и неговото становище е ,,че най -старият период
от тюркското миниатюрно творчество продължава да дава отражение
до Х V век , включително и тгредимно в османския двор при Мехмед II
Фатих .
2. Следващият, втори период , е селджушки — от Х I-ХТ II ввк , в който
се наблюдава перси,йско и византийско влияние в :турската ( селджуш -
ко-турска — уточнението е мое — М . С .) миниатюра .
З . Османски период , като за начало е посочена датата 29 май 14Э~
г . или завладяването на Цариград . В сформирането на самостоятелна
османска миниатюрна животгис , освен участието . на пришълцй от
Средна А:зия , чиито основни представители са Сиях Калем и неговите
последователи , 128 значителна роля играят поканените в двора на За-
воевателя художници от Италия - Матео де Паси , Джентило Белини ,
Констанцо де Ферара и др . 129 Целта на този султан е била-локанените
художници да му нарисуват портрети и „да се преодолее ислямекият
предразсъдък срещу изтголзуването на фигурални изображения в ос-
манското изкуство и с това да се даде пример на следващите поколе -
13о
ния . От друга страна — да се създадат местни таланти и школи ."

111
 4. Този период 'започва с европеизацията през XIX; век ( автор•ьт има
предвид окончателното cr<ъсване с източната миниатюрна традиция ;
като в османската живопис се наблюдават само отделни черти от нея),
131
който период трае и до днес ,
За период на разцвет в османската живопис , както споменатите ав-'
тори , така и всички изследователи на това изкуство единодушно по-
сочват XV1 век , когато преобладава миниатюрата с исторически сю -
жет; илюстрираща и дотгьлваща съдьржаниёто на ред хроники . Следва
да отбелеiка , че в цент'ьра на вниманиёто на множество нзкуствоведи
са именно тези творби . Те наистина са едни от най - характерните и
големи достижения на османската миниатюра , носят особеностите ,
които най -подчертано я отличават от ггерсийската и арабската , а и от
iииниатюрната живопис на други източни и мюсюлмански народи .
Наред с хрониките , с миниатюри са илюстрирани ръкописи `с геог-
рафско , медицинско , естествено-научно съдържание — съчинения по .
химия , физика , ботаника ; религиозни и художествено -литературни
произведен .ия : Архивохранилищата на р•ькописна книжнина тгри музея
Топ Капу ; Истанбулската библиотека Сюлеймание и ред други музея ,
библиотеки и архивни центрове по света п итежават колекции или
единични екземпл'яри от иодобни ръкописи .~зг За съжаление , у нас в
Ориенталския отдел на НБКМ няма османо -турски ръкописи с ' ми -
ниатюри , независимо , че разполагаме с красиви образци от гледна
точка на ка.пиграфия , илюминаторско изкуство , подвьрзваческо , май =
сторство и т . н . Загтазените в този ' отдел миниатюри са персийски в
р•ькоииси , иоггаднали по неизвестни п•ьтища в българските земи и са
били притежание на Самоковската вак •ьфска библиотека , на Видин-
.133 Единствената „ намеса" на османци , имали достъп до
ската и др
тях , е например пояснениёто на миниатюрите на османо -турски език
в един от р•ькоггисите — ,, Късас ал анбия " (,;Разказ за пророците "),
-

134
публикувани наскоро :
Характерното за османо -турската миниатюра може да се определи
с няколко думи — тона е едно ж' изнено и земно изкустно , творците му
са с чувство за реалност и се стремят към максимална експресивност
и твърде малко к•ьм отвлечен размисъл . С това се отличават от пер-
сийските живописци , чиито творби са изящни и ефирни ; и най -свърза-
ните с действителността сюжети прес•ьздават по поетичён и приказен
начин — ёякаш не отразяват примерно битки , станали пред очите им ;
а• изобразяват сдёни от ,, Хиляда и една нощ". Без друго, под влияние
на - персийските жинопис;ни школи , тгредимно през XVI век , когато в
столицата и гго -точно в двора на Османската империя са 1 гривлечени
135 някои османски живописци започват
много миниатюристи от Иран ,
112
да творят изключително по персийски маниер , при което е трудно
произведенията им да се отличат от тези на учителите им . Д . Т. Райс
например счита, че турската миниатюрна живопис може да бъде раз-
глеждана в три групи :
1. Творби , издържани в персийски маниер, като този маниер на
работа е внесен от Иран в Османска Турция. през XVI век и първона-
чално е използуван от персийски майстори , създали впоследстви • свои
ученици .
2. Творби в един напълно позитивен , различен от тази на персий -
ската школа маниер , така наречения от него н.~ративен ( разказватёлен ).
Той се изгголзува за илюстрации на научни трактати , хроники , в много
случаи и на богословски ръкописи . Този начин на рисуване се отличава
от персийекия тго това ; че е „ напьлно жизнен , трезв и чужд на илюзор -
136
ния , имагинерен свят на персийското изкуство ",
3. Третата група , разпространила се за сравнително кратко време ;
е от творби на майстор или негова школа , чиито произведения са
издържани в експресивен , същевременно гротесков маниер . Това е
творчеството на Мехмед Сиях Калем и евентуално на негови ученици .
137
Освен Сиях Калем , за когото се счита , че е работнл през XV век ,
през втората половина на с•ьщия век са творили Синан от Бруса , ученик
на Майстор Лавли — италианец с византийски произход и Хюсам заде
Суннулах : От времето на Мехмед II са останали малко произведения :
един портрет на Синан от Бруса , един илюстриран хирургически трак-
тат и две негови копия , едно ,, Искендернаме", съдържащо двадесет
миниатюри , и някои други:138 От .времето на султан ; Баязид II ca за-
пазени рькописи с миниатюри , представляващи илю.'страции към епич-
ното произведение „ Хюсрев и Ширин " от Шейхи , Сюлейманнаме от .
139
Фидруси от Бруса или „ Книга за Соломон " и други . Между миниа-
тюристите от този период по- известни с. а Ахмед Шибилзаде от Бруса,
ученик на Синан и Баба Мустафа . При тях вече може да сё говори за
поява на самостоятелен османски стил в мимиатюрната живопис , съ-
четаващ изобразителната техник'а на персийската и тюркската сред-
ноазиатска миниатюрна школа , при което надделява стремежът ' към
реалистично фигурално и природонаподобително изобразяване на сю-
жети ; илюстриращи и доиълващи текста на р•ькотгисите .
Разцвеrьr на османската миниатюрна живопис ; както отбелязахме ,
е през XVI век : Тогава работят Рейс Хайдар- Нигяри , Али Llелеби ,
Молла Касъм , Мехмед от Бруса ; Матраки или Матракчи , Лютфи Аб -
дуллах , Осман и др . Сред тях най-много се открояват Нигяри , Мат-
раки и Осман , автори на миниатюри в ръкописи с историческо и геог-
рафско съдьржание , пресъздаващи дворцовите празници no случай
113
~

1
нави военни 'завоевания , чествувания -за ' раждане на ' престолонаслед-
ници и мюсюлмански обреди , като обрязване на принцове , възкачва-
нето им на престола и гіодобни . Тогава се появяват и така наречените
картографски миниатюри (Матракчи — .османски поданик с унгареки
1 4о самобитна портретна миниатюрна живоиис (N игяри ),
произход ),
изразена в изобразяване ликовете на султаните Сюлейман I Велико-
лепни и Селим II и на ;, герои " като Хайреддин Барбароса =' морски
адмирал , при когото османската флота укрепва и достига своя „зё=
« 141 _
нит .
Създадените ' при Сюлейман I и Mypaд III миниатюри, в съчетание
с предназначёние да величаят Османската държава и нейната мощ през
XVI и началото ua XVII век са иредмёт на най-голямо внимание от
142
страна на' изслвдавателите на: това тв'орчество .
•Отчитайки същеетвуванвто на не една школа и респективно различ-
ните почёрци на кудожниците от това време, между 'които се отделят
поеледователи на •Вели Джан .-' персиец на работа в двора , и Матраки,
изкуст sовёдитё са вдинодушно на мнение , че в тi о-голяма и по-малка
степен чуждото влияние се прётопява . Това изкуство , п:одчинено на
волята и зар•ьките на управлянащата дворцона в•ьрхушка ; се изявява в
максимално точно прес•ьздаване на конкрвтни събития я точно изоб-
разяване на личности . Така че художёствените средства , нормирани от
ислямската естетика , що-'сё отнася . до общите приниипи в миниатюр -
ната живо i еис , l4з се прилагат съобразно с така да се каже конюнкту-
рата в Османската имнерия . И тази съобразност за конкретност в из-
образяването обединява османската миниатюрна живопис и създава
спеиификата й. С една дума , както следва да схванем становищата на .
изследователите , в преобладаващите . случаи тематиката на ориен -
талските ръко r ► исни съчинения ,, създадени в Османска Турция , диктува
и съответно определя характера на османската миниатюра , поради
к. оето тя се различава от всички други в ислямския свят.
През. XV[I_ век загr очва да св чувствува известен упадък в миниатюр-
ната живогrис в сравнение с миналия , в•ыгреки че и тогава се създават
някои значителни творби от Ахмед Накши , Накаш Хасан, Календер
Паша , Мир Сеид Мехмед , продължили да илюстрират исторически ,
геог. рафски , егсични: и други- съчинения . Евлия Челеби посочва Мискали
Солаказаде и Т. иряки Q сман като най -добрите художници на батални
сцени; Според wero ггрез този период са работили 1000 майстори -жи -
вописци и илюми,натори и е имало 100 ателиета в Царитрад.144 Ар-
севен пи:ше; че от тях 40 са били приsнати и само 4 достигат елавата
на 'плвядата творци от XVI век .145 `.
114
 При султан Л!l еямед IV в Одрин (1648-1687) за кратко -време се за-
белязва подем на това изкуетво , когато работят Дервиш Али и Хю -
сеин . Последният е илюстратор на едно така наречено Силсиленаме
146
— рькопис с генеалогическо съдьржание за османската династия .
Друго ;,Силсиленаме " от времето на Ахмед II (1691-1695) е илюстри-
рал Хюсеин Гиляни , запазено във Виена , 147 където се съхранява и така
нарёченият „ Розариум за сведения " ( Сюбхат ел -ахбар) в .който има
миниатюри от Хасан ел - Мусавир , rio тгрозвище Ридван . По пов,од за-
владяването на Хотин е създадено съчинение , наречено „ Хотиннамё ",
съдържащо миниатюр.и от Мустафа Накши . Тези миниатюри са из-
държани в ,, неративен стил ", присъщ на художниците от XVI век , про-
явявали таланта си в ръкописи иредимно на историческа тематика .
През XVi1 век се създават тв`ьрде много гадателни книги , съчинення
с религиозно и мистично сьдържание , което изключва илюстрирането
им . Това ё една от причините ред; художници да ; се „ решат " да съставят
албуми , съдържащи само рисунки - така наречените муррака __._._..... Сюже-
тите им са идилични —, млади мъже и жени в градини ; свенливо лю -
буващи се на красотата си , а също така старателно и природонаподо -
бително изобразени цветя ; растения и животни — най -вече кучета , коне
и пТЙцИ .
В следващия Х VIiI век остро. характерна е тенденцията към евро -
паизация на османското изкуство , което . дава отражение : и в миниа-
тюрната живщ i ие . Най - изявените художници от това време са Лев-
ни; 148 Абдулах Бухари , Сеит Юмни , Каюм Бая , като вече се • проявяват
и местни художници - християни — Ра'фаил , Константйн , Страти и др .,
работещи предимно в • столицата на имгrерията . Какта се изразява М .
Анд , тгрез XVI1I век започва ,; началото на края на миниатюрното ос-
манско изкуство ". 149 Едно от • най -тиггичните явления тогава в изобра-
зителното изкуство е отразяването на градското ежедневие на лица от
различни народности и професии и на жени — неопоетизирани , неза-
булени , разгголожени в различни пози на харемски дивани , къпещи се
в хамами ; и т . н . Портретите придобиват реалистична триизмерна плът-
ност, техният фон — било градински , било друга природна ` среда и.ли •

~ интериор на дом , се отдалечава в дълбочина , т . е . пирамидалната из-

i образителна техниfка , а и художествено виждане , присъщи на миниа-
l5о
;~ тюрата , се заменят с ёвропейските ренесансови и след ренесансови .

Ясно е , че г ► рез XIX век изобщо не може да се товори за османска .

миниатюра . Живописта в Османска Туриия навлиза в нова фаза , като
за жалост епигонството е преобладаващо . Художниците творят със •

съзнанието и желанието изкуството им да бъде „европейско " и напу-

• 115 •
 скайки -традициите на миіиатюрните източни школи ; не са в съетояние
да създадат национален облик на творбите си . Едва през ХХ век• и то
към средата му; си пробива път една нова вълна, характерна със своя
експресионизъм ; особено силно въздействуваща е турската карикатур-
' на живопис , в която се чувствува определено близостта й с древната
L51
тюркска гротескова изобразител,ност . •
По - горе споменах , че създатели на османската миниатюра са нё
• само турци . В школуването на местни художници са участвували както
европейци ; така и персийци и други творци , привлечени най -често от
Средна Азия . Така например по времето на Сёлим I и победата 'му
над Тебриз в 1514 r. от Иран са доведени 16 художници и няколко от
Халеб ; Между тях заслужават да се споменат Таджеддин и синът му
_ Хюсеин Бали , Хасан Челеби и др .
Спо: ред един докумёнт от 1557 г . в двореца Топ Капу е имало две
ателиета = едното ,, местно ` ; така наречено на „ Джемаат - и Рум на-
, « 152
кашларь , включвало 26 х' удожника и ;, Джемаат- и аджем накашла-
ръ", т . е; в к`оето са работили чужденци , между които 9 с най- разнооб -
разен , но неупоменат в документа произход , 7 персийци •от Тебриз , 1
; унгарец и един франк " - също не ' е отбелязан произходът му , нарича
се Кабтас . Следва да се подчёртае , че е имало и султани - художници ;
153
калиграфи и илюминатори . Художниците в тези ателиета работят
под ръководството на един майстор, наречен „сернаккаш " или „ на-
ккашбаиl и " - главен художник . Той налага своя стйл на работа и
избира сюжетите на всяка миниатю p а , като възлага рисуването на от -
154
делни детайли; на различни лица .
1Vl ного специалисти са ангажирани в изработването на един ръко-
пис . Колективният труд над ръкописната книга включва участието ос-
вен на автора ( коментатор , компилатор , сьставитёл ), и на калиграф
( хатат ), който ще препише текста от черновата; илюминатор , нарече•
мюзехип , който украсява ръкописа със заглавки , винетки и други ор-
наменти ; чертожник на полетата , рамкиращи текста ( джедвелкеш );
друг и.пюминатор за флоралнн декоративни елементи ( гирихбенд);
• приготвящия златната смёс или „ бълкачьт ` ;' илюм' иниращия със злато
бордюри ( зерёфшан ); правещия ;, мраморна " хартията = такава тек -
• ника се прилага ' за вътрешните кориии ,' наречена „ебру"; изобразява-
щия флорални рисункн , чрез рязане на хартия , които се залепват по
• полетата около текста ; следва миниатюристът , когато е предвидено
ръкоиисьт • да има сюжетни илюстрации (наккаш ); подвръзвач и грав-
ьор на подвьрзиите . Гравюратасе •арича ,;ругни ", а по-късно ,,едирнё;'
иши ", тьй като най -добрите майстори в това изкуство от XVI век ':,
нататък са от Одрин , където то е било развито ощ преди превземането !:
116
 155
на Цариград , но се утвърждава през споменатите столетия ,,Лаке-
.

тата" — високо квалифици.рано изкуство за изготвяне на красиви под-

вързии , изискващи специална техника , при която повърхността на ко-
риците е богато орнаментирана и блестяща. Тази техника се използува
и в дърворезбата. „ Лакетата " е продукт преди всичко на одринските
майстори и също носи названието ,,едрине кяръ" — синоним на кра-
сиво обработена подвързия , изящно орнаментиран капак на кутия ,
дървено оцветено стенно декоративно пано и подобни изделия .
У нас, преди всичко в Ориенталския отдел на НБКМ има запазени
множество образци на красиво оформени ръкописи от гледна точка
156
на калиграфското илюминаторско и подвързваческо майсторство ,

За съжаление , както отбелязах , не притеж. аваме османо -турски ръко -

писи с миниатюри , а само тi ерсийски , й то твърде малко , сравнени с
цялото богатство от iіодобна ориенталска ръкописна книжнина . 157 Но
преди всичко трябва да се съжалява за това , че разполагаме с извъ-
нредно малко сведения , и то в повечето случаи отново косвени , къде
в българските земи е имало развити художествени занаяти или ръко -
писно книгоизкуство . По ггьтя на логиката , такива центрове са били
селищата , в които са преписвани или оригинално създавани книги , за
което може да се съди rio текстовете , съдържащи подписа на автор
или копист , тгодатка за място на преписа и други данни , намиращи се
в приписки на ръкописйте . Трудно е да се допусне , че изработеният на
завидно калиграфско ниво ръкопис , изящно украсен и подвързан , в
който е отбелязано че е преписан в Самоков
...,_ , . , l5S например е пътувал
до Одрин или Цариград , за да достигне до нас в сегашния си високо -
художествен като оформление вид. Образци за. много добро художе-
ствено изпълнение са значителен брой видинск.и , шуменски , силистрен -
ски , плевенски , ёамоковски , кюстендилски , софийски и други
ръкописи , което предполага , че вероятно в тези гр. адове е имало освен
книговезки работилници и други майстори , посветили дарбата си на
ръкописното художество . Например в Шумен според С . Юнвер е има-
ло много добри калиграфи и самосто°ятелна калиграфско школа през
.159 Друг
XIX век турски автор , който посочва Шумен като развит цен-
тър на османското рькописно дело и споменава за автори на ориги -
нални съчинения , приложници , занимаващи се с украсата на книгите
160
там , е Кескиоглу , Ето защо е странен фак rьт , че никъде не се говори
за останалите градове в българските земи , епоменати по - горе — в
наша или чужда , предимно съвременна турска литература , изследваща
поселищната история или други проблеми — изкуствоведски , книжов -
но дело и пр.

117
~
~

Ако се дотгусне все пак възможността , че черновите на ръкописите

са били изггращани в други средища на Османската империя , за да
б•ьдат художествено оформени ; най - веро_ятно това да е било Одрин ' за
румвлийските ттровинции . Но това са само иредиоложения , които за-
служават да бъдат доведени до изчерпателен отгово , който засега не
може да се .даде поради seve изтъкнатите причини .1~ _ Ще се задоволя
с данните от рькописите, за които писах по - горе, от които ще допусна ,
че в селищата , кьдето е имало дуковни учреждения ; библиотеки и до -
бри калиграфи , е имало и ате.пиета , в които се, е създавала х .убавата
ориенталска книга, затіазена днес и в наши архивохранилища .
- Затвореността на миниатюрната живопис в дво.рцовите хазни и биб -'
лиотеки е и една от причините тя да стане до.стояние на изследовате-
лите едва в ново време ; а и едва натгоследьк — през ХХ в . 62 се заго -
вори за турската миниатюра като самостоятелно изкуство . ,
~

г~

118
:д

~
 БЕЛЕЖКИ

1 За нарушението на този принцип вж. по-долу.

2 Вж. параграфа „ Килвмарство и тъкачество ". .
3 По-долу ще проспёдим основните белези и произхо на стила „ руми".
4 Вж .' за стйла ;,чини " (хатае) ст •аниците за стиловите направления.
D. K U B A N. TURKYE SANATI TAHIRI. ISTANBUL, 1978, р. 103-104.
Ь М. С т а й н о в а, „ Османски паметници на архитектурата XV-XVIII в." студия
разработено за Многотомната балканска история , т.II, 1979-1980 г.
~ MILLETLERARASI BIRINCI TURK SANATLARI KONGRESI. ANKARA, 1962.
8 Пак там , с. 2
9 Пак там, с. 3-7
1 о N. SE V I N. TiJRK RESI. MGELENEg *INDE ESAS UNSUR INSAN RE5MIDIR,
р. 339-347; Н. Н. TAMER. TLJRK VINILILERININ TERKIP VE TEKNIg *INE
DAIR BAZI TAHLIL, MUSAHEDE VE MUKAYESELER, p. 360-370. А. S..
ULGEN. TURK MIMARISININ IV DEKORU NASIL VUSUD BULDU, p. 383-
489 etc.
11 SANAT TARIHI YILLIGI, SANAT TARIHI ENSTITUSU, INSANBUL, 1964-1981.
Поредица от годишници по история на изкуството , започнали да излизат от печат
от 1964 г.
12 Н. К A R A M A G A R 1 L I. VORUM ULU CAMIINDREKI MIMBER, S.T.Y.,
1NSTANBUL, (I), 1964-1965, р., 124-126.
13 S. Y E T K I N. OSMANLI SARAY HALILARINDAN YEN1 ORNEKLER. S.T.Y:,
VI1, 1976-1977, ISTANBUL, 1977, р 143-1 б5; —.YENI BULUNAN HAYVAN
FIGURLU HALILARIN TURK HALI SANATINDAKI YERI: S.T.Y., V, 1972-
1973, ISTANBUL, 1973, р. 292-307; А. ALDOGAN. KONYA MEVLGNA
MUZESINDEKI KGBE TASV,IRLI BIR SECCADE. S,T.Y., 1 Х- Х, 1979-1980,
ISTANBUL, 1981, р. 23-29 etc.
14 TURK .KULTURU BELGELERLE TURK KULTURU, SANAT, KULTfJR VE
SANAT, BELLETEN , etc.
15 G
. R E N D А. BATILALA~MA DONEMINDE TURK RESIN SANATI 1700-1850,
AHKARA, 1977; R. ARIK. BATILALA~MA DONEMI ANADOLU TASVIR
SANATI, ANKARA, 1976, etc;
16 Tl)RKIYE I уS финансира издаването на поредица изкуствоведски трудове със средства
на Кемалистката партия в Турция •(завещани • от К . Ататюрк), като голяма част
от най -добрите и луксозни издамия са от 70-те години насам .
17 • Н• В A L T A C I O G L u. TURK PLASTIK SANATLARI. ANKARA, 1971.
18 А. AKAEL. RELIGIOUS PICTURES IN TURKISH ART. 1STANBUL. 1975.
1.9 А. А К A R. С. K E S K I N E R. TURK SUSLEME SANATLARINDA DESEN
VE MOTIF. ISTANBUL, 1978.
20
Ор . cit., p. 50:
21 D. A R S E V E N. TURK SANAT TARIHI. MEN~E[NDEN BUGLJNE KADAR
MIMATI HEYKEL, OYMA VE RES1M. ISTANBUL, 1963-1965; С. Е. AR5EVEN.
TURK SANATI. ISTANBUL; — L'ART TURC, DEPUIS 50N ORIGINE
JUSQU'А NOS JOURS.
22 H. REDZIC. ISLAMIC ART. JUGOSLAVIJA. BEOGRAD, 1967; А. Джурова. Ислям -
ски влияния върху украсата на българските ръкописи XV-XVII в., сп. Проблеми
на изкуството , бр . 3, 13, 1980 г. ; с. 31-33. К . Паскалева-Кабадаиева. Ислямски
влияния върху българското изкуство през XV-XV1I1 u., пак там , с.25-30.

119
 23
Тук изклгочваме фолклорпото изкуство , тъй като то има свое самостоятелно развитие
, и епецифика и рядко излиза от рамките гга едно местно затворен 0 творчество .
.Имам предвид влезлите в „ пазарен оборот" и официалните паметници на изку-
•- .. CTROTO. •
• 24
Г• Р Е Н Д А , Цит. съч., о, 77-137. Р. АРЪК , поо, съч ., с. 27-97. А. РОШКОВСКА :
i Към въпроса за декоративната стенопис от Възраждането , сп . Архитектура , кн .
9-10, 1974, о.
• 25 • A R S E V E N. TURK SANAT TARIHI, 1 Х fas., р.675.
26 D. A R Ѕ E V E N. TCЈ RK SANATI..., р.184.
27 М • С Т А Й Н О В А , лоо, стуция за осмапската аркитектура , XV-XV11I в.
i 28 D. ARSEV E N. ТСЈ R К Ѕ ANATI..., p. 185.•
29 За сталак ги •гиггС вж . по -дозt у в •груда.
30 D. A R Ѕ E V E N. ТСЈ R К Ѕ ANATI..., p. 185-187.
З 1 SYMBOLIK DES 1SLAM. BEGRUNDET VON F. HERRMANN, STUTTGART, 1975,
• р. 17-1$.
32
D. A R Ѕ E V E N ТСЈ R К Ѕ ANATI..., p. 186.
зз С. ARSEVEN: Op. cit., p. 188, D. KUBAN, op. cit., p. 143, Ю. Миллер. Искусство
Турiгии , 1965, с. 13 и др .
34 D. K U B A N, op. cit., p. 143.
• . З5 Вж. ил ro стративиия материал.
36
С. AR5EVEN. op. cit., p. 187-188.
з ~ Например чешма•га „ Имрахор " в Истюгбул .
з $ Вж . ггараграф a „ Дърнорезба ".
39 В. U N S A L. TURKISH 1SLAMIC ARCHITETURE. SELJUK TO OTTOMAN,
• LONDON, 1973, р. 80. •

40
С. A R S E V E N. op. cit:,. р . 192.
41 B. U N Ѕ A L, op. c і t.,p, 80.
• а2 С. ARSEVEN.op.cit.,p.'194.
• аз
Вж . илгостративпия материал .
За •гекпиката и тяхиата паправа вж . Арсевси , пос : еъч , с. 197-198.
• а5
Вж . параграфа за „ МеталопласТика".
46
А . А К A R', C. KESKINER, op. cit., p. 9-10.
а ~ За периодизация га в осмапското изкуство вж . М . Стай tгова , пос , студия sa османската
архигекгура през XV-XV11I в . •

а8
• А. AKAR, С . КЕ S К INER, ор .cit., p.11.
49 За жапра „ иi укуфс " вж . п 0-дој ry:
• 50
За тези мОти iзи А . Акар и Дж: Кескинер n итат, че са символи иа плодородиетд. Вж .
пос. Съч ., с . 11. Това може ца с гапа, t го "гге e свързаио с . традициониите представи
иа осмапскигС турци , •г. е . символикага гте с осъзиата от тях , тъй като лроизходът
им с Ск r опсйски и аптичггоекропсйски и османците еа ги взели наготово от Европа
чрсз образци па изкуството .
51 С • A R S E V E N. ор . cit., p. 208-209, 419.
52
Т. М . A R N O L D. PAINTING 1N ISLAM. NEW YORK, 1965 (copyright), p. 65-66.
' S3
Докато термииът ,, чипи " се употрвбява в по - широк смисъл, терминът „ хатае" се
отг t ася по - скоро за декоратинен маtгиер в текетила и керамиката , но произходът
му е също средпоазиатски и дадекоизточен .
54
А р н о л д, пос. съч . с. 67.
55
А р н о л д в пос . съч ., посл . стр . поясг tява , че географеките граници на Рум и уин
пе ca мпогro Точпо определепи - земите , вкл tочващи понятиет0 ,, Рум " са насе-
ляванитс Окол 0 ЦАриград с гърци и лагиии територии , но също така влизали и

1 20
 други краища от Визаггтия . Същевремеино „ Рум " обхващал владеiгията на свл -
джу [еите , еъществували по времето на Низами . Но изобщо „ Рум " тогава е покри -
вало поцятисто за Запада , за разлика от „ Чин ", който от своя страна не означавал
само Китай , но и ' така иаречения от Арнолд Китайеки - Тюркестан и етраиите ,
грапичещи със Севереи Ираи , т . е . Изтока и Далечния изток .
56
Вероятио Низами е имал предвид ne полус.феричеп купол , какъвто имат османските
джамии , а кълбовицен или напомпя tц на луковеца , каквито се срещат в Средна
Азия и други източии страии .
56а
М . С т а й н о в а . Моцата „ Алафрагiга" в Осмапска Турция през лървата половина
н a XVIII нек . Сб. ,, Балкаиски културпи взаимоот r[ ошения ". Студиа балканика ,
15, С ., 1980, с . 28-29.
57
А. Р о ш к о в с к а, М . С т а й н о в а. Дърворезбата в Осмапската имперня и
българската възрождеиска резба. Сп . Изкуство , кн . 9-10, 1974, а 34.
5в
С . A R S E V ЕЈN. ор . cit., p. 236.
59 За дърворезбата и различиите видове тсхпики в селджу tлко •го и османското изкуство .
Вж. Н . KARAMAGARALI, op. cit., p. 120-142 u G. ONEY. ANADOLU'DA
SELГ~UKLU VE"BEYLLIKLER DEVR1 AHS~APTEKNIKLERI. S.T.Y., 11I, 1969-
1970, 1STANBUL, 1970, р . 135-166.
60
М• Z. Р А К A L 1 N. OSMANLG TAR1H DEYIMLERI VE TERIMLERI SOZLUGU.
ISTAN В UL, 1951, fas. V1, p. 505.
I G. TURK LAKE MUZEHHIPLERI VE ESERLERI. S.T.Y., [II, 1969-1970,
1STANBUL, 1970, р . 243-252; G. RENDA, op..cit., p. 175-185.
62 R. B U L U Т. LALE DEVRINDE ARABA SALTANATI. BELGELERLE TURK
TAR1H1, 16, 1, ISTANBUL, 16А . AKAR, С . KESKINER, op. cit., p. 1969, р .
34-38.
63 р о ш к о в с к а, М .
А. С т а й ' н о в а Дърворезбата :.., с . 35-37.
Ь4 Пак там , с. 40. •

65
К • О Т О -- D O R N. TURKISHE KERAMIK. ANKARA, 1957, р. 7.
Ь7- К . О Т О -'D O R N. 1SLAMSKA UMET.NOST. NOV[ SAD, 1971, р . 201-202.
В случая имаме предвиц провипг l иалпите малки джамии от гражданеки тип, с дървени
таваии , оформлсние •го на молитвепите canouu, [ га които . е лочти еднакво с това
na жилигпии сграци . y nac n одобпи джамии има в Русе , Златоград , в някои села
от Ссвсроизточпа .Бт, ѕигария и цругаде .
68
Вж . пак Ото - Дорн , пос . съч ., поа стр ...
Ь9 А. Р о ш к о в с к а , ,,.Зя къспа•[~а ередпоиековпа българска скетска етенопис —
X1V-XV" — матсриал о •г архиіs а на НИПК . .
70 Вж . М . С т а й н о в а , Тспцеиции в `. културата па Осмаиска Турция прсз първата
полонипа гга XVI11 в . ,,Ляле цеври ", С ., 19.75. Дисертация , с . 171-172.
71 G. R E N D A, op. cit., p. 82. Вж . ощв R. OSMAN. EDIRNE EVIERI. ISTANBUL,
1976:

73 М. С т а й и о в а , Пос : диссргаг t ия , с. 173 и фотос :

Пак там , поа с •rr. и фотоа .
74
Пак. там, с . 174 и фоз•ос .
75
С. A R S E V E N. L'ART TURC..., p. 134.
76
М. С т а й н о в a, поо . циссртация , с . 174 и <jtot~тси .
77
З . ,1[ А Н Ц. Орпамсиги фрссака иа Сърбj е и М :[ кецоиj е о •г X1I цо XV. век . Београд ,
1961..
78
М . С т а й н о в а, пое диг: срта [t ия , с . 175 и фо •госи .
79 А . Р о ш к о в с к а. Орпамспталпата стм [ опиа иа самоковските майстори пред Х 1 Х
к. С ., 1968, Диссргация , а. 145.

121
 8о
М . С т а йн о в а .. Осмаиска•га култона 'архитек•гура }га балкаиите и в днеипга Турция:
' Studia Balkзnica," 1982.
81
Вж : за гсхггика•г•а н ксрамичио i`о изкустно ' Н. Н . TAMER. TURK Q1NIL1R1N1N ,
• TBRKIP" VE TEKNIGINE DA1R BAZ1 TAHLIL, MUQAHEDED VE "
MUKAYESELER. X.M:T.S.K., р. 360-369:
! 82
Ю . М И Л Л Е Р . Искусс 'гно Турции ::., с . 49.
83
Н • Н. Т А М E R, op. cit., р : 3 б7.
я4 К . О Т О - D O R N, op: cit., ` р. 197
85
Ю. М ИЛ Л Е Р. noo.' съч ., с. 44. •

86 A. A K A R C А . GEM1 TASVFRI BIR QANAKKALE TAABAGI VE RESSAMI. S.T.

vii, 1976-1977, ISTANBUL, 1977, р. 1-21.
87
С. ARSEVEN.L'ARTTURC...,p.257.
88 ,
Н . Н . TAMER, op. cit., p. 366.
89 Ю
. М И Л Л Е Р . пос . съч :, пос : стр:
90 А
. R,E F I К . HLGRION 1KINC1 ASIjtDA 1STANBUL HAYATI, 1930, р. 65, doc.
90. •

91 Е . A. L A N Е. LATER 1SLAMIC POTTERY. L0•NDON, 1958, р. 63.

92 Пак •гам , поо, сгр.
9з .
Вж . Арн алл , пос. съ.ч ., о.5.-6; Ар , севен, пос . съч ., с.21-22; Ото - Дорн,
• поа съч ., с .231-232; А к с е л , n ос . съч ., с. 11-12 и м. ного други . '
94 Вж. К О Р А Н , сура 5 ( Трацсза), с •гих 92. Пренод и коментар И . Ю. Крачконского ,
М ., 1963, с.101 и Ариолд , пос . еъч., С. 5.
•95
Вж . К О Р А Н ... сура 5, сгих "110.
96
Вж . К . О т о - Д о р и , ггос. съч ., с . 232 . и 'гам п o с : литера 'гура.'
97 Вж. фтгски - приложспии към rroc. диссргаыия ог М . Стайпова , с.186.
98 Вж . G. G O O D W I N. HISTORY-0F OTTOMAN ARCHITECTURE. LONDON,
• 1971, р . 432-454: •

99
Вж . фигоси иг чсшми , нриложспия към поС . цисертация , с. 158 и А. "Рогпконска, М .
• Сгайпова : Париле n между бътарските в•г.зрожце } гски чепгми и чеtимите в Осман -
f скага имисрии .: В сб .,, Мирогдед , мсгод и с•гил и изкустното", БАН , С., 1975; о,,
: 313-341..
100
Ю. М И Л Л Е Р . иоа съч ., с .193.
101
Пак там , noc. съч . _
102 Анторъг па • пастбип
lага сгагии с rtpc н aira иадписи вз,рху пякои тнvрце интереспи о•г
тлсnига гочка иа собс •гвепосг и ингорстко сахаии , съ iцо s апазсгги в Етиографския
~ музсй в Софии . Вж : за •гях В . Ковачсна. Надгтиси на турски език нърху, сахани.
• Cit. Музси и памсгаиі l и па ку Jггурага ; 2, 1977, о. 18-24.
103
М• С т а й и о в а -<јгасоси , ириложсиия към с. 194 от дисертацията :
104
Н . М а в р о д н н о в . Изкусгног• о па . Б i.лгарсксг •го възраждаие , С ., 1957, с.369.
105
Изнсстси с гji аптыг , чс чипровски майстори - златари са работили в Румъния и са
автори , при •гова поцписнали се , иа иай -добрете образгtи гга металии изделия ,
с•ахраиепи к румъцокитс . музси. Вж . sa тях D. CIURESCU. МА1*TRES
• -0RPHEVRES DEKIPROVAZ EN VALACHIE EN XVI1c SIFCLE. REVUE-DES
ËTUDES SUD-EST EUROPBENNES, t.I1, 3-4, Р.467-510, 1963. -
106
Г. Б а к ъ р д ж и е в . Кона •а мсд , С ., 1957. Вжс огце В. А . Ковачева- Коетадинова .
Бът ара< и мецпи съдо isс . Проиэхад , разнитие , етиическа спсцифика . Антореферат
иа диссргации , С :, 1979, с: 23, с Угриложспин и там ггос . литерагура .
107
Тона, •xorrb можс да се каже за мс гал lги ге издслии , ие ce отггася за гръпчарските и
TO t агц o го гози кид иратгзно;l с: гно дстака дифкрепт l ираио о 'г хУдожестнсиия заиаят
„ Ксрамика ". О 'м•ук и11 н 5 u липсага па ' всикакно сходстно мсжду официалното

122
 осмаиско керамичпо изкустао и местнаго балкаиско гръпуарство ; осаев по отно -
иt еиие иа инкои форми на еъдове,
108
Чес •го пъти гго тези съцоне има кратък надпис' на арабица, на n ример „ мед" — ,, нехаз .
Той оби tшовегt о представлява печат за качестаого и пробата на метала, който е
сяързап с пазариата обратимост rta тези изцелин . Така че tte бива да се емесват
тези псча •ги с пациопалиин произход иа съогаетиото изделие .
109
М. С т а й н о: в а — Дисср •гацин и фотоси — металии еъцоае, при it ожен ие о. 197.
110 D. STEWART. L'AUBE DE L'ISLAM. PAR1S, 1968; р. 171-172..
111 D. KUBAN,up. cit., p. 152, 153,
112 S. YETKIN. OSMANLI SARAY HALILARINDAN... p. 143-165.
113
С. A R S E V EN. T.URK SANATI..:, p. 253.
114 V. С E R V -E R S. ORIENTAL CARPETS FROM EASTERN EUROPE. 1N: ISLAM
1N THE BALKANS. PERSIAN ART AND CULTURE OF THB 18th AND 19th
- CENTU й 1ES. EDINBURGH, 1979.
115 D. STEW-ART,op.cit., p. 172.
116
Ю . МИЛЛЕР , поо, съч ., с .48:
117 D. K U B A N ; upr cit., p. 229..
u8
V. ERVEERS,op.cit:, p.
119
Е В Л И Я Ч Е Л Е Б И . Пътспис . Прсаод о •г осмаиотуреки , еъставител и Редактор
С . Димитров ,` С ., 1972, с.45 и с. 68, ипдскс 107:'
120
Вж . А . Р А Ф И К, пос : съч ., с.37, док : 79.
121 Ю
• М И Л Л Е Р. noc. с•з.ч ., с.46:
l22
Вж . С. А R S Е V Е N иос . с•t,ч ., с. 267.
123
Вж. фогоси - приложепин , репродукиии от Арсевеи , п o с. съч ., с . 271, 275.
124
Г• Ф Е Х Е Р . Турсцкие мипиат tоры tspe м cn покоренин Венгрии . Будапеет , 1975, с.
7•
125 М• A N D. TURKISH MINIATURE PAITING. ТНЕ OTTOMAN PERIOD.
ANKARA. 19•8. И •злага обоб tцепо с •гапови t цс u иа други аато r и , като ттапример:
Р. Египхаузен , Е. Грубе , К . Есии, А . Ате tи , О . Аслапапа , Kn. Йеткин , Х ..Едхем ,
И . Щукии , Н . Атасой u пр ., c. 22-23.
126
Слсцва да сс огбслсжи , чс Att ц не ирани угоаорка за разликата мс iкду „ т ro ркска" и
„ гурска " живоиис , псзиаисимо ог сдпаквого изписвапе .t[ а тези цуми rta аtt глийски
в а ry чан . .
127
Пдк •гам , с . 22-23.
128
За гях i; ж. it и г . съч , . 23 и Г . дтехср , ци г. съч , . 10:
129
М . А Н Д , tur. съч ., а 23 и сл . '
130
Пак гам , .. 24.
t31 Z. A K A L A У . TAR1H KONUDA.JLK OSMANLI MINIATURLERI, ST1; 1966-
1968, ISTANBUL, 1968, р . 102-116; STY, 1969-1970,1STANBUL, 1970, р. 151-166;
N. ATASOY: „SULEYMANNAME" VE MACAR NAKKAS PERVANE; STY
1969-1970, р. 167-197; H.AKSU. SLTAN MURAD SEHINAHAMESI;, STI, 1.X=X,
1979-1980, 1STANBUL, 1981, Р. 1-23, etc.
132
За тези ръкоииси , памиращи се по раздичпи а rхивохраиилища, може да сс съди лсаен
по груцонс •гс иа М . Аиц , Г . Фсхср , Г . Рсите, Ю . Миллер , Ю . Райс и "рсд други ,
такд и от публикуаапигс материали от петте коигреса по турско . изкуство я
псриода 1959-1975 г. и миожесгао ьгзслецнаиия в епеииали •зирапи списаиин , изда-
ваии а Турция и цруги еграии . Вж . за тях библиографска спранка в студията ми
„ Изкус гво го па осмаиски ге гур t~ и през XV-XV111 n., ръкопис . У нао ca приасде tги
• в извесгиосг асички ръкописи е миииагюри о•г Дж . Сайар — ,,O іі uc tta персий -
екигс ръкоииси ", С., 1978, с. 236, а пъраа крачка в изсгтедааието им е трудът на

123
 М . Кмселиичева — ,, Персийски миниатюрм от XVI в: отръкописите , еъхранявани
в НБКМ в София ", С ., 1981.
М. КИСЕЛИН LIE ВА, цит. съч .,q.7.
134
М . А н R, пос . съч ., о. 26.
135 D. Т. R I C Е. 1SLAMIC PAINTING. A SURVEY. EDINBURGH. 1971.
, 136
Пак там .
137
Този въпрос още е спореи . Някои изследователи смятат, че работил по- рано , но
албумите , за които спомепах —' гга Мвхмед 11 Фатих , са били притежание на
същин сулгган , пораци кое •го и творчеството иа Сиях Калем се датира към средата
t1a XV вск . Вж . М . Апц , цит . съч ., с . 23.
138
М : А н д, г.гит. съч ., с . 26.
139
Пак •гам .
140 Вж . за чужцепците - миииатюристи в осмаискин двор по -долу .
141
рейс Хайдар Нигяри сам е бил ега морска служба , преди да бъде принлечен в двора
ка •го художник .
142
Е. J. G R U B Е. TURK MlMNIATUR ECOLU, MILLETARASI BIRING] TURR
SANATLARI KONGRESSI, p. 217-247. Z. AKALAY, op. cit., p. ,102-116. Н .
ASKU, op. cit., p. 167-197. Е. AT1L. AHMED NAKSI, AN ECLETIC PAINTER
OF THE EARLY ТНЕ CENTURI FIFTH 1NTERNATIONAL CONGRE5S OF
TURKISH ART, BUDAPEST, 1978, р. 103-121. Е. G. S1MS. THE TURKS
1LLUSTRATED. HISTORICAL TEXTS, op, oit., p. 747-722.
143
Маетсра исгry сства об искусстке ( поц рсц . А . А . Губера и В . В . . Павлдва), т . 1, М .,
1965, Б i гижиий и Средиий Вос •гок , с . 143-206.
144
По М . А н д, ци •г . съч .,, с. 29.
t45
С: A R S E V E N. TURK SANATI, 1STANBUL, 1972, р•226•
146
М.А н д, ци •г . .еъч ., с .29. Ръкописът е от 1692 г. и се пази в Главното управление
на геакъсjзите в Аикара , авторыг ие дава даиии за сигпатурата му .
147
Ръкописът е запазеи в Нациоиалиа •га b иб iгиотека, curn. AF 17.
148
М . С т а й н о в а . Тенцснции в културата на Османска Турция през първата половина
на XV11I в . „ Ляле декри ", Дисертация , С .., 1975, о. 208-215 и там цит. n итература.
149
М . А н д, г t ит. съч ., с .31.
150
Такива произнсцения намират мяс •го в ръко it исите „ Хубггаме " (Книпа за красотата ),
. с 39 миниатюри и „Зсиагигаме " ( Киига за жеггите ) с 44 ми tt иатюри , намиращи ее
в Исганбулска •га унивврситетска библиотека , сигнатурата на последния е Т.55025
в албум , съдържащ 98 акваретги рисуики , еъхраггиваии н музея Топ Капу , с сигн .
А 3690 е ец i ю по - късно копие иа албума , еъдържагцо 32 от тях , съхранявано в
Исгаибулската уиивсрсигетска библио •гека n оц сиг t гатура Т . 9362 и др . Вж . за
други гворби от този псрилд Г . Реида , цит . съч ., с . 29-73.
151'
За •гова свицегслс•гСs уват творбите на съвремепии художници , печелили не една
межцуиародпа и b алкаиска награда , в това число и в организирани и Габрово от
„ Дома иа хумора " в посдедггото цесе r и » етие изложби . Напр . Балакчиоглу , Доган
• . и др ., пронвили уе и ка•го карика •гуристи .
152
вж . за попнгисто „ Рум " и стила „ руми " Т. W. ARNOLD. PAINTING IN ISLAM. A
STUDY OF THE PLACE OF PlCTORIAL ART 1N MUSLIM CULTURE, NEW
YORK, 1965, р . 66-68.
153 CL. H U A R T LE Ѕ CALLIGRAPHES ET LES M1NIATURISTES DE L'ORIENT
MUSULMAN, PARIS, 1908.
154
М A N D, op cit., p 102.

124
 155 К. С I G, opr cit., G. RENDA, op. cit., p. 175-185, M. Z. PAKILIN. OSMANLI
TAR]H DEYMLERI TERIMLERI SOZLUGU, 1STANB'UL, 1946-1955, fas. VI, p.
505.
156
Вж . папр . Ор . 1425; Клрап от 1861 r., пр,еписад в Паs арджик с изя tцна орнаментация
и красиво израбоггепа иодвързия; Ор . 2938, също Коран , украсен със завидно
майсторство и с орпамситираиа с арабеска кожена подвързия ; Ор . 1969, препис
от съчиисиието на Халеби „ Муният ул мусаллъ ве лъ мюптеди ", богато илюми -
нирагг c флОрајінИ и геометрични .мотиви ; Ор. 1825, съчинението „ Шерих- и Ва-
сиетпаме " (Комснта r па Завеиj апивто ) от Биртеви; преписано в Самоков с краеива
кожеиа подва, рзия и мдого други , създадеии в $ългарските земи , чието високо
художссгвепо оформлсиие тёпърва слсдва да • се проучва . .
157
М. К и с е л и н ч е в а, цит . съч ., Дж. Сайар , цит . съч,
158
Вж . папр . Ор . 1825.
159 5. U N V E R. SUR LES CALL[GRAPHES TURCS A CHUMEN AU XIX SIECLE
ET LEURS'OEUVRES. Д ox л aд; из i гесен па 1V когггрес за Югоизточноевропейски
•

проучваиин , Апкара, 1979.

160 О • К E S K 1 O G L U. BULGARISTANDAKI BAZI TURK VARIFLAR[ VE
ABIDELERI. VAK[FLAR DEERGISI, V11, ANKARA (1968), р : 131-137.
161
Едцо обсгоятелство ; което с прёчка да се издират материали по лРоблема е ,' че
мпого дzокумеити и ръкописи , от които м b гат д1а се изпёкат сведения са нспуб -
ликуваии; повечего . от : които ее пами r ат в турскиге архинохранилипlа или са
припежаыис иа частпи лица .
162 S.
К . Y E T K I N. B: MILLETLBRARASI B1RINCI TURK SANATLARI
KONGRESI..., p. 2; 3-7.

Е
t

125
 .
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

~~
F

Декоративно -монументалното и приложно ; изкуство на османските

турци се развива и обособява като самостоятелно , сьс свой спвцифичен
облик ,` различён от този на другите ислямски изкуства . За това допри -
нася гтреосмислянето на заварёните естетически традиции и идеи на
покорените народи , доразвитието и усъвършенствуването на форми и
декоративни мотиви на древното тюркско ;и .класическо ислямско из-
куство и рёд други фактори , от които твърде значим е взаимодейст - .
вието с чужди култури в продьлжение на векове , осъществяван пре-
димно чрёз разширяването на границите ,на империята .
В разгледаните изкуства пред изслёдвания период основните сти -
лови направления „ руми" и „чими" отразяват съотношението . между
, руми
i европейското и източното изкуство . Стильт е този , който най -
" много допринася за оригиналността на османското изкуство и има
особено значение именно в двкоративните и ггриложни жанрове . Ощё
с възникването на самоетоятелни художествени занаяти на османск lгте
турци решителна роля играе античното европейско и византийско на-
следство , сьздадено вьрху така нггречените румелийски земи .
Главен фактор за промените , насты гили в естетическите концеп g ии
и ресiтективно отразили се вьрху iтаметниците на декоративно -мону-
менталното и приложно изкуство , особено през XVI1I век , е контактът
с Европа и с•ьответно г ► роникването на заггадноевро • ейското и най -вече
• френското влияние . То е мощно до • степён да измести закрепения в
продължение на близо три века класически османски стил ( от втората
'• тголовина на XV до началото на XVIII век ). През целия XVII1 век
• с •ьществува борба между стари и нови форми , естетически в•ьзгледи и
• тяхното сьчётание . Новите .стилове като турско рококо , барок и пр .,
от своя страна• са в различна степен изявени в официалното столично
и провинциалио изкуство . В последното традицията се задържа по -
' д•ьлго време , що се отнася до • представителните османски паметници
в центрове , където гтреобладава турско н •селение и респективно турски
• майстори и се ,,европеизира " по - обхватно или следва еволюдията на
възраждащото се изкуство в центрове , където преобладава немюсюл -
• манско население .
Но както отбелязах , проблемът за разграничаване на изкуството на
\•
османските турци от това на останалите народи в имггерията , въпро -

• 126

~.
сите за взаимодействието с други ислямски и източни изкуства , за
самостоятелността му, и т . н., са изв•ьнредно :сложни и за . изясняването
им трябва да се прибегне не само до , естетически , но и социално -фи - -
лософски и други критерии . Това в крайна сметка . се обуславя от об -,
ществёно - гголитическата структура , създадена в рамките на една им -
перия , на която е подчинена културата на много народи :
Декоративно -монументалните и приложни изкуства , от своя страна
най -малко свързани с идеологията на тези народи , а предимно с ма-
териалната , вёществената култура , наложена от управляващата осман -
ска нласт ; $ ез друго са един от най - гroдчинените видове изкустна в
Османската империя . В този смис•ьл най- верният критерий за обектив -
но изследване на ггриноса на османските турци през Х V-XVIII вeк e дa
се отчита тяхната способност за избирателност на форми и идеи , в
търсенето и сьздаването на единно и отг. оварящо на техните вкусовё
и разбирания иs куство в многонационалната имггерия , кдито те управ-
ляват . Този критерий rьрпи най -сериозна гiроверка през , следващия
Х I Х вск , когато отчетлнво се открояват в;ьзрожденеките школи ; в един
или , друг клон от изкуството на немюсюлманските балкански народи
от една стрвна и тр•ьгналото rio т •ьтя на западноев. ропейското епигон -
ство нзкуство на османските турци, Това развитие е естествено елед-
ствие от вьзхода и уг i адька на различни ио народндст и култура об -
щества , в една имттерия , от които едното е доведемо до загиване и
сь. ответно на мно r овековното му изкуство — така нареченото осман -
CKD.
 ПРИЛОЖЕНИЕ
„ТОМВУЛ ДЖАМИЯ " в ШУМЕН — ВЛИЯN ИЕ НА СТИЛА ,,ЛЯЛЕ"
(Последен доклад , изнесен от Михаила Стаынова на II Международен
конгрес на турските изкуства - Варшава, 1983)

В град Шумеи , България съществува един османски архитектурен

култов комплекс, нарёчен ТОМБУЛ ДЖАМИЯ , създаден през 1744
г:, основан от Халил Шериф паша. По всички строителни и декора-
тивни белези може да бьде отнесен към стила „ ЛЯЛЕ ", независимо че
е строен повече от десетилетие следтака ,наречения период на лалетата
(1717=1730 г .), когато този ,стил възниква и е водещ в Османската им= .
перия .' Впрочем твьрде тго -кьсно , през '1778 г . е издигната в Йозгат
така нарёиената УЛУ ДЖАМИЯ , която твърде много напомня ТОМ-
БУЛ ДЖАМИЯ . Т.ё : в тгровинциалната архитектура, след времето ,
когато в столицата на империята властвува 'барока , вы тросният стил
продължава да е предпочитан от местните строители . Посочените при-
, мери не са единствени — дори през 19 век в някои средища в руме-
, лийските и `други земи се градят паметници та архитектурата — пре-
димно култови сгради ; които сьчетават елементи 'от класическата
османска и затгадноевроn ейска следренесансова архитектура;а в. тази
еклектика преобладават и характерните за стила ,, Ляле " черти :
Най- раз n ространеното и n риемливо обяснение за късното отраже -
ние на стила „ Ляле" в отдалечени от Цариград 'архитектури паметници
' е, чё различните стилове и строително-декоративни моди и увлечения
пристигат и се усвояват със закъснёние там : Нерядко обаче това явле-
ние може .да бъде обяснено и с предпочитанията и вкусовете на осно -
вателите на тези . сгради , какъвто е случая с шуменския арх .итектурен
ансамбъл . Негов фондатор , както споменахме вече , е Халил Шериф
паша '— един от изявените представители на управлениеската про-
слойка. през Лfсле дёври в Цариград и ревностен привърженик на всички
нововьведёния през този период . .
Томбул джамия в Шумен ггредставлява интересен ансамбъл , съ-
стоящ се от джамия , висше духовно училище ( медресе) с библиотека
и основно училище , i ► риобщени в единна композиция чрез умелото
преливане на вьтрешните дворове и тгространства . Джамията с нейно -.
то четиридесет метрово минаре се я.вява основён композииионен цен -
' тър . Двете страниини крила — училището и медресето осъществяват
\ естествения преход от едрия мащаб на молитвения салон на джамията
` към околната архитектурна рамка , в която преобладават древните еле-
- менти на жилищни сгради , малките магазини на чаршията. Томбул
джамия тьрси своето място и изява еред съществуващата вече архи -
128
тектурна среда на град Шумён , израснал още в 15 век в подножието
на българската средновековна . крепост Шумен . Ндвият ансамбъл из=
граден в 18 век се включва умело в оформения вече силует на града,
откроява. се , но в същото време се приобщава към. обёмите на безис -
тена, Ески, Сахат и Чарши джамия , часовниковата кула . Общото впе-
чатление обаче е различно от всички останали сгради . Тук не се налага
тежката каменна маса , а чувството за лекота я увличане погледа на-
горе . Вьв вътрешното пространство на джамията преобладава същия
стремеж към красота и великолепие . Стените са изпъстрени с расти -
телни орнаментн , характерни за стила „ Ляле ", геометрични фигури и
арабски над ii иси . Джамията прави -впечатление с пъстротата си ; едно
жизнерадостно чувство обзема посетителя : За това допринася както
богатата декоративна украса на . молитвен 4rя салон , майсторски овла-
дяното пространство , така и балкона , който с•ьс страничните си крила
навлиза д•ьлбоко в салона , приобщава галерията към зоната на ритуа-
ла.
• Вьтрешният квадратен двор на медресето , ограден от три етрани '
от крилата с килиите за студенти , а от четвьртата — от молитвения
салон на джамията, е особено добре оразмерен . Гl окритата арка,t а ,
която минава і ► ред всички килии , засилва чувстното за простор и май -
сторски овладяно пространство; сьобразено с човешкия мащаб и ес-
тетическа потребност . Умело избрано е и мястото на библиотеката ,
надстроила. в известна част долния етаж. на медресето , изнесена вркер -
но iio отношение на фасадата , тя сполучливо ,раздвижва архитектур -
ната рамка , осьществява гi рехода между по -дребните елементи на ки -
лиите за студенти и едрия обем на джамията : Тук всичко е намерило
своето място , своята хармонична изява , като . част от цялото .
В центьра на вьтрешния двор на медресето е чешмата , решена в
павилион с ггокрив , носен от осем каменни колони , върху които стъп-
ват полукр•ьгли дьги с•ьс заострени в•ьрхове . Този пластично третиран ,
елемент в иялостния ансамбьл обогатява и допьлва общото живопиs-
но вьздействие , вьзг ► риема се като ком •гозиционен центьр за вътреш-
ното пространство на двора . .
Както ньв вьтрешното декоративно и пластично третиранё . на мо-
литвения салон и медресето , така и в вьншното архитектурно офор-
мление на Томбул джамия се забелязва нещо ново , различно от оста-
налите култови сгради и ансамбли , построени по нашите земи в
периода на османското владичество . Чувствува се нов , освежен и . жиз -
неутв•ьрждаващ архитектурен ' израз . Формата е творчески претворена ,
с подчертан стремеж кьм извисяване , балансиране и изтънчёно чувстно
към ггропорц i іите .

129
 По цялата вигсочина на минарето.; особено добре пропорционирано ,
минават вертикални канелури , които оптически го, олекотяват и засил -
ва устремана форм:атавьв виеочина . Боеато орнаментираният парапет
•а викалото и- сталактитните форми , които го. поддържат , сё възпри -
емат особено живо и ггластично както гтри поглед отвън, така . н откъм
вьтреи:цнйя дво. р на мёдресето ; к•ьдето вьздействието на минарето . като
доминаыта , е още по -силно . Н,-авсякьде каменната маса , която внася
инертност в общия образ на с,r радата , е олекотена чрез пластично
третиране на отделни форми и детайли ,. ч, рез умело намереното съот-
ношение между пл.• ьт и отвори .
В к.омгтозиционната схема на Томбул джамия обаче липсва харак-
,
терн.ото за мюсюлманските култови ссради i годчертаване на основната .
ос ,. к:оято еъвпада с ходовата лин:ия при главмото влизане , и след тi ре-
минаването ттрез обширния вьтреш.ен двор джамията се възприема
като задьнка за погледа . В схемата на Шумёнския ансамбьл се забе -
лязва влиянието : на местната средновековна строителна традиция , за
• която . е типи .чна развиването на п:реливащи се вътрешни пространства
и дворове и то при композиционна ос обикновено перп,ендикулярна
на главното влизане : При Томбул:, джамия. вътрешният двор пред цен -
тралiната култова сграда , характе.рен за ансамблите в Цариград, е све-
ден до минимално гi ространства, което . се: прелива във вътрешните
дворове на: медресето и началното училище , решени от двете му стра-
ни . Наред; с колон i•гте и; кам:енните блокове , донесени rto време на гра-
денса от останките н.а градовете Плиска , Прёслав и Шуменска крепост ;
разтголожег { и в съседство , са ир: енесени и композиционнитё принципи
на архитектурн:ттте ансамбл,и сьс затв n рени: вьтрешнидворове . П, о този
начим вл;иянивто на местната строи елна традиция , която сама за себе
си представлявала завьршена архитектурно -градоустройствена мисъл ,
оп:ределя, нова насоченост в развитието :на пл:ановата схема , съоb. разе-
на с - изискванията на м:юсюлманския култ от една страна , и с новите
влия,ния wа заттадната архитектура от друга. В резул.тат на тези сложни
в.заимовр'ьзки и влияния се сьздава този иытерёсен като композицион =
на схема ансамбьл , който не повтаря една предварително в•ьзприета и .
н.аложила се _ схема; ; а по свой собствен тгьт достига до хармонично
единство на формите , пл:астично третиране на фасадите , рационална
изява на функционалното ;решение в гг:ространството .
Виталността на местната б ьлгарска средновековна традиция се дъл-
жи на , нейната о. рганична врьзка с гтриродната среда , с обществено -
политическия и военно-стратегически фактор; умело намерената връз-
• ка между фунхция, обемно решение и обединяващата роля на взаимно
п.роникващите се вътрешни ггространства .
130

~, ~'
 За да сё изясни още по - пълно и влиянието на , стила ,,Ляле" във
време , коr а,то този стил вече не е характерен за официалната архитек -
тура на Османската империя , е необходимо да се спомене нвщо повече
за фондатора на Томбул джамия , за неговитв лични качества и пред-
почитания .
По едно местно предание Халил Шериф паша бил роден в с . Мадара ,
намиращо се в Шуменския край , а според 'негово собствено твърдение
- в -самия град Шумен ; което личи от вакьфнамето , включващо усло -
вията за строителство на този комгt лекс . Най -мнаго сведения за Халил
Шериф паша черпим от статията на Осман Кескиогл,у „ Някои турски
вакъфи и ггаметници в Бьлгария ", публикувана в „ Вакъфлар дерги -
си "..., които от своя страна са взети от така, наречения Из• и тарихи ,
„ История нв Иззи ". Според тях Шериф халил паша бил учен и обра-
зован човек , заннмавал се с литература и поезия , с гіоетика , краснопис ,
естествени науки и др ., които бил изучил до съвьршенство . По времето
на великия везир Дамад Ибрахим паша , а именно през ,,Ляле деври "
Хвлил паша му i госветил няколко касиди ( оди ). Бил , един от членовете
на така нареченото учено общество , оргаиизирано към двора на султан
Ахмед I1I (1703-1730 г .), които тіревеждали , съставяли коментарии и
пр . кьм арабски и персийски , латински , древногръцки и пр . съчиыения .
Изкачвайки се ггостепенно на все по - високи посТове , Шериф паша
стигнал до дльжността „ кетхуда " ка великия везир през 1736 г ., а ыа '
,
следващата станал „ Румили асакир - и саа кол с ьрюджюсю " - висок
военен пост . В '1743 г . отново става кетхуда на великия везир , след това
получава чин везир и респ . - титлата паша и бил назначаван пасле-
дователно валяя в Айдьн , Трагтезунд, Инебахrь ( Лепанто )', Белград ,
Агрибоз ( Некропонте) и Босна . По времето , когато заемал за втори
път поста кетхудl на великия везир , ттостроил .Томбул джамия и ком -
плекс от сгради к ьм нея (1744 г .)
За нас няма съмнение , че не случайно този управник е изискал от
• архитекта и iиайсторите-строители да издигнат изследвания памвтник
в стила „ Ляле ". Най - изявено това желание на фондатора . е отразёно
във вьтрешната деко.рация на джамията - стенописите с флорална
украса , в които >> реобладават стилизации налалета . Мо •ем да допус-
нем , че известно влияние се е гголучило и от култовите комплекси от
„ Еггохата на лалетата ", ггрилагани пре,сl~ імно ; в градските центрове на
Империята, откьдето са произхождали фаворитите на су:птан Ахмед •

III. - Например джамията в Нёвшехирли , родния град на Ибрахим

Дамад паша , издигната през 1726 г . е с,ьщо в ' стила „ Ляле ". Но ако за
нея сьщестзува мнение , че е до r оляма степен едно маниерно и еклек-
тично произведение , поради нарушаване напропорциите , поради стре -

131
межа кьм новаторство на нейння автор , без да е вьзприел и почry вст -
вувал есгетическите принципи на европейското бароково изкусгво от
една стр <1 на , а от друга — нарушил тези на османеката класическа
ар r, итектура (Kypaw), сьщото не може да се каже за Томбу .л джамия :
В Шуме ii ския ансамбьл е намерена мярката , уме.лото сьчетание на
конструктнвни форми и стилови елементы , което може да се обясни с
един гго - богат и продьлжителен оггит да се строят гi одобни еклектйчни
СС
в сьщността си сгради , но нече с rro- задьлбочено разбиране на „ ключа
irьм симбиозата на западноевропёйско с местно изк _уство . Това разби -
ране , което іi редполага раждането на едно ново архитектурно май -
сторетво , в което не се отрича етарото , като се вьвеждат нови , по - про -
гресивнн естетически вижданыя .
Томбул джамия е едЕ i н от най - интересмите }ry лтови архитектурни
<i нсамблг t, който се различава от традиционнлта осмаЕіска архитектура
в бьлгарск i те зем ii, и има своя специфика и і-індивидуалност .

,--,~

~ 4
~i

i "

Тамбул ;l жамин . Поглс , і ог нътрспгиия ;{iaop.

132
 СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ПУБЛИКАЦИИ НА
МИХАИЛА СТАЙНОВА

1964 г.
,,.ЗА ПЕРИОДИЗАЦИЯТА ТА ТУРЦИЗМИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ", сп .,, Бъл -
гарски взик ", изд . БАН , С ., год . 14; 1964, кн . 22-3., с. 183-186.
„LES PERSONNAGES DE HITAR PETAR (PIERRE LE FINAUD) ЕТ DE
HASREDDINE HADJA DANS LA LLITTERATURE POPULAIRE BULGARE",
„Etudcs Balkaniques", Edi{ion de 1'Academi Bulgare de sciences, S., 1966, р.199-206.
~ „ Турски докумейти за стопанската дейноет на Чалъковци " — съавторетво с А .
4'
1 Велков , Известия на НБ „ Кирил и Методий ", 1 Х (XV), С ., 1969 г., с. 149-170. ,
;
~ ] 970 г.

i~ „ Оиис па тимарски регистри " — съставители : М . Михайлова, А . Велков , П . Груен -

ски , Ст. Андреев , Михаила Стайнова , редактор : Б . Цветкова . Печатиица НБКМ , С .,
1970. •
i

1971 г.
,,ОпЧс - турски докумсгіти за църконно-националната блрба на българския народ и за
християпеките църкни в Осмаиската империя 15-20 в..", НБКМ , С ., 1971, 94 стр .

1972 г:
,,FONCTION ET EMPLOI DE L'EXPRESSION „Bir akge ve bir hahbe" (pas д 'akr~e
pas un seul grain" DANS QUELQUES FORMULËS FINALES DES DOCUMENTS
OFFICIELS OSMANO-TURCS`;,;Etudes Balkaniqucs`; Academi Bulgare de scicnces, S.,
1972, р .110-114.

1974 г. •

,, И 3 ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА 1ИЕЖДУ ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ И

ВИСОКАТА ПОРТА В 20- ТЕ ГОДИНИ НА 18 В ." — Известия на българското исто -
рическо д - во кн . 29 р БАН , С ., 1974, с. 373-380.
„ КЪМ ВЪПРОСА .3'А ОСМАНСКИЯ ЕПИСТОЛАРЕН ЖАНР "— Студия ' Балка -
иика 8, С ., 1974, с . 87-106
„ ДЪРВОРЕ.3 БАТА НА ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ ' И БЪЛГАРСКАТА ВЪ 3-
РОЖДЕНСКА ДЪРВОРЕ.ЗБА " - в съавторство с А . Рогиковска — сп .,, Изкуство ", С ., .
1974 р ки . 9-10 р с . 34-41.
,,AU • SUJET DES ILLUSTRATIONS DE L'HISTOIRE OTTOMAN DE CANTEMIR"
— Revuc: dcs etudes sud-est Europeennes, tome XI1, 1974, р. 586-587.

1975 г. • ~
,;DIE WAKFE IN KARAMAN" - Etudes Balkaniques, Academi Bulgare de sciences,
S., р .53-75 в съавторетво с В . Мутафчиеиа; М . Калицин , П . Груевски , А . Велков , Ст.
Аидрссв .
„ТЕНДЕНЦИИ В КУЛТУРАТА НА ОСМАНСКА ТУРЦИЯ ПРЕ.'3 ПЪРВАТА
ПОЛОВИНА НА 18 в ." — ,, ЛЯЛЕ ДВВРИ" — дисертация .
„ Протоколи от съдсб trия процес ерещу Атанас У.зунов и другитё подсъдими , ио
Хасковекото покутение през 1873 година" — НБКМ , С ., 1975, превод в съавторство
съе Ст. Аидреев„ А . Велков , П . Груевски , М . Михайдова, Н . Попов .

133
 а ,, ПАРАЛЕЛ МВЖДУ ЧЕШМИТЕ В ОСМАНСКАТА IдМПЕРИЯ И БЪЛГАР -
СКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ЧЕШМ, И " — сб . ,, Мироглед , метод и стил в изкуството ", ~
БАН , С ., 1975, с . 316 — н съанторство с А. Рошковска .
_ „ Видии в Видински сапджак през 15-16 век " Д - р Дуптанка Лукач — съредакторство
_
с В . Мутаijiчисва .

~! 1977 г:
,,Тсндепции в куптур tгото и идейно развитие в османското общсетво през двадесс •гте .
' годиии гга 18 в." — Студиа Балканика 13, БАН , 1977, с : 72-95.

.~ 1978 г.
„ Румелийски делници и празници от 18 век " — ОФ , С :, 1978 — превод на осмапо -
ы~ турски документи , подбор и превод от френски и английскьгге текстове от старопечатни
' издаиия съвм .естпо с В . Мутафчиева, Е. Грозданова, Л . Геиона, М . Калицин , М . Кисе-
` липче'на , М . Тодорова , М . Бур - Марковска ,_ Н . Данова, Р. Михнева ,' Сл . Драгацова , Сп .
Паио iед , Ст. А rгдреен.
„ _

k~ 1979 г.
; ,, ОСМАНСКАТА ИНТЕЛЙГЕНЦИЯ И УПРАВНИЦИ В БЪЛ:ГАРСКИТВ ЗЕМИ
В КРАЯ НА 18 И 19 ВЕК " - Студиа Балканика 4, БАН , С ., 1979, с. 233-249. .
„ МОДАТА АЛАфРАНГА В ОСМАНСКА ТУРЦИЯ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИ -
НА НА 18 ВЕК " — Студиа Балканика 15, БАН , С ., с . 21.-39.
„OTTOMAN LIBRARIES 1N V1DIN" — Etudes Balkaniques, Aeademie Bulgare de
scicnces, S., 1979, р.54-69.
,1! ,,LE COMMENCEMENT bE LA EUROPEANISATION DE L'AR'CHITECTURE
k ' ~ DE LA TUI2QUE OTTOMAN ET CERTAINS ASPECTS DE CON 1NFLUENCE SUR
^; • L'ARCHITECTURE DE BALKANS" — Revue dës etudessud-est Europeenncs, Editura
~ Acadcmi Repulilicii'soeialiste Romania, tome XV1I, 1979, р. 587-667.

1980 г. •

,,3а привилегии •ге •на Копривтдица род осмапска власт " —: сб . КОПРИВЩИЦА
_ ; Од>,
• С ., 1980, с . 35=,39.

• 1982 г. •

~• ,, ОСМАНСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ — 15-18 ВЕК " —

, с гуди и , Н Б К М, С ., 1982, 205 стр .
„3 л накъ <jэската дейност на. Осмап Пазвантоглу нъв Видин и Вицинския край " — cu.
la1 Веконе , С ., кн . 6, е. 72-79.

' 1983 г.
~ „ ЗА ОСМАНСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ И КНИГОРАЗПРОСТРАНЕНИЕ " — Сту -
, диа Балкапика — Изследкания в чест на акад . Н . Тодоров , БАН , 1983, а. 62-74. ~
„LA THEME OTTOMAN;DANS LE THEATRE •D' Е L'EUROPE OCCIDENTALE
DU XV11 Si" — Etudcs Balkaniques, Academi Bulgarë de sciences, 1984, S.; р.95-103.
; • „NEUE RICHTUNG IM KUNBTLERISCH-LITERAR[SCHEN SCHAFFEN DES~
• OSMAN[SCHEN TbRKEI ZU BEGINN DES 1$. JAHRHUNDERTS" - DAS
r1= • OSMANISCHE RE1CH UND EUROPA 1683 B1S 1789: KONFLIKT, ENTSPANUNG
UND AUSTAUSCH. WIËN 1983, р .179-193.

• 134

~; j
 1984 г. •

,,DES RELATIONS ENTRE LE PATRIA-RCAT;OECUMENIQUE ЕТ LA SUB'LIME-

PORTE AU COMMENCEMENT DU ХС 11'1 SIECLE" — Balkan studies, Thessalon.iki,
1984, р.449-456.

1985 n •

„QUELQUES NOTES SUR LA BIBLIOTHEQUE •OTTOMANE DE MEHMED

H Ъ SREV PASA A SAMOKOV" — rOCZN1K OO.RIENTALI'STYCZNY, •pOLSKA
AKAADEMIA NAUK, wARSZAWA, 1985, Р. 59-63.
,;ОСМАНСКА КУЛТОВА APX ИTEKTYPA",(15-18 в.) Студиа Балкаиика 18, 1985, ~
БАН , С :, е . 234-251.
„ ИСЛАМ И ИСЛАМСКАЯ РЕЛИГИОЗНАЯ ПРОПАГАНДА В БОЛГАРИИ " —
сб . ,, Осмаиская империя " - систёма государственного упра•вления, социальные и этпо -
религиозные ' проблемы " — М . 1986, с. 83-103. •' 1
ПОСМЪ• РТНО ~

,,Тнорческото дело на -Д . Ихчиев, Н . Лопов, Г. Гълъбов и Б . Недкон " — в еъавтои - .

стко с М . Михайлова — историографски изследнаиия
_ „ България през 15-18 нск", БАН., i
С ., с.309-316, 1987 г. •

„ КНИГАТА В О F ЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ НА ОСМАНСКИТЕ •ТУРЦИ ПР fi3 15- I

19 В :" Студиа Балканика 21; БАН, с., с. 121-145,'1992 г.
• „LA MOSQUE TOMBUL A C1d0UMEN — INFLUENCE DU STYLE „LIALE" —
SEVENTH 1NTERNATIONAL CONGRESS OF •TURKISH ART —, 1983, РО LISH
SCIENT1FtC PUBLISHERS, WARSAW, 1990. •

- i

. . . . .~.. .
- . I,

~
135

1
~
1

~ OTTOMAN ARTS IN THE BALKANS ~

(15th — 16th centuries)

~. ,
у
Е 'I
MICHAILA PETKOVA STAINOVA

~. Summary
i
~1
F .The book examines same of the most typical characteristics of Ottonian
f art of 1Sth-16th centuries — a . period in which the Ottoman Turks con-
1
quered the Balkan peninsula and transformed the Ottoman state into a
powerful Empire. Is1am is studied here not me.rely as a religion but ,a1so as
a civi(ization and a doctrine of certain ethnical, philosophical and aesthetiës
Е ,
standards.
As they were getting' in touch with the culture of the native captive
population, the Ottomans adopted quite a lot of its aesthetic and architec-
tural experience: Specific examples prove the strong influence of the Iraniari
traditions, consolidated in the Seljuk art " апд material culture, especially
until mid-14th century when Ottoman art and architecture started devel-
oping on their own.
1Ii Ear1y Ottoman construction was a continuation of t,he Seljuk tradition.
~ On the basis of the local heritage during the new historical period .(14th-
beginning of 17th centuries) new concepts developed and an independent
' Ottoman architecture emerged. The study analyzes the controversy between
old and n.ew traditions in the beginning of the 18th century when the
•Europeanization of Ottoman Turkey began. It was manifested in various
`r arts as a departure from the х 'igid cultural standards. The new European
styles —"Turkish rococo" and "Turkish baroque" - spread to a different
г ; degree in official metropolitan and provincial arts.
~ Ву tracing back the development of the cult-related and secular archi-
tecture, of the decorative, applied and fine arts in the Balkans during the
• period of 15th-17th centuries, the book gives the idea of the role and the
high 1eve1 of local pre-Ottoman architecture and arts and their impact upon
~ the formation and the development of the new Seljuk-based material cul-
ture. Na.tive aesthetical traditions and notions af the eonquered Balkan
"с • peoples contributed to the further development of the decorative-monu-
i~ mental and applied arts of the Ottoman Turks as autonomous and specific,
different from the other Islamic arts.
• 136
 ДЖАМии в 14 нСТАнБ vл
~13 .
~gt

FF

® Джамыя Шсх Заде / арц . Синан /

~ ® Сюлепмание комллеке — плдн .

~ ~ ~ ~ и~ -
~
_ °l ~•~ .
~-1..._...t
~ __ __.~ и~а11
~т ~ ~~
~._ ./'~
ымарет

..°,lо,~~~.~~. ~ /
® Комплекеът tia Мехмед 1I д~ атих

® Джамыята Сголеймание — логлед към У

северныя вход

медресе
г .~ 1

т l орбе
\
® Поглед към вътрешния днор и фонтана tia
Сюлейманис джамия

'j
i 1
CE ЛИМИ E КОМПЛЕКС F ® ДРУ1 Н 1569 г. / аqэи. С'LЯН Ai-I/

А Пла n иа комилакса ; 1, 3— мецресе ,

® Вънтси изглед ~ 2-- гробищс , 4— джамия , 5— фонтан

® По r лсд към вътреи i ниц цвор

XА iV13 А БЕЙ J],idCQ.M ИЯ Б СТ $ Р Qь 3 АГ ® Р .4 1409 ['.

i ~
i ~
/
/
l ~
~1 5о
\~ 1

\` '~/

j i \ /I ~ ~ _ , 1 ~ ~ ,/ і I
План иа джамията
 ~\ /~ I '1 // ///

1~
® I ~ 1~ % 1 I'
J~ ~ ~~. /~

n
----- -----L ----

~ ~ 1
i ~ ,~ і
~
.' `\ ' ' ~ , /; ~.
~-- ~ -------~ ~ --— ~
— —_ -- ,---,
\ /" І i, s , . /
\/ i у/ .

'— —t-- — ~—'~

— — i7== ~— _—
/~ ~ ~ ~ \. •АΡр Ρ

® П .i3i: Н 3 ДЖ д
' МИ N т fl \

® П ~-.~_~ л от югозапад
0 5 10
I ' ~

. х^зsАвцw~_ геюх . кш.чnиv✓шw+ .i..__>.,. н . л. г.г i ч .. ._~.~.+~ 5 А . ас~т~г., k.п.д, г, fйй .... .... гт,Сfi.SЕ ..Ь./Г."ол
, ...
 ЕСКИ ДЖАМИ Si В ЯМБГ9.Л _

9 9!/ А 1 8
~~

П
~~~ г , ® ~ ~ ~ ~ ~о ® s ~ ~ Ч' ~• ~. ~ ~
~
~ а
~ѕ / ~ РАЗ]' ЕЗ А-л

.
' ] : -- н
~4/
,

11 лан на джами sгга след разіииРсиисто й пРи птория ~

строи гслси псриоц в източиа и западаи посока ~

I1 . .v`
и
1 Ai

® ИО I' ЛСд ОТ ] ОГО 32 Пг1 д . ~ л

 БАН 3д Б .4 ШУ6 д :: : П 7ti>i 1 471 г .

® Lf зглсд

i ~
/ ~
~ \

~' ~i ~...
.г• ~.
~тг~

~ Ахмед Бей джамия , Кюстендил 1565 г . Поглед от северо s алад / по арх . Н . Мушанов /
 И ~'аРА % ИМ ПАЬцА. Д ?iCt$ МИ ${ В 1' АЗБ'&' АД 1616 г .

t;

z .,

~ Поглед от югозапад

длан на джамията

'азрез

5 10
ПО- КЪС II А ПРСПРА i3 КА ПГБДПОЛАГА G МА
D ХОДНА АРКАДА
s АйрАКли ДЖАМИЯ В сАМ ® КОи

~ ~. ;s~n ~. ~~ • i ~,.~.~ %-n~ы .нi~ .

1IIU~ иI р
~
~Г.~хм:.~~'~iL
. i. ,91 Ie ьк•' ~•ци' I~~-Уг.
г: С:С• I ~/~/f.
~.

~ План на джаминта от последния строителен период

® Поглед към главггия вход

КУЛТ ®F3 АН C А IV6F ЪJI „Т® МБ YJ➢ ДЖ AIVY ИЯ " В I1gY М EI-I 744 г.

и~ План на ансамбъла

~ Поглед от югозапац
МАВ.г¢ сВИхАНИ в ИН cТАНЕ vЛ И ПЛОВД rлВ

~ Разиределсгi ие иа етах а

Разрсз S — А ~

: .~'

/
стлгл
CTi2fЭ A

Т' азирсделгзине па етажа Es

~

~•
Е9 Маг левихаие в Э< вартал
ianara, Инсгаибул 1491 г.,
план na приаел ния етаж

-~
1UдевгЭсвиАаис в Гl ловдив
~ ceг~nw~i Эг ~ иризсллеи erах:
Q°
~ ~

и = а
Мевлени xat3c в ГУло r, цин след
~• реставрацияга R
'Г i® РБЕ 'ГА , ГР R, ДЕНИ F$ ЗЕ ]ЙИ 'ГЕ &-1 А ГтАЛ1$CAbY и TE

V Къдемли баба тюрбе в о, Калугерово ,

® Разрез
Н овозагорско / план /

V Гази - Местан тюрбе в Косово поле

/ план по И . Здравкович /

0 1
 _
. .......... . .. .
. ._. • .:. ..~~-`._~ ~
...
..~
,
~..
;.:
...
..
~.
lГвl .. .
~•-
.. ~ ..
:
.

.н. : г.: : ыхпЭs̀s~к

.~ ■ ~ JЛП '~
~ и1 1 1111~1~1~
k' :ап
.'~«г..£:Ч•.•' rt.•.ui ~I•сх:..м!:плчw.чьк,:.и:. сга .tн•.:и~~н;й•~!:~~:'!rг
, N;и~иtF&iFл..'ik

-i Кургцум хаы в Пловцив XV в . / план и разрез /

Куршум хан н Скопие ~

/ Плап иа приземпия етаи
 vт ..®. СТ®...ВЕ , гРАДЕ ~ гц пО Eb.r 1 ~~,-~,~~ г ~~~I , - И
. ;'9 . ... .
i? БЩЕС 'ГВЕНИ ХАЛQt1 Рв'ЯИ ~

~
' -_І __
4. :

~ , .
______

~..

т~:~ ~:~:~ .~ ~ ~ ~, ~ :~
: упм '~;:. .,.~*~ ~S.ki?п .~~'•.

■
Чифте хамам в Разград 15 З 6 г. ~
F"=
У д
,1
i1i ч i
4. Ф

д
iy

Т
СЪБЛ L"КАЛ fl Я

Л Il оглед към хамама

® План на Хасек w хамам в

Истамбул , арх . Сииан

'..~ц
. л~,яч' У; я

4 ~ ~ ;3,iн• S

вiвв i.,~ .~:~г~ ;г~r;Я

' • ~~~.. .; . ~ ~.чЗ `~' ~.,. % ~~~~~"'.w.
•.. •' д.~ а ' ~ ~~t~~
Л► в•b'iQR:S;im.l~яп'S~
~ _._. ~fi`~ _ н.~ йч ~
® Фрагмент от „ Чстмата с обсцата " п
Самоков , XVII н ,
 'д' УРСК ifi НалДГ' Р ® БИЖ

Фрагмент от турско надгробис от София р

а:.

3
j
г~

® <h рагмеггг от падгробие на чорбаджи

1-temo в Ко n ривгПипа , Xt х в .

;.,

F f

~ Мраморна надгорбна п lгоча от t'

гробигq ето в с . Генерал Гешево ,
ДжСбслско
V покойна молитна
Не сс насити na младостта си , не ~

постигна жсланията си покойггата ,i

3 айнеп , дъщеря на хадж w Муса 1248 )

/ снимка и прсноц к . и . н . Катерина

Аенецикова /

., .
 Гг -T.i! ;i;? Г '..ii :?i T: итЕ

® Библиотекага на Ахмсг III в Топкапъсарнй , [Лстанбул 1719 г .

® Библиотекага па Осман Пазвантоглу във Видин / план /

0 3
[ І -iT
 ДВО P ЦОВЕд И ё}C И JI ИЩНА ПРЕДСТАВИТЕ JI Н %ь

i'

~ Плаи на „ Чиили кьогик ` ь

® '-I иили кьошк к Исгаибул

. kv..~, ~. . ... ... . _~_ . . ..~.. .. ...,. .~ . .. . _. „ .. . .~ ~.. , _ .,...~ ~. ?., ..~.., t~.г . .,.о» ~,~ z~, _~~
® Салои от двореца на Катидже султан , XVIII s.

~у Спал ri н na Абцулхамид I, Топг< ыпусарай , / стил барок /

PCD~F'к'!дΡ flT Р .Аз . пгдсаагЧ ГТу ,апОР ;с

® Розети от „ бруссиски стил "

~ Розет w н „ класицески стил "

, ~!°~
YICP АСА 1-if4 ПО PI$ ЕJE А ➢-I ОВ IЛ С"b,FQ®IЗЕ -

ГL орцелано r. и еъцоне от IG ютахия XVI11 a

М И 1-# И АТ ISi РИ
Миниатюра от Осман — илюстрации~ ~
към С tорнаме и Хумаіон , 5£VI в .

А Ivl иниатіора от .1le в rги , XVIII в .

Миниатюра от Ьl схая паша ~

Чул за ко !~t, декоративни мотиии